Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.08.2007 10:07 - НАШИ И ВАШИ [29.08.2007]
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 3056 Коментари: 1 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
В началото на 90-те години държавните производители продължаваха да работят по инерция, складовете им бяха пълни със стока, но по цели дни никой не ги посещаваше. Държавната търговия на едро умираше, частните търговци на дребно обаче не смееха да ходят при производителите, защото те задължително им продаваха всичко с фактура. Фактурата можеше да се хвърли, разбира се, но още съществуваха предразсъдъци, че данъчните могат да те издирят и да проверят дали си отчел обората. Решихме да рискуваме и тръгнахме – трябваше само да се сетим къде какво сме чували да се произвежда. Складовете на “Ален мак” бяха пълни с парфюмерия и козметика. Подписахме договор, напълнихме един камион стока, продадохме я, повъртяхме парите и все пак платихме. И напълнихме още един камион... На стената в Пласмента се появи списък на фирмите, на които “да не се дава стока повече”. Списъкът ставаше все по-дълъг, но едва ли имаше система, по която да се издирят мошениците. Във “Филикон” беше пълно с евтина лютеница и крастивички – в двора нямаше друга кола освен нашата. Във Велинград имаше едно предприятие, което вече отдавна е фалирало – “Пролетарии”. Складовете му бяха пълни с качествено памучно бельо. Свалях седалките на Голфа и - и догоре с гащи и потници. Лелките в склада дълго ме кандардисваха да взема от т.н кюлотки – детски гащички с крачолки до коленете и с ластик най-долу. Взех за проба и се оказа, че това е големият удар. Кюлотките се оказаха  любимото на малките циганчето облекло и цяло Столипиново идваше на крака до нашия магазин, за да си облече потомството. Един ден тръгнах за гара Тодор Каблешков. Там ми казаха, че се намирал “Билкооп” – било пълно с подправки и билкови чайове. Подправките бяха в стъклени шишенца – директорът се беше запасил с амлбалаж за 10 години напред и не вдигаше цените. Подправките и чайовете бяха в големи кашони – по няколко стотин бройки във всеки. Малките бакалнички не можеха да си позволят да купуват такива количества и ние започнахме да ги зареждаме с по десетина бройки от всичко. Търговията тръгна, директорът на “Билкооп” Павлов очевидно се радваше , щом ме видеше да пристигам с камиона. Един ден той ме извика в кабинета и доверително ми съобщи, че са пуснали израелски супи на прах. Но много добра цена. Казах, че ще взема десетина кашона, но Павлов започна да ме агитира да поръчам повече. Кандисах на 20 кашона, които продадохме за две дни. И обратно с камиона за още. Влязах в пласмента и от вратата поръчах – 50 кашона пилешки супи и 50 кашона –телешки. Този път обаче ме обляха със студена вода - вече не давали. След дълго извъртане жената ми призна, че има разпореждане от шефа – да се продава само на държавни магазини. Частниците много вдигали цените. Влязох при Павлов ядосан, заех позата на негласен лидер на частния бизнес и попитах драматично: -         Докога? Докога ще се делим на държавни и частни? Павлов ме изгледа и се засмя: -         Не разбра ли, че не се делим на държавни и частни .Не се делим на сини и червени, на граждани и селяни. Делим се единствено на НАШИ И ВАШИ. И тъй като ти си от нашите – отивай да товариш. Така ми се отвориха очите за една от големите тайни на бизнеса – деленето на свои хора и чужди. След време обаче се оказа, че ми се е отворило само едното око. В “Ален мак” не ми продължиха договора. Бях изряден в плащанията, правих серизни обороти, но нещата вече бяха започнали да се променят. Складовете вече бързо се изпразваха, тъй като частни посредници продаваха успешно в Русия. Потърсих някакви началници, обяснявах, че съм от “НАШИТЕ”, че съм помогнал на комбината в най-трудното време и т.н., но те ме гледаха като някакъв досадник. Скоро с един от тогавашните първи дистрибутори, направил по-късно много пари от износ на руския пазар, си спомняхме за ония времена. -         Как стана така, че на мен не ми подписаха нов договор, а ти продължи? -         Много просто – отговори бившият колега.- Започнах да давам по 5 хиляди долара месечно на един мой човек от ръководството.   Чак сега разбрах, че прав е народът, когато казва, че приятелството си е приятелство, на пастата за зъби е с пари.


Тагове:   НАШИ,


Гласувай:
0



1. viovioi - лафа е..
29.08.2007 12:51
"брат за брат душа дава, ама сиренето е за пари" или съкртения вариант "сиренето си е за пари" и оттам цяла философия за това наши, ваши, парите и сиренето.От поста научаваме ,че в зората на демокрацията и пазарната икономика ти си излял основите, вързал си арматурата,измислил формулата,проиграл схемата и прокарал каналите на корупцията.Брей виждаш ми се скромен, но от опит знам, че точно тази визия и стил пасва като по калъп за някоя добра завера.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9456027
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031