Кой като нас -по-старите: построихме две Българии и живяхме два живота!
Някъде към 76-а нашият директор се върна от София, събра колектива и ни сведе задачите. Точно щяхме да си ходим, когато той ни спря – по лицето му се...

                             
Връщам се отново назад – както споменах, бяха избран за отряден председател на пионерския отряд „Павлик Морозов”.
Още не бях навършил 10 години, а бях станал номенклатура.

 
                   
Кой разправя, че едно време не можело да се пътува свободно на Запад?

        
Много хубаво го беше казал другарят Георги Димитров: „Дружбата със СССР е тъй жизнено необходима като слънцето и въздуха за всяко живо същество”.
Благодарение на тази дружба бензинът беше 26 стотинки, а по плажовет...

 Някои по-млади читатели очевидно не могат да разберат защо се е чакало за нова кола и колко се е чакало.
Трябва да признаем, че чакането беше резултат от известното разминаване между търсене и предлагане.
Хората, които имаха достатъчн...

Най-накрая кандисахме.
Някой тайно реши, че автомобилостроенето е по-сложно от ракетостроенето и даде зелена улица на т.н. „кооперирано производство” на леки коли.
В резултат на този компромис България започна да произвежда...

             Едно време да имаше човек кола, не сега.
Бензинът беше почти без пари, движението – спокойно, паркоместа – бол. А да си ерген и да имаш кола – то си беше все едно да си Хю Хефнър. Бройките се навъртаха кат...

 С отоплението, както разбрахте, нямахме проблеми.
С охлаждането обаче не беше всичко наред. Признавам.
Жегите ни съсипваха поне няколко седмици в годината – имахме чувството, че ги беше поръчал класовият враг, за да ни унищожи.

                        
Помните ли какво правехме сутрин едно време?
Просто се разхождахме по долни гащи и потник из целия апартамент, колкото си искахме. Защото беше топло навсякъде – и в кухнята, и в банята, че даже и в общите...

                                  Какви времена дойдоха – на морето за цял лев не можеш вече и мамул варена царевица да си купиш.
А едно време почивахме за лев на ден – аз специално една година платих 14 лева за карта за 14 ...

                      
Ех, как ми липсват манифестациите!
Те бяха четири пъти в годината:

       
Всичко се обърна наопаки точно преди 50 години.
Дотогава хората вечер седяха по пейките пред къщите, ходеха на кино, рядко на ресторант, но каквото и да правеха към 9.30, най-късно в 10 си бяха по къщите.