Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.05.2019 18:17 - „КЪРДЖАЛИ НЕ Е БЪЛГАРИЯ!”
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1089 Коментари: 3 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

                     „КЪРДЖАЛИ  НЕ  Е  БЪЛГАРИЯ!”

 

       Като турист, посещаващ често този регион съм чувал това твърдение не само от живущите в Кърджалийско, но и от други хора, запознати с живота на хората в този край на България. В края на постинга ми ще приложа убедителнен пример като потвърждение на заглавието. Животът, който хората тук водят е доста различен от този в останалата част на страната и причината за това е ясна – защото те са съхранили ценностната си система, благодарение на която и те са се съхранили не само физиологически, но и като Човеци. Ако не съм убеден абсолютно, че това е така, нямаше да ползвам твърдението като заглавие на постинга ми.

      По празниците извършихме една доста дълга разходка с автомобил по Кърджалийско. Посещавайки културни останки от миналото и природни красоти из този регион, подчертавам, добре познати ми, ние пропътувахме към 1000 км. по него. Оставаме с отлични впечатления за инфраструктурата, която е нова и за подръжката на вече построената, за отношенията между хората и тяхното отношение към гостите на региона. Както всеки път колата ми бе отново пълна с армагани за хората по селата там, които водят най-тежкия живот в страната - дрехи, обувки, домашни потреби, буркани. Този път обаче целият товар оставихме в медресето на алианите между селата Биволяне и Чобанка. Армаганът е анонимен, но при следващато си отиване натам ще кажа, че е от мен. Ако сторя това е имам покана със семейството си да гостуваме в медресето, най-изисканото като архитектура и местоположение от всички в старната.

 Посетихме и няколко природни чудатости като Каменните сватби под с. Зимзелен, Каменните гъби до с. Бели пласт, а за другите гъби до с. Мост време не остана. Посетихме и две светилища – Харманкая, наричана Голямата харманка, защото от този тип свети места на траките има доста, а също и едното от огромните тракийско светилище светилища до с. Красино, Красино-юг. Нмерихме си гледна точка да погледнем и към отсрещното светилище, Красино-север и рида с гробищата на редовите траки нагоре по рида след светилището.      

     Пътуването осъществихме по пътища, които много малко хора знаят. Тези пътища не са нанесени още към системата GPS. А вече има и екопътища, следващия етап на екопътеките. Въвеждам един таг, мостът при с. Кос. Благодарение на този мост вече цялата света за траките планина с център с. Равен може да се обиколи. В нея са известни и се посещават само три збележителности – Замъкът /Светилището/ на Орфей, Голямата Харманкая и Вкаменената гора. А интересните места са навсякъде. Този дял на на Родопа се нарича Стръмни рид, а един участък от него с център с. Равен е неговият център. Селото тук, изселено напълно по време на възродителния процес, Къщакьой, е геобетричният им център на всички тракийски светилища тук мекду реките Арда и Буюкдере. Тук има култови скални ниши, култови скални тераси, кромлехи, шарпани, приспособени за промиване на злато скали, а също и много оригинални пътеки на траките, издялана в скалите, за да са достъпни светите за тях места. Ако някога се направи туристически център в Къщакьой и се маркират пътища до светите места около него, това ще превърне този обезлюден край към едно от най-интересните места в България с истроия от хиляди години. Поне още сто светилища като това на Орфей има тук, но да се достигне до тях е трудно, защото плавината е обизлюдена и пътеките за за животните са се изгубили в подраста. Римските нъгища, тук много на гъсто, същоо са п окрити с падвесени над тях клони.

     Прави впечатление отличното състояние на пътищата в региона и за да се те такива, причината ще се осмеля да кажа аз: Защото тук хората не крадат! Огпуснати са пари за път, обикновено над 90% от ЕФРР от необходимите, хората свършват работата съвестно, не крадат битума или цимента за асфалтовата смеска и тя е здрава, трайна. Като контрапункт на асфалтова настилка, от която е окрадено много или пък са подменени материалите с боклуци, давам за пример пътищата по София област. Ще посоча само два – този от ж. п. гара Реброво към Ябланица и старият път за Витиня. Подчертавам, и останалрите са като тях, асфалтът прилича на разпадащ се пясъчник, защото почти всичкият битум и цимент са изчезнати от него. И дсед година – ноова обществена поръчкка, нови комисии, комисионни. А пътищата по Кърджалийско здрави,у гладки. Къдото все пак се появи повреда, има си служби, които го поправят. Но не за да източат парите по поръчката, а за да свършат работата с тях.  Доста съм писал за Кърджалийско, сега ще опиша накратко светилището Красиино-юг, нещо наистина много интересно.

    То се достига от с. Красино, като за целта има немаркирана пътека, която се ползва за извеждане на животните на паша. Районът над селото има временни извори, поради което хората са си направили водоем, от който животните да пият вода до към септември, а ако водата е в повече се отвежда по маркучи за напояване на градините на хората.

   Скалите, моделирани като светилище на траките са надвесени над две долини - над една къса река, извираща изпод селото и една голяма, Бубалъдере, извираща от доста по-високо изпод махалата Кълвач на с. Джанка. От с. Джанка нагоре започва златопромивен комплекс на траките, най-големият по площ според мен в Източни Родопи. Реката Бубалъдере е с приказна долина, тя има и водопад с вир, където през лятото се къпя, ако нощувам там. Селцето Бубалъ се исзели изцяло след 1989 г. Така този рай запуст, каменните му къщи се срутиха, запазени са само ливадите около него, които се ползват. Двата дола на реките, които се събират при селото идват перпендикулярно и над правия ъгъл стърчат скслите на светилището. Имам снимки от него в блота си, сега бях без фотоапарат. По него няма немоделирана от траките скала, колкото ии голяма да е тя.

   Където е центърът на този скален рид е и центърът на светилището. Издялана в скалите пътека на траките, широка около 40 см. осигурява безорасен достъп до най-голямата пещера тук, наподобяваща покрита трибуна. Над нея има още една по-малка, до която отвежда издялана в скалата стълба. Вероятно от долната пещера е прорововядвал първосвещеникът. От тази пещера започва една пътека горе над скалите, която заобикаля последната скала от рида и се връща при пещерата. Съвсем близо до пещерата има още един, според мен култов комплекс. В най-ниската част този комплекс има една каменна утроба, наподобяваща леко разтворени гениталии. На дясната устна от вътрешната страна има две култови ниши. От утробата изтича наситена с неразтвоорен напълно варовик вода, която дава илюзия, че от вътрешността изтича нещо бяло. Имало я е вероятно тази пещера, но тя е воделирана да изглежда така и се оказва в центъра на едно светилище от култови тераси, които са в полрукръг над нея.

     Една от целите на пътуването ми бе да почистя от подраст и тази утроба. Работата беше много трудна, нямах клонорез, а само лозарска ножица и трион. Поне 15 дръвчета с диаметър между 5 и 10 см. отрязох и хвърлих в дола. Какъв тип бяха дръвчетата не знам, но бяха много бодливи. Някои от тях излизаха от вътрешността на пещерата, от където черпят влага и растяха пред нея. Ако не бях почистил Утробата от тези дръвчета, тя вече не се забелязваше. С лозарската ножица изрязох и шипките, някои от тях доста големи, други изсъхнали и оплетени. Справих се, но останах без сили.

    Тази каменна уроба е играла някаква роля в светилището тук, защото около нея и над тея има култови тераси, на които вероятно са стояли траките по време на богослужението, а тя се явявя в цетъра на този комплекс. Над с. Ненково има едно такова светилище, доста по-скромно като размери, което се състои само от тераси. Помня го добре това светилище, защото след него седнах да обядвам, а към мен, до рекичката се запъти мечка, но промени сурса си.

    Същата работа – почистване от клони,  подраст и шипки – свърших и с още една пещера, заформена като утроба при светилището Харманкая. Тя като форма е още по-близо до оригинала, но е по-малка. |Туристите са направили пътека до нея, за да се снимат пред входа й, но никой не се е сетил да я епилира. Аз сторих това, но тук работата беше доста по-лека. Имаше за рядани само две дървета и доста шипки. Шипковите храсти, живи и умрели бяха така преплетени, че не успях да ги преместя с ръце, трябваше ми някакъв друг инструмент. Но и така стана, утробата стана видна от далеч, а който реши да се снима пред нея, ще излезе и част от вътрешността й.

   С това довърших програмата си „Утроби”, започвайки миналото лято с почистване на Утробата при светилището Пармаклъкая. Почистишл съм и около доста скали, сега си спомням за скалата Чиляка до махала Въз. Човек с торба на гърба, отправил поглед към небето.

   Този номер с почистването от клони, подраст и тръни прилагам и спрямо свети места от години. Пътувайки по Западна/ла българия често нося със себи си трион, клонорез и лозарска ножица и съм почистил мвного десетки оброци. Веднаж обаче останах много изненадан. Тръгвайки да почистя един от най-големите оброци, този под махала Бърдо, оказа се, че някой или някои други вече са сторили това,  нахвърляйки под оброка един камион с клони. Такава тежка работа сам не бих могъл да свърша, минала е бригада.

    И последното нещо, с което бяхме изненади при това пътуаване. Аз настоях да пием кафе в с. Пчелари, чиято оклоност много харесвам.  Пихме кафе, тръгнахме си, но едната дама се оказа, че си си е забравила чантата на ссамейката. В нея тя е носила не много пари, но всичките й дкументи са били там. Пътуваме ние по прекрасната долина на р. Перперек, където са били настанени тракийски бежанци. Днес вече ги няма там, защото едвам стъпили на краката си след изгонването им от Тракия, колективизацията им отнема всичко, съградено от тях в България. Спомен от делата им оставатсамо полуразрушените църкви, които те са строили.  Не навсякъде има покритие на моблните мрежи, по едно време телефоните ни зазвъняха. Турците прибрали чантата, по телефона набрали последните номера, с които е говорено и се свързаха с нас. Вместо към Черноочене, поехме обратно към Пчелари. Хората ни дадоха чантата, от която нищо не липсва, доволни,  че са ни сторили хаир.

    С този факт завършвам постинга си. Ето закщо оставяйки колата си тук, и през ума ми не е преминавало да се претисняявам да не открадтан нещо от нея. Нещо повече. Веднаж докато бях на крепостта Асара до Звездел, овчар остана с овцете си при колата ми, защото видял наблизо цигани крадци от ромквартала на Кърджали, Борино, и така ме предпази от евентуална неприятност, която в тези диви места означава дори раздяла с автомобила, ако след грабежа той стане негоден за пътуване.

    Завършвам с една реклама на тези места, като призовавам почиващите в Гърция, които преминават от тук, да не почиват в Гърция, а тук, по малките хотелчета сред антични останки или сред природни красоти. Така хората ще дотират този край и косвено България, вместо паразитите от съседката ни, която все иска и иска. Сега иска 308 млд. Евро от Германия заради ВСВ. Да лежиш като морски слон по плажовете им и да бъде неколкоктратно по-скъпа почивката ти, ако тя се осъществи там, а не по Родопа или другаде, разбира се не по бетонираното ни от мутрите Черноморие, за мен е въпрос със винаги един и същи отговор..... 





Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - То и Босилеград са само българи,
07.05.2019 18:36
ама друг тип българи, дето живеят честно и на отворени врати.
цитирай
2. planinitenabulgaria - Следващият ми постинг ще е за тяхната природа.
07.05.2019 22:13
rosiela написа:
ама друг тип българи, дето живеят честно и на отворени врати.


В Босилеградско българите преди 100 години са откъснати от родината им - плодородното Кюстендилско поле, от където те са се снабдявали с необходимото за зимата. Така те се оказват в снежен капан, затворени от три планини, високи към 1400 м. Това е направено за да се обезбългари този регион, да премине към Сърбия, която да ползва неговите природни богатства. Архитектите на този геноцид са англичаните. Това е много подъл замисъл срещу България и българите, останали в Западните покрайнини, за който на Конференцията в гр. Брезник ще изнеса доклад. После ще го публикувам и в блога си. По време на конференцията на слайдшоу ще покажа около 6000 снимки от тези региони, в които хората бяха зяточени в собствените си имоти. Аз съм вероятно единственият, запознат и регионално с този проблем, защото съм минал по старите и нови граници на страната ни, без тези в Турция. Напомням максимата, че България от всякъде граничи със себи си. Наистиа е така. Турците са ми симпатични, защото са почтени хора, но политиката на държавниците им е отвратителна и затова не ми се влиза в Турция въобще.
Във връзка с българите в Западните покрайнини имам въпрос към тези, които отварят блога ми:
Ако и там бе проведена сталинската колективизация, щяха ли сънородниците ни /там/ да опазят ценностната си система?
цитирай
3. rosiela - Подлият замисъл не е успял, Коста,
08.05.2019 21:24
над 90 процента са българи там, много обичат България, учат български на поразия и да ти кажа право - не ги заслужаваме. И интервюта им взимах няколко пъти.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12191077
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031