Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.09.2020 08:00 - Премълчаното в нашата история
Автор: bojo12345 Категория: Политика   
Прочетен: 945 Коментари: 2 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
При наследниците на Кадфиз I - Кадфиз II и Канишка /78 - 123/ , царството продължило да се разширява и се превърнало в огромна империя, завладяла половин Индия и Средна Азия. По времето на кушаните Бактрия започнала да се нарича тохаристан по името на появилия се там народ тохари / може би също един от 5-те народа юечжи?/, а главният й град добил името Балх - име, в което някои изследователи виждат прабългарско влияние. Освен това и едно от племената на тохарите се наричало “кучи” - както известните по-късно “кучи-булгар”.

Според П.Добрев и други, прабългарите се изселили от Памир към средата на II век. Но това е времето на разцвета на Кушанското царство. Какво би могло да накара един народ да зареже бащините си домове и да напусне една голяма и богата империя, която контролирала всички търговски пътища от Китай и Индия за Близкия изток и Европа? Точно тогава хуните биват разбити и прогонени на запад, но поне аз нямам сведения тези събития да са засегнали и Кушанското царство.
Впрочем, най-древното споменаване на народ, в чието име се съдържа звукосъчетанието “бълг” или “болг” не е от нито един от споменатите рeгиони. То идва от едно съвсем неочаквано място - древноирландските легенди. В търсене на създателите на Стоухендж, Джералд Хокинс анализира най-старите предания за населението на Британските о-ви. Според тях след Потопа островите останали необитаеми и били наново заселени от народ, който е наричан “Фър-болг” - означаващо “хора с торби”. Фър-болгите първоначално ЖИВЕЕЛИ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ. Те били поробени от гърците и това ги накарало да се преселят. /Спомнете си легендата за сънародника на Еней - Брит!/ Фър-болгите отхвърлили “нетърпимото робство..., изработили лодки и хубави кораби от кожа ... и отплували” [81]. Те изминали 2700 мили със своите корабчета от кожа, достигнали Британските о-ви и се заселили там. Те заварили новите си земи неподходящи за земеделие и положили огромни усилия, за да ги облагородят. “Фър-болг” пренасяли почва с кожени торби от едно място на друго и така създавали нови ниви и градини. “Жителите на остров Аран вършат това и до ден днешен” отбелязва Дж.Хокинс. Корабчетата от кожа на Фър-болг също имат свой по-късен аналог - с такъв “кораб” е плавал през ранното средновековие свети Брендън, който покръствал езичниците от северните острови. Според легендите Св.Брендън, който живял някъде между 489 и 583 год., е достигнал до бреговете на Америка. Викингите, които през ХI век плавали към Новия свят знаели, че там някъде на запад е “земята на св.Брендън”. През 1976 год. петима ентусиасти отплаваха от Ирландия с кожена лодка, построена според описанията от ранното средновековие и покрай Исландия и Гренландия достигнаха до Нюфаундленд. Така те доказаха, че малките корабчета от кожа на “фър-болг” могат да пресичат океана [82].

Дж.Хокинс отбелязва съответствие между легендите за Фър-болг и археологи-ческите находки от първите земеделци на островите - тъй наречените уиндмил-хилци. Те били миролюбив и трудолюбив народ, който се появил на Британските острови в началото на III хил. преди н.е. Хокинс отбелязва, че те ползвали първоначално кожени торби - както в легендата.
Както се вижда от това кратко и далеч не пълно изложение, за произхода и историята на прабългарите има най-различни хипотези. Аз като автор на тези редове не считам, че имам достатъчно данни, за да подкрепя някоя от тях. Единственото, което ще се осмеля да твърдя е следното: ПРОИЗХОДЪТ НА ПРАБЪЛГАРИТЕ ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ИЗЯСНЕН И СЕ НУЖДАЕ ОТ НОВИ ЗАДЪЛБОЧЕНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ.

Стара Велика България

Това, че прабългарите са имали своя държава преди Аспарух, вече е на път да бъде прието от “официалната” наука. Въпросът е откога датира тази държава. Някои се хващат за годината 632, когато Кубрат е признат за независим владетел от своя приятел от детските години - императора на Източната Римска империя. Но като признават държавата на Кубрат, ромеите я наричат “Стара Велика България”. Може ли да бъде наречена “стара” и “велика” една току-що образувана държава? - питат други автори и си правят извода, че в случая става дума за възстановяване на независимостта на Българската държава, която е съществувала от доста по-рано. Както вече споменахме, П.Добрев датира основаването на Стара Велика България през 153 год., когато българите се заселват в земите северно от Кавказ. Това мнение се поддържа и от други (виж например сайта на Ю. и Е. Генови - www.geocities.com/Athens/5209/d1.html ).
За съжаление, нямаме сигурни данни от онова време. Като става дума за народите, живели северно от Кавказ през периода от II до IV век, обикновено се говори само за аланите. Единственото, на което можем да се опрем засега е едно географско описание на Захарий Ритор. В него се казва, че българите имат градове, а аланите имат 5 града. Тук правят впечатление две неща: Първо - българите са посочени преди аланите (може би като по-важни?). Второ - за аланите се казва, че имат 5 града, докато за българите се казва неопределено - “имат градове”. Ако ставаше дума за 5 - 6 града, както при аланите, какво е пречело на автора да ги преброи и да напише числото им, както прави в другия случай? Явно градовете на българите по онова време са били повече и Захарий Ритор е предпочел да не се затруднява да определя точния им брой. А наличието на градове е косвено доказателство за висока култура и съществуване на държава.

След като хуните разгромяват аланската държава, част от българите се присъединяват към тях и впоследствие се установяват в бившата римска провинция Панония. За тях ще стане дума по-късно. Останалите българи използват разпадането на Хунския съюз, за да завземат земите северно от бреговете на Черно море. Те покорили оцелелите там хуни, за което уведомили Източната римска империя. След нашествието на хуните, българите са разделени на два народа - кутригури и утигури (уногондури). Не може да се каже дали това разделяне е резултат от вътрешни конфликти - едно често срещано в историята явление, или Българската държава е била разгромена от хуните заедно с аланската. А може би кутригурите са били отделен народ, който се влива в българския по-късно?

Кутригурите извършвали чести нападения над съседна Византия, докато утигурите нямали обща граница с империята и били по-приятелски настроени към нея. В крайна сметка ромейската дипломация успяла да разпали вражда между двата братски народа. През 551 год. започнала междуособна война. Според Гумильов “кутригури и утигури били на границата на взаимно изтребление” (“Древние тюрки” - стр.35). Както става в такива случаи, скоро и едните и другите, били подчинени от други народи.

Според една легенда след разгрома на хуните, от тях оцеляло едно малко момченце, което враговете захвърлили в горите на Алтай, за да умре там. Момчето се казвало Ашина. То било намерено и откърмено от вълчица. По-късно вълчицата родила синове от него. Синовете на Ашина поставили началото на племето на тюрките. Те били първоначално железари - топели желязна руда и от получения метал правели оръжия и инструменти, които продавали на съседните народи. Не трябва да ги отъждествяваме със съвременните турци, макар че последните водят произхода си от тях. Между древните тюрки и турците има не повече общо, отколкото между тюрките и днешните монголци или българи. В средата на VI век децата на вълчицата захвърлили чуковете и препасали мечове. За кратко време те завладели Великата степ и създали огромна империя - Тюркския каганат. Държавата им се простирала от Тихия океан до Черно море. Между най-опасните врагове на тюрките били аварите, но и те били разгромени и трябвало да бягат на запад, за да оцелеят. През 558 год. аварите нахлули в българските земи, нанесли поражение на утигурите и принудили кутригурите да станат техни съюзници. През 567 год. аварите нахлуват в Панония. За да вземат решение да продължат на запад може би е помогнал и факта, че през същата година, на източните им граници се появяват техните кръвни врагове - тюрките. Между 567 и 575 год. наследниците на Ашина завладяват земите между Кавказ и река Дон. Според нашите учебници по история българите били покорени от тюрките, но Гумильов пише за СЪЮЗ между тюрки и утигури, създаден през 575 год. През следващата година двата народа заедно превземат Боспор. Създава се една трайна граница между владенията на тюрки и авари по река Дон. На изток от тази граница живеели утигурите, които пазели Тюркския каганат от нападения на аварите, а на запад от нея били земите на кутригурите - васали на аварския каган.
Империята на тюрките се оказала нестабилна - раздирана от междуособици, тя се разпаднала на Източен и Западен тюркски каганат. И в двата управлявали ханове от рода Ашина. В Западния каганат борбата за власт се водела между два тюркски народа - нушиби и ДУЛУ. Така например през 604 год. на трона бил поставен малолетният Чуло-хан, а от негово име управлявали старейшините на дулу. Чуло бил свален от Шегуй-хан (611 - 618) с подкрепата на нушиби. Човек на нушиби бил и следващия хан - брата на Шегуй - Тун-джагбу (618 - 630).

През 630 година дулу въстанали. Тун-джагбу бил убит, а на негово място се възцарил чичо му. Новият владетел приел името Кюлюг Сибир-хан (630 - 631), с което показал признателността си на сибирските племена, помогнали му да вземе властта заедно с дулу. Оказва се, че този хан е пряко свързан с историята на България. Според Гумильов той е известният от византийските хроники Органа - вуйчото на хан Кубрат! Самото име Органа е изкривеното от византийците прозвище Ураган хан. Известен е още и с името Моходу-хоу, което също не е собствено име, а по-скоро титла и означава в превод Богатир-княз. Че той е бил вуйчо на Кубрат, а не чичо свидетелства това, че Ураган-хан бил от рода Ашина, а всички князе от рода Ашина са известни и между тях не е името на Кубрат. Освен това знаем, че рода на нашия хан е Дуло. Следователно майката на Кубрат е принцеса от рода на владетелите на огромната империя - Ашина, Голяма чест е било за някого да получи такава съпруга! Степните обичаи поставят зетя на равна нога с тъста. Това е косвено указание за силата на нашия народ и значението, което му придавали владетелите на тюрките. Заслужава внимание и името на рода на бащата на Кубрат - ДУЛО. Вече узнахме, че ДУЛУ е име на един от големите тюркски народи, който имал амбициите да управлява каганата. Дали това не означава, че бащата на Кубрат е владетел от народа дулу, поставен да управлява българите? Както ще видим по-нататък, българите действат като съюзници на дулу. Може би това не е случайно съвпадение на интереси?
Ураган-хан бил син на изтъкнат тюркски владетел от династията на Ашина - Кара Чурин Тюрк (600 - 604). Когато баща му умрял, би следвало той да седне на трона. Вместо това се възцарил малолетният Чуло-хан. В сведенията, с които разпола-гам, тази загадка се подминава без коментарии. По това време Ураган хан бил вече зрял мъж, закален в битки и походи. Пък и правото било на негова страна. В такива случаи следва кървава разправа и война, която оставя трайна диря в историята.

Но нищо подобно не се споменава в летописите. Ураган хан се задоволил с личните си владения, обхващащи съвременен Западен Казахстан и се вживял в ролята на добрия чичо, който помага на племенниците си Чуло, Шегуй и Тун-джагбу да управляват империята. Той се погрижил племенника му Кубрат да получи образование в Константинопол - най-големия културен и научен център в Европа на онова време. Така българите получили за владетел един от най-образованите мъже на времето си - за разлика от тогавашните европейски крале, които умеели да въртят меча, но били предимно неграмотни.

По време на войните с Персия през 626, 627 и 628 год. , съседите на българите - хазарите, участвали в походите на тюрките на юг от Кавказ. Българите били оставени да пазят западната граница от аварите и така били лишени от възможността да получат военна плячка. Това предизвикало недоволство и нашите прадеди започнали да сипатизират на опозицията на дулу, докато хазарите подкрепяли управляващата групировка на нушибите. В 630 год. обстановката се променила. Умрял аварския каган и започнала борба за престола му между аварите и българите, живеещи в Аварския каганат. В крайна сметка аварите се наложили и запазили управлението в свои ръце, но кутригурите отказали да им се подчиняват. Територията от Дон до Карпатите станала независима българска земя. При това положение опасността от нахлуване на авари в Западния каганат на тюрките изчезнала и вече нямало смисъл да се държи армията на утигурите в бездействие на границата. Още в същата 630 год. Кубрат с войските си се присъединил към тюркската армия. В това време станал преврата, за който споменахме: Според Гумильов господарят на тюрките Тун-джагбу нямал доверие на чичо си Ураган-хан и поискал да му отнеме владенията и да ги предаде на брат си Джагбу. Но Ураган хан го изпреварил - застанал начело на дулу и сибирските племена и убил племенника си. По време на тези събития армията се намирала в Закавказието и била под командването на Джагбу. Но щом била получена новината за преврата, в армията също избухнало въстание и брата на сваления хан бил също убит. Гумильов предполага, че това въстание било ръководено от хан Кубрат, който действал в подкрепа на вуйчо си. Нушиби не очаквали подобни събития и били изненадани, но решили да не се предават. Започнала вътрешна война, която “запълнила цялата следваща история на Западния каганат”. От тази разпра спечелили само българите - те възстановили независимостта на държавата си, в която се обединили утигури и кутригури под властта на хан Кубрат. Тюрките вече били заети да се избиват помежду си и не могли да попречат на това. Трябва да отдадем дължимото на хан Кубрат, който не се полакомил да се включи в борбата за трона на Тюркския каганат, макар че и той бил наполовина Ашина и разполагал със силна армия. Мъдрият хан предпочел да остане настрани от войната. Така той осигурил спокойно развитие на държавата си чак до неговата смърт, въпреки че наоколо се леели реки от кръв.

България - на 1500 години ?

Както вече разбрахме, народите, образували българската нация, са имали свои държави още в най-дълбока древност: траките - от III хилядолетие преди н.е. , скитите - от VII век пр.н.е. , хуните - от IV век пр. н.е., сарматите - от II век пр. н.е. , прабългарите - от II - V век от н.е. Но когато говорим за България, имаме пред вид държавата, създадена в резултат на сливането на траки, славяни, прабългари и други народи. Нейното начало също може да се подложи на преразглеждане. Човек, запознат с историята само от това, което се преподава в училище,
остава с впечатление, че прабългари и славяни се срещат за пръв път през 680 - 681 година, когато хан Аспарух провъзгласява създаването на своята държава. Това обаче не е така. През 681 година контактите между славяни и прабългари имат вече над 300 - годишна история.

Счита се, че славяните се заселват по северното крайбрежие на Черно море още преди нашествието на хуните [83]. Още към края на I век римският историк Тацит съобщава, че те “бродели за разбойничество” от Балтийско море до Карпатите. Към средата на IV век те вече са се заселили трайно по цялото протежение на север от Карпатите, за което свидетелствува готският историк Йордан. По това време славянската общност вече се е разделила окончателно на три дяла, всеки със свое собствено име:
западни славяни - Венеди
източни славяни - Анти
южни славяни - Славини
Южните славяни /славяните от “българската” група/ се разполагат от Римската провинция Панония до река Днестър на изток. В държавата на готите били включени и славянски племена.
В същото време част от прабългарските племена потеглили заедно с хуните на запад /виж “История на България” - том 2, стр.60 - БАН - 1981 год./ и участвали заедно с тях в разгрома на готския съюз. От тогава датират най-вероятно и първите контакти между славяни и прабългари.

Панонска България

След разгрома на готите, хуните се установяват в Панония, от където извършили редица походи в разпадащата се Римска империя. Във войската на тeхния съюз рамо до рамо са се сражавали славяни и прабългари в продължение на няколко десетилетия. Сведенията за нашите прадеди от този период са съвсем оскъдни. Племената от хунския съюз не са оставили писмени сведения, а гръцките и римски хронисти не са си правили труда да различават отделните “варварски” племена. Дори няколко века по-късно, когато хуните отдавна вече не съществуват като народ, византийските летописци продължават да наричат българите “хуни”, а славяните - “гети”.

След смъртта на Атила през 453 година Хунският съюз се разпада и хуните слизат от сцената на историята завинаги. Но за нас, българите, съвсем не е безразлично какво става с тях. Защото най-вероятното обяснение за по-нататъшната съдба на хуните е, че те са се разтворили сред другите племена в района, имащи близки до техните обичаи и език - А ТАКИВА ПО ТОВА ВРЕМЕ СА САМО ПРАБЪЛГАРИТЕ ! Това означава, че ние сме кръвните наследници на страшните хуни, променили из основи историята на Европа.

След победата над хуните, гепидите създават своя държава източно от средното течение на Дунав /в днешна източна Унгария и Трансилвания/. Западно от тях създават държава остготите. Славяните продължават да се заселват все по на юг, прехвърляйки Карпатите. До края на V век те вече заемат плътно цялата територия на Дакия до река Дунав [84].

Част от прабългарите вероятно са били съюзници на гепидите в борбата им за освобождаване от хунска зависимост, защото остават в Панония и свързват по-нататъшната си съдба с гепидите. Създава се един съюз, който трае над 110 години - докато съществува Гепидската държава. Те воюват заедно срещу хуни, готи, лангобарди и в същото време нито един източник не съобщава за сблъсквания помежду им !

Когато през 480 година остготите нахлуват в Източната Римска империя, император Зенон иска помощ от прабългарите. Според известния наш историк Д.Ангелов, в изворите се споменава за 3 големи сражения между прабългари и готи - в 479 или 480 година, в 486 или 487 год.,и в 488 год. Войната се развива неуспешно за ромеите. Уплашен, император Зенон започва преговори с остготите и успява да ги убеди да напуснат Балканския полуостров, за да превземат Италия. Но пътят за Италия минавал през земите на гепидите и панонските прабългари. През есента на 488 година остготите нахлуват в тези земи. Срещу тях се бият заедно българи и гепиди, но в крайна сметка остготите побеждават и си пробиват път към Италия. Според Павел Дякон /Извори за българската история - том 2/, в битката загиват кралят на гепидите Траустила и БЪЛГАРСКИЯТ КРАЛ Бузан. Дали е загинал и българският крал не е сигурно, защото според друг източник крал Бузан бранел крепостта Сирмиум /днешен Срем/ 16 години по-късно - през 504 година, когато остготите отново нападат, вече след като са превзели Италия. За силата на панонските прабългари говори следното: Остготите, победили Констан-тинополския император Зенон, превзели Рим заедно с цяла Италия, се хвалят на първо място с победата си над “СТРАШНИТЕ ЗА ЦЕЛИЯ СВЯТ БЪЛГАРИ “ - така се изразява лично техният крал Аталарих.

Изворите описват панонските прабългари като добре организиран във военно отношение народ, владеещ крепости, имащ свой крал /или цар ?/. Това навежда на мисълта,че те са имали своя държава в района на днешните градове Срем и Белград. Тази мисъл не е само моя. В книгата си “Хомо Космикус” Петър Цонев възкликва: “Гръцките хронолози засвидетелствуват българите като военно организирана сила още в 482 год., а ние приемаме основаването на Българската държава едва с Аспарух /681 г./, точно две столетия по - късно... За разлика от всички други ние сме възприели по-своеобразно летоброене. В явно противоре чие  дори с именника на българските ханове и прабългарския календар.”

Четейки историята на ранното средновековие, откриваме че едва ли не всички споменати народи - остготи, вестготи, херули, гепиди, руги, алани, лангобарди и др. - са основали свои държави. В това число са и станалите нарицателни в областта на културата вандали. Само на славяни и прабългари се отказва възможността да са създали държава преди хан Аспарух. При това държавата на Аспарух се зачита от днешните историци едва от деня, в който византийските управници са принудени да я признаят официално. Ако не бяха запазени сведения за това признаване, може би щяхме да броим годините на нашата държава едва от княз Борис I.

В същото време в световната история заема видно място така наречената “Държава на Само”. През 625 година немският търговец Само успял да обедини под своя власт няколко славянски племена в днешна Чехия. След смъртта му съюзът им се разпаднал. И това нетрайно образование е величано като “първата славянска държава в историята” !

За разлика от “Държавата на Само”, българското присъствие в Панония е трайно и не се повлиява от многобройните войни и нашествия в района. Около началото на VI век в земите на север и запад от територията на българи и гепиди се заселват лангобардите. Предишните господари на тези земи - херулите и ругите, се изселили към Италия още преди остготите. През 30-те години на VI век лангобардите отнемат от остготите Панония и започват от там систематични нападения в земите на гепидите и прабългарите. Според античните хронисти [ 85 ] тези нападения срещнали решителен отпор от страна на панонските българи, които дори извършили на свой ред нападения в земите на лангобардите. Най-важното за мен в запазилите се сведения от онова време е следният факт:
Никъде не се споменава за Панонските българи да са били подчинени или зависими от гепидите, или от някой друг! Напротив - те воюват самостоятелно срещу лангобардите. Във войните с остготите българският крал е равнопоставен с гепидския. Същевременно след изтеглянето на остготите към Италия, народите, извършващи нападения върху Балканските земи на Източната Римска империя, са почти само славяните и българите.

Описаното до тук позволява да се предположи,че след разпадането на Хунския съюз, на територията на днешна Войводина е била образувана Българска държава. Годината на образуването й не е известна. Според най-оптимистичните предположения това може да е станало непосредствено след разгрома на хуните през 454 година, а според по-песимистичните - малко ПРЕДИ 480 година, за която е отбелязано,че император Зенон иска помощ от българите. Може да се счита извън подозрение това, че поданици на тази държава са били и славяни от БЪЛГАРСКА-ТА група, които по това време са населявали заедно с българите тези земи. В това отношение нещата са по същия начин, както и в държавата на Аспарух.

Сръбският историк Й.Ковачевич в книгата си “Аварски каганат” пише за една - Гепидска държава, в която са живели и прабългарите. Но в изворите съвсем ясно се прави разграничение между едните и другите, като на някои места българите се поставят и на по-предно място. Това говори за отделни държави, макар между тях да е имало съюз, в който царяло пълно разбирателство. Последното може би е причина за известно объркване.

Панонска България е поддържала връзка с българите от Северното Черноморие - кутригури и утигури. Когато през 551 година гепидите претърпели поражение от лангобардите, кутригурите им изпратили в помощ 12-хилядна войска. Честите нападения на славяните и българите над Източната Римска империя накарали дипломатите на империята да насъскват срещу тях други народи. По всяка вероятност, именно ромеите са предизвикали сблъсъците между лангобарди и българи и гепиди. През 558 година от изток пристига нов тюркоезичен народ - аварите. Те се установяват северно от Черно море и подчиняват живеещите там българи. Пратеници на лангобардите предлагат на аварския хан Баян съвместна война срещу гепидите. Ханът приема и през 567 година държавата на гепидите бива унищожена, а за тях самите повече не се появяват никакви сведения. Панонска България губи независимостта си. През 568 година лангобардите напускат Панония, за да нахлуят на свой ред в Италия. С тях заминават и част от панонските българи. Те вземат участие във етногенезиса на съвременния италиански народ.

На завоюваните земи се образува Аварския хаганат начело с хаган /хан/ Баян. Заедно с аварите там се установяват и част от подчинените преди това от тях прабългари - кутригури. Последните се смесват с панонските българи. Хаганът подчинява и южните славяни. Запазват независимост само славяните от днешно Влашко. Срем е зает от ромеите през същата 568 година, но през 584 година аварите го завладяват заедно със Сингидунум /Белград/. Историците пишат, че те заселили там българи. Отново българите се споменават там, където е била Панонска България! Може би е по-правилно да се каже, че аварите са присъединили своите български съюзници към местните българи? Така или иначе, въпросният район си остава български.





Гласувай:
6



1. dobrodan - Много прилично е написано, после ще
18.09.2020 09:06
внасяме известни уточнения, погледнато цялостно е точно така. Има обаче нюанси :)...
цитирай
2. bojo12345 - dobrodan, затова го публикувам -
28.09.2020 13:04
всеки да види къде е. Пък който знае - да добавя.
Поздрав!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 3630489
Постинги: 1932
Коментари: 4403
Гласове: 18518
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031