Едно време хората имаха толкова много пари, че се чудеха какво да си купят.

             
Първите ми спомени за съветския печат са: вестник  „Известия”, върху който се белят печени чушки, и списание „Огоньок”, с което едни роднини запушваха нощното гърне – преди да го изхвърлят сут...

                          
Толкова ни се четяха вестници, че чакахме на опашка за тях.
Струваха само 2 стотинки – за 10-12 стотинки човек можеше да си купи цялата дневна преса и да чете, чете…

      
От втората половина на 70-те години си спомням най-вече за Юлския пленум и за гастрола на Тина Търнър.
Юлският пленум на Българската комунистическа партия бе оценен като исторически. Той провъзгласи, че занапред ще се уважават ч...

                        
Каква прекрасна музика звучеше из цяла България!
Имаше едно българско радио, което озвучаваше родината ни единогласно – чрез радиоапарати, радиоли и високоговорители. А радиоточките по селата пееха деноно...

                                      
Нашите плочи се въртяха 33 пъти в минута, а техните – 45. Освен това техните бяха с големи дупки.
Не знам – заради скоростта ли, заради дупките ли или по друга причина умирахме за онез...

  Все отлагам да напиша за шпионските приключения на другаря Яков – дойде обаче моментът.
Давид Яков ми беше класен в пловдивската Руска гимназия.
Беше мечтал да стане морски офицер и малко преди да се реализира мечтата му, му об...