Защо умират надеждите?
Нали са уж безкрайни?

Оплитат човека с преждите си,

изглеждат така омайни,

а всъщност са път към нищото,

прашасал и буренясал,

слана, изяла огнищата

и бронз ужасно ръждясал,

безкрили сиви кондори,

дъги във черна премяна,

заключени в нас простори

и нещо, дето го няма...

Защо умират надеждите,

преди у нас да узреят,

и дрипави са одеждите,

с които се мержелеят?