Продължавам със спомени от времето, когато се занимавах с “Адрес 4000”.

С Пепа Славчева тръгнахме за Варна – там беше открито първото бюро за запознанства срещу заплащане.

Намерихме бюрото,  посрещнаха ни радушно и започнахме да обменяме опит. Скритата ни идея беше,  все някога и ние да открием бюро за запознанства и да захванем този бизнес, от който разбирахме, както никой друг в България.

“Има обаче един голям проблем – попари ентусиазма ни варненската колежка, - те не идват тук да се запишат или да си намерят партия, а просто, за да бъдат изслушани. Затова сме сложили ето тази табела отвън.”

Излязохме и видахме табелата. На нея пишеше: “Изслушваме след заплащане на таксата”.

След време Пепа Славчева се пробва в този бизнес и се оказа, че предупреждението от Варна продължава да е в сила. Пепито слушаше с часове вълнуващи изповеди, но накрая едва събираше пари да си плати наема на офиса.

Проучихме как стоят нещата в Унгария – оказа се, че там бизнесът цъфти. Цъфти, защото всичко е ясно – красиви млади момичета от провинцията търсят чичковци от Будапеща. И обратното. У      слугата се заплаща. И толкоз.

След като посъбрахме малко опит, стигнахме до извода, че не компютъра, не уроците по общуване и бюрата за запознанства ще решат проблема. Нужни са съвременни превъплъщения на свахата от миналото, която снове от къща в къща, докато намери лика-прилика на момата и ергена. След което и опича работата.

Лека-полека и ние започнахме да овладяваме тънкостите на занаята. На пезевенклъка – както се шегувахме.

В чекмеджето си Пепито държеше на склад – като продавач от онова време, който крие дефицитната стока, писмата на някои по-сериозни кандидати. Идваха хора – познати или изпратени от наши познати, които държаха на дискретността, и тогава Пепито отваряше чекмеджето с подбраната стока.

Един ден жена ми реши да ми влезе в бизнеса. “Я дай да оженим едно добро момиче” – предложи съвсем сериозно тя.

Момичето естествено беше от приятелско семейство, с висше образование, апаратмент, вила, кола – трябвало мъжът само да си сложи чехлите. Само че семейството искало дискретност.

И да не забравя – кандидатката била “тиха, скромна и морално запазена”.

На другия ден предадох офертата на Пепито, тя прие задачата присърце и се зарови в тайното чекмедже.

“Намерих – извика след малко тя. – 41 годишен офицер, разведен, добра заплата, интелигентен – живее срещу нас и още тази вечер ще го посетя.”

На другия ден Пепито дойде тъжна.

-         Не става – каза отчаяно тя.

-         Че какво не му хареса –  да не бях женен, аз щях да я взема?

-         Отначало прояви интерес - продължи Пепито, - но като стигнах до “тиха, скромна и морално запазена” и той...

-         Какво той? – нямах търпение да чуя финала.

-         Той каза – абе, Пепи, да знаеш, че аз всъщност търся нещо по-така...НЕЩО ПО-ИГРИВО.

Може би 10 години след това получих писмо от майката на момичето – вече зряла жена. Още не беше си намерила съпруг. Изглежда беше дошло наистина времето на игривите.