1991-а приближаваше към края си, фирмата ни стана на 2 години, а още нямахме свестни визитки. Не можеше да решим какво да пише на тях – търговци на едро и дребно, бакали или нещо друго. Един ден някакъв дистрибутор на маркова стока ни остава своята визитка. Под името на фирмата пишеше: ПАРИЖ –ЛОНДОН –НЮ ЙОРК. Гледахме и завиждахме. Започнахме да умуваме – как можем да направим търговска верига. Вече имахме няколко обекта в Пловдив, но не звучаше сериозно да пишем: Лавка в Подлеза, Гараж в Стамболийски, три щанда в “1001 стоки” и т.н. Запретнахме ръкави и след половин година имахме визитки, на които пишеше: ТЪРГОВСКА ВЕРИГА “САТ” – Пловдив, Пазарджик, Първомай, Асеновград, Велинград, Хвойна... Вече не беше проблем да се намерят помещения за магазини. Имахме и достатъчно конкурентна стока. Където и да стъпихме, търговията тръгваше веднага – местните търговци не можеха да се мерят с нас. Освен това вече купувахме по-наедро. Друго е когато купуваш от вносителя една кутия шоколади, друго –  цял палет. А и цените тогава са други. Вече имахме двама нови съдружници – Борис и Стоян. Първият продаде колата си, която превърнахме в стока, апартаментът на втория също се превърна в стока. Обикаляхме безспир – купувахме, зареждахме, прехвърляхме...   МАГАЗИНЪТ В ПЪРВОМАЙ Това беше първият ни магазин извън Пловдив. Намираше се до пазара и в пазарните дни вътре беше пълно от сутрин до вечер. Една нощ обаче го нападнаха крадци. Разбили вратата, отнесли малко стока на ръце и се върнали с по-големи чанти. Тогава ги видял някой, викнал продавача, който живеел наблизо, и след една стрелба в тъмното си спасихме по-голяма част от стоката.   МАГАЗИНЪТ В ХВОЙНА На есенното договаряне през 91 се запознахме с единствените производители на боя за яйца. Те ни открехнаха, че нямат никакви заявки и на следващия Великден това ще бъде голям бизнес. Заявихме 100 000 пакетчета, като ги получихме изпратихме на всеки магазин и щанд по 3000. Имахме вече 14 обекта. Останалато продадохме на едро. Мина Великден, направихме ревизия в Хвойна и открихме залежали над 2000 пакетчета боя за яйца. “Хвойна е 300 души, а вие сте ми изпратили 3000 бройки” – оправдаваше се продавачката. И беше права. Грешно планиране. 300 души само имаше в Хвойна, но и там се намериха бандити и една нощ бастисаха магазина.   МАГАЗИНЪТ ВЪВ ВЕЛИНГРАД Там взехме голям магазин на лично място – доскорошния Детмаг. Отначало вървеше добре, но не след дълго местни хора отвориха магазинчета – жената стои по 14 часа зад щанда, мъжът по цял ден обикаля за стока и така започнаха да ни бият. Просто реагираха по-бързо на търсенето. Една нощ някой разби задния вход и изнесе всичко ценно. Решихме да си тръгнем. На наше място дойде някакъв арабин. Ограбиха и него и човекът се принуди да си купи апартамент точно над магазина – за да го пази. И това не му помогна.   МАГАЗИНЪТ В ПАЗАРДЖИК Там нямаше кражба. Но семейството продавачи, което бяхме наели, постоянно си намираха някаква друга работа и по цял ден магазинът стоеше затворен. Което също е бъркане в чуждия джоб.   КРАЖБИТЕ В ПЛОВДИВ Крадците най-напред нападнаха “1001 стоки”. Вътре имаше щанд, нает от друга фирма, към който проявяваха интерес истински фокусници. Когато се насъберяха десетина души пред щанда, някой искаше от някаква стока друг размер или цвят. Продавачката влизаше в склада и като се върнеше след две минути намираше чекмеджето опразнено. В една седмица това се повтори три пъти. Предполагаме, че сред десетината чакащи на опашката е имало организирана масовка, но при всяко положение е имало и случайни клиенти, които се кълняха, че нищо не са видели. Загадка. Нашите продавачки при всяко отдалечаване на повече от три крачки си заключваха чекмеджетата. Крадците обаче ни нападнаха в гръб. Една нощ влязоха през миниатюрно прозорче – изглежда са пратили дете. Детето беше изкарало, каквото се сетило, но забравило да отвори чекмеджето. А то беше пълно с пари. Следващият път беше отчупено ъгълче от витрината – 20 на 20 сантиметра, но изглежда и оттам беше минало дете, защото бяхаизчезнали доста неща. Наехме денонощна охрана. Една нощ заваляло дъжд, охраната отишла за пет минути на сухо и...Този път нападението е било от големи, защото направо бяха строшили огромната витрина и започнали да товарят спрялата на тротора кола. Да не забравя – известно време имахме магазин на главната търговска улица, на 40 метра от Полицията. На витрината имаше десетина бутилки с алкохол. В 9 и половина вечерта витрината беше строшена и бутилките за секунди прибрани. Ни полиция, ни минувачи бяха усетили нещо. Закарахме един камион да запуши витрината през нощта. Сутринта патрул започна да търси шофьора, за да го провери за алкохол – помислили, че е влязал без да иска през витрината в магазина. Един ден преброихме, че кражбите са станали вече 12. И нито една не бе разкрита. При последните полицаите даже ги мързеше да правят протоколи. Започнахме да затваряме магазин след магазин – просто нямаше смисъл да се мъчим повече. Но най - интересните кражби тепърва предстояха. За тях – утре.

Решили сте че вътрешен човек ги е организирал? Може, но по това време имаше т.н. данък оборот, много смешен данък.Данък върху оборота и забележетe различен % за видове стоки и услуги.И затова материалната отчетност не беше коректна, за да се укриват обороти. Точно такива вериги капиртулираха първи, защото е невъзможен контрола. Наетите търговци въртяха парите. Имаш/по документи/в магазина 50 артикула , а магазина фраш от стоки. Тогава и аз работех като технически сътрудник в една такава фирма.Знам как беше.