Преди години бях нает за консултант на Българската Народна Банка – тежка и изключително отговорна проектантска работа, не само, заради елитарността на институцията, а основно, заради изключителността на архитектурата и интериора на самата сграда!  Преди около двайсет години.
Административният екип беше подготвен за промяната, която целеше освежаване на съществуващата среда, а и внимателната промяна на някои, несъществени функции. На гуверньора и екипа предложихме, и бе възприето, да извадим всичко, възможно за показване, от културните богатства на институцията -
издаваните в годините и опазени монети и банкноти, автентични инструменти и теглилки, броячни машини и оригинални документи, свързани с предишни дейности, всичко, което беше оцеляло, въпреки  времето, и с което разполагаше институцията. Трябваше да се експонира, без да се променя функцията на сградата, така, че да не проличи неавторската, допълнителната намеса. И днес, ми се струва, че успяхме, постигнахме целта, пестеливо, внимателно, с уважение към майсторите и сградата.
А, те заслужаваха нашето усърдие.
Използвахме възможностите на западната галерия, част от най-представителното пространство на бел етажа, което не участваше активно в ежедневния живот на сградата.
Тогава направихме музея и галерията от портрети.
Предложихме да извадим на светло портретите на поредицата управители на банката, от създаването й до момента.

1.
Изникна, обаче, тежък проблем - за начина на експониране на картините.
Наложи се мнението, срещу което реагирах спонтанно и остро. Бях против портретите да се окачат с „пирони“ върху изящната каменна облицовка на стените от полиран чешки травертин, още повече, че кариерата, от която беше изваден камъка, отдавна не работеше. Пестеливо се вадеха малки количества за реконструкция на важните обществени сгради в Чехия и Словакия.
А, съществуваха и други, не по-лоши, начини за експозиция, но управлението на банката възприе мнението на изкуствоведка, която нямаше хал-хабер, а и не би могла да има, и понятие от интериор, и качества на използваните интериорни материали! Ставаше дума за част от главното пространство на най-прекрасната сграда в града и в страната, според скромното ми мнение!
Но, необразовани с власт имаше и има, навсякъде, около нас.
Забиха пирони в елегантната каменна облицовка, без да им трепне окото!

2.
Обикаляйки из сградата, тъй като трябваше да я опознаем, случайно в приземното й ниво открихме една от „загубените“ изящни скулптури на Андрей Николов, от бял, леко захабен вече, мрамор – една от поредицата „Спящото дете“, което мъжествено подпираше врата на тоалетните! Другите … обитаваха Националната галерия.
Десетилетия тази творба беше живяла на тъмно и мръсно, но беше оживяла … за по-добро отношение и условия.

3.
Влизали ли сте в сградата на банката?
Тя е една от майсторските архитектурни творби от края на трийсетте години на миналия век. Изящна, хармонична, премислена - от пропорциите, та, чак до синтеза, детайла и цветовия климат.
Интериорите са изпълнени от отлично подбрани материали, с изключителни познания за техните качества, а архитектурата и пространствата са забележителен резултат от високата професионална култура на двамата автори!
Стъклописите и скулптурите - също! Сътворени от майстори и те са не по-малко изящни!
Учудващо е, че не ги познавате, че не сте ги чували, дори! Не знаете имената им, творбите им, а знаете имената на, толкова много нищожества!

В този град ли живеете? Все още ли сте в хибернация?
мп