Нашите плочи се въртяха 33 пъти в минута, а техните – 45. Освен това техните бяха с големи дупки.
Не знам – заради скоростта ли, заради дупките ли или по друга причина умирахме за онез...

  Все отлагам да напиша за шпионските приключения на другаря Яков – дойде обаче моментът.
Давид Яков ми беше класен в пловдивската Руска гимназия.
Беше мечтал да стане морски офицер и малко преди да се реализира мечтата му, му об...

        
 Беше прекрасно време. За лев и нещо човек можеше да се напие по един интелигентен начин, а за няма и два лева – като прасе.
Бутилка „Столичная” струваше 1,87. Първите две цифри са точни, в третата не съм съв...

  Никога няма да се върне онази радост от чуждите магазини.
Едва слезли от влака или автобуса и очите ставаха на четири – чуждата стока ни заслепяваше. Кореком до кореком – както казвахме.
Какви музеи, какви паметници и про...

 Това бяха едни от най-вълнуващите моменти в живота ни.
В определения ден и час тръгвахме към сградата на Милицията и от вълнение коленете ни омекваха.
След малко щяхме да разберем дали сме благонадеждни.

                    
След като има сръбска музика и сръбска скара, защо да няма и носталгия по сръбски?
Помните ли какво беше за нашето поколение Белград?

                                         
Нямаше пазарна икономика, нямаше изненади. Един лев да имаше човек, можеше да си направи сметката и да се наяде. Даже и в ресторант.
През 1958 година свинско с картофи в ресторант беше някъде к...

Прекрасни бяха утрините тогава!
По спирките на Градския транспорт стояха стотици души, всички бяха изпълнени с ентусиазъм на прага на трудовия ден и всички бяха вече закусили или дъвчеха банички на крак.
Имаше работа и закуска за всичк...

 Ех, колко пране имаше тогава!
 По дворове, по балкони – навсякъде.
Прането беше нещо като символ на всичко чисто в живота.

      
След сапуните  да продължим с пастата за зъби. Но преди това да кажем няколко думи за четките за зъби.
Правеха ги в Тетевен и бяха от естествен косъм. Простички на вид, но ние и не предполагахме, че този прост уред може да търпи...

По онова време всичко беше чисто. Не само помислите ни, но също така и врата, ушите и краката. А ноктите ни бяха винаги изрязани.
В училище имаше проверки и щем –не щем трябваше да сме чисти. Иначе ни връщаха да се измием.
Култът...

                             
Ех, каква хубава конфекция имахме. Българска. Платовете – български, етикетите – български,  марките  – български…
„Дружба”. „България”. „Андрей Юруко...