Едно време момчетата изведнъж влизаха в периоди на неудържимо влечение към предмети, които стимулираха израстването на мъжа в тях.
По някакви незнайни закони някой от махалата си купуваше кибрит и веднага цялата т...

 Вече не помня – писах ли за часовниците?
В онези години тръгвахме на училище не само без телефони, но и без часовници.
Чак в гимназията се появиха първите щастливци. В час те засукваха ръкави и подпираха ръка така, че всички да ...

 
Доцентът от Пловдивския университет  Владимир Янев скоро издаде двайсет и не знам си коя книга, озаглавена  „На границата с безграничното”.
В нея има коментари върху избрани мисли на най-големите български и световни писа...

 
Има вестници с добри селекционери на вицове, някои сутрини попадам на поне три ценни вица на едно място, някой път се опитвам да ги запомня, но още на обед в главата ми не остава нищо.
А това, което съм чул петгодишен, криейки се под...

 Вицовете не са това, което бяха.
Те ни заливат вече от сутрин до вечер – вече няма вестник без вицове, събират ги в книги, разиграват ги по телевизията, а в интернет са безброй.
Четеш, слушаш, гледаш и след две минути ги забравя...

5. ИГРИ НА ТРОТОАРА
Вече и в махалите имаше тротоари – поне на по-оживените улици.
При нашия блок тротоарът имаше не само отпред, но и отзад.

Днес целият свят играе едни и същи игри, а по наше време във всяко селище, даже във всяка махала, се играеха различни игри.
Всъщност те бяха едни и същи, но имаха различна цикличност.
Например в Аджисана като вълна идваше модата на джа...

                   
Едно време нямаше такива глупости като „Пушенето вреди на вашето здраве”, „Пушенето убива” и т.н.
Опаковките на цигарите бяха семпли и стилни.

     Имах една мечта. Да бъда кръжочник в Двореца на пионерите.
Такъв дворец обаче имаше само в София.
В Пловдив имахме само Дом на пионерите.

    Първият ми телефон беше дървен.
Следващият – металик.
Подробностите:

За дуплексите не бях се сетил – прочетете коментарите към предишния постинг, за да разберете какво означава това.
Май имаше нещо като поговорка: „Дуплекс оправя, дуплекс разваля”.
Става дума за приятелството.

  Телефоните бяха телефони, когато бяха с шайби.
По въртенето на шайбата можеше да се прецени какво представлява човекът, посегнал към телефона.
Едни въртяха силово и  като че ли искаха да докажат на апарата, че са нещо повече от него....