Кой ли не е възпявал бозата, кой ли не е закърмян с нея? Не мога и аз да не  прибавя нещо към темата.
Първият ми опит да купя сам нещо в живота си беше боза.
Успях да хвана от ориенталската атмосфера на калдъръмените пловдивски улички,...

Един ден из Пловдив тръгна страшен слух – пуснали са Кока кола.
Напитката, от която се напиват американските войници – както пишеше в нашите вестници. С вкус на дървеници – както разказваха познавачи.
Шокът беше същия...

             
Няма по-българска напитка от лимонадата.
Лимонадата е напитка на кутцузите. Не съм го измислил аз, а самият Дейл Карнеги, който беше препоръчал на маркототевците, на които в живота се пада най-киселият плод – лимона...

             
Преди 50 години нямаше тоалетна хартия. Бършехме си задниците с вестници.
Вестникът се нарязваше или по-често накъсваше във формат А 5 и парчетата се нанизваха на пирон или на закривена тел.

Известявам на тези, които проявиха интерес към отпечатания на книга блог "За прехода", че книгата вече е в пловдивските книжарници. Често казано, не съм проверявал къде я има извън Пловдив. Вече се продадоха над 100 бройки.
 
 

Преди 50 години хлябът се продаваше в отделни магазини, които се наричаха „хлебарници”.
Можех да започна не толкова елементарно, но когато се говори за тези неща, е добре човек да се сниши.
Защото никой не е по-голям от хля...

Винаги съм се учудвал на гладко избръснатите и добре подстригани герои в историческите филми. Какви ли инструменти са имали по онова време бръснарите?
Някъде бях чел, че първите самобръсначки са правени от мидени черупки. Едва ли мидите...

                      Беше някъде в началото на 80-те години. Бях служител на БНТ и имах право да почивам във ведомствената станция на Пампорово. Подадох молба и ме одобриха. Поради многото кандидати – беше през ски сезона, ни събр...

Сред многото коментари за написаното в този блог имаше не един и два, в които се пожелаваше блогът да бъде публикуван като книга.
Новината е, че през следващата седмица  Издателстка къща "Жанет 45" започва да печата събраното в този блог ...

Връщам се 30 години назад – когато Бъча беше още жив.
Бъча беше актьор в Пловдивския театър и един от най-добрите ми приятели – писал съм в началото за него.
Беше още жив, но болестта напредваше и сигурно нямаше изход.

                          
Някъде в края на 70-те години бяхме командировани в Сливен, свършихме, каквото имахме да вършим, и вечерта слязохме в ресторанта.
Става дума за „Балкантурист” – ресторант номер 1 в града.

 Дива носталгия тресе съседът Митко.
Обяснението е просто – сега той получава същите пари, които е получавал преди 20 години. Само че сега животът е няколко пъти по-скъп и Митко живее няколко пъти по-зле.
Всяка вечер съседът сяд...