В средата на 80-те години в Пловдивския Телевизионен център започнахме с колежката Пепа Славчева да правим “Адрес 4000”. Това беше – или поне така си мисля, първото предаване по БНТ, което показваше, че българите са не само щастливи, заможни и мечтаещи да станат герои на социалистическия труд. Нашите герои бяха самотни, тъжни, много често на границата на самоубийството. Някои от проблемите, които зрителите ни описваха в купищата писма, бяха чисто юридически. И започнахме да търсим юрист, който може да коментира семейни проблеми. От няколко места ми казаха – има един млад адвокат, казва се Петър Стоянов, той е само за вас. Една сутрин Пепито дойде на работа и от вратата започна да ми разказва как й препоръчали някакъв си адвокат Петър Стоянов. Намерихме така горещо препоръчвания адвокат, казахме му темата, по която трябваше да говори 3 минути, изправихме го пред камерата и със свито сърце зачакахме дебюта. Петър разви аргументирано темата, на едно място стигна и даже леко мина границата на допустимото от гледна точка на тогавашната цензура и направи блестящ финал. Погледнах часовника си – точно 3 минути. Решихме, че това е човекът, който търсим. Поръчахме нов коментар за следващата седмица. Резултатът беше още по-добър. Петър Стоянов очевидно разбираше от нашия занаят повече, отколкото колеги с многогодишен стаж. Започнахме да правим планове да го направим постоянен водещ. Вече пишехме темите за следващите предавания, когато... Една сутрин седях сам на работното си място и тъй като нямах никаква работа и ми беше скучно, оставих вратата отворена – за да гледам кой идва и да го викна да си направим лаф. Чух стъпки, погледнах към стълбите. Идваше човекът от Шесто, който отговаряше за медиите в града. Между другото той беше свестен млад човек и не знам някой да е видял лошо от него. Човекът ми махна и тръгна към кабинета на директора. Ако директорът го нямаше в момента, със сигурно щеше да дойде при мен, за да ми каже какво го води насам. Слава богу, директорът вече беше дошъл, защото гостенинът не се показа десетина минути, след което си тръгна обратно. Започнах да гадая какво го беше довело при нас в този ранен час. Вратата ни директорския кабинет се отвори и секретарката ме извика. Директорът ме гледаше с поглед на човек, който има да съобщава лоша новина. Новината беше съвсем кратка: “Оттук нататък Петър Стоянов да не се появява по телевизията. Без коментар.” Опитах се с обходни въпроси да науча причината, научих само едно:”петно в биографията”. То в онези времена не можеше всеки да се появява по телевизията, излизането на екран си беше нещо като доказателство, че човекът може да служи за пример. Най-неприятното в такива случаи е, че все някои трябва да обясни на човека с петното какво се е случило. Две седмици не се обаждахме на Петьо, най-накрая го намерихме и му съобщихме страшната диагноза: “петно в биографията”. Тази история съм я разказал на не знам колко медии преди две години, когато вече бившият президент беше обявен за агент Виктор. Мисля, че тя е особено показателна за отношението на службите към него в този период. Към историята обаче има още един любопитен детайл. През 1991 година на събрание на младото пловдивско СДС издигат кандидатурата на Петър Стоянов за кандидат-депутат. Тогава обаче става някакъв бдителен син активист и казва, че е против. Мотивът:”петно в биографията”. Без коментар. “Май така ще я карам цял живот – на майтап ли, на сериозно ли коментираше ситуацията Петър, - при всяка власт с петно.” Из интернет все още се търкалят някакви уж истински документи за петната в биографията на Петър Стоянов...Да спрем обаче засега дотук - вече е време да се върнем към панаира от 1991 година. Тогава бяхме помолили Петър да ни подготви документи за кредит. Подготви ги с такава скорост, вършейки още сто неща едновременно, че си помислих – този човек заслужава нещо повече от съдбата на провинциален адвокат. Но че след броени години ще стане президент – не съм си го и помислял. Следват УРОЦИТЕ НА МОШЕ.

Беше и си остана непоносим дърдорко.Винаги са ми правили впечатление неговите изказвания като ярък пример за празнодумство.Но забележете импрегнирани със силно еуфорично настроение,навикване и жестикулиране.Като добавим и не дотам красивото му лице, излишно мимикиране и облизване на уста се получва един лош пример за лице на страната ни. Нищо лично, извинете...

Петното в биографията-доколкото знам-ми баща му е предал партизанския отряд.Знам го от дядо ми...не от медиите.Беше ми мого интересен един призив от човека който го лансира за президент-"Да го подкрепим и ще ни върнат горите"-за приемането на закона за горите знаех още преди да го изберат за президент...така, че сини идеи не ми минават отдавна...всичко опира до интереси