От баща ми съм чувал един виц, роден през 50-те години. На партийно събрание докладчикът обяснява: Ние вече сме с единия крак в социализма, но с другия още сме в капитализма. -         И докога ще стоим така разкрачени? – обадил се един от присъстващите. През 92 година – докъдето стигнахме, половин България беше в стоеж разкрачен. Не можеше да да си откъснем крака от държавното, защото това означаваше сигурност, но с другия крак си търсихме мястото в частното. За мен този период вече беше отминал. Ощетих държават с 20 лева телефонни разговори и един топ хартия. Повече от година бях 100 процента частник. На други места обаче влаченето от държавното към частното ставаше с камиони. Да не говорим за откраднатото време. Продавачките от държавните магазини открай време в събота затваряха по-рано, за да отидат на село и да прекопаят доматите. “Аз се мъча да ги направя акционерки – оплакваше ми се тяхната директорка, - но на тях хоризонтът им стига до доматите.” За първите частни зъболекари се носеха легенди – как си осигуряват консумативите. Един приятел пък беше директор по външнотърговската дейност на едно голямо предприятие. И тайно беше почнал да си я приватизира. В момента, в който го усетиха, той почти беше завършил приватизацията и просто си смени кабинета. А за държавата остана чашата със студената вода. Най-гадни бяха държавните производители, които все още нямаха сериозна частна конкуренция. Държаха ниски цени на олиото или сиренето, но така стесняваха изхода на предприятието, че без подкуп не можеше да припариш в складовете. Така че хем бяха държавни служители, хем печелеха като частни комисионери. Складовете пълни с олио, но олио на пазара няма. Даваш по 10 стотинки на бутилка и получаваш. От тези стотинки ръководството си осигуряваше “втората заплата”. Един ден дойде нямаква снабдителка от Халите – те още бяха общинска собственост, и поръчка един камион стока. С уговорката, че ще плати след седмица. За цени не се и пазареше. Закарахме стоката, изчакахме седмицата – пари обаче няма. И на следващата седмица, и на по-следващата. Най-накрая ми казаха – ако искаш пари, трябва да снесеш процент на началника на снабдяването. Което си беше чист рекет. За късмет в това време смениха директора на Халите – новият се оказа брат на Юлито, касиерката на фирмата. -         Юле – казах й един ден, - я отивай при бате и му кажи, че ще те уволня, ако не ни преведе парите. На другия ден парите дойдоха. Иначе имаше нещо симпатично в това след работно време хората да си преустройват гаражите в кафенета, за да осигурят работа на жената. Или вечер да карат такси – пак за втората заплата. Никога няма да забравя как един хирург си изкарваше тази заплата. Беше купил машина за сладолед – от тези, които ги слагат по тротарите. По онова време още държахме част от “1001 стоки” - срещу пловдивската гара. Мястото беше стратегическо, клиенти – дал господ. Уговорихме се сутрин да изкарваме машината на тротоара, към 9 и половина докторът щеше да ни носи кофа сладоледена смес, вечерта пак ще прибираме машината вътре. Парите деляхме по някаква схема, от която всички бяхме доволни. Освен това ядяхме по един-два сладоледа на ден аванта. Един ден хирургът дойде и ни помоли на следващата сутрин да изкараме машината не в 9, а в 8, защото в 8 и половина имал важна операция. Някакъв човек чакал от три месеца да бъде опериран. Имаше обаче проблем. Тъй като в магазина имаше 5 щанда, заключването ставаше с 5 катинара. За всеки катинар отговаряше по една продавачка и трябваше да ги викнем всичките заради нашия сладолед един час по-рано. Някои обаче пътуваха от някъде си и нямаха по-ранен траспорт. -         Абе, карай – един ден ще минем без сладолед – убеждавахме ние собственика на машината. – Ти си гледай операцията. На другия ден обаче точно в 9 хирургът чакаше пред вратата с кофата. -         Какво стана? – учидихме се ние на присъствието му. -         Какво да стане – зареждайте. Няма да губим деня, я. -         А с болния какво стана? Хирургът махна с ръка и отсече: -         Болният да чака. ...Този ден сладоледът не ми беше сладък.

Алчен като доктор - хахаа :))

Че има нещо симпатично в аватната. А също така и в гаражите, защото все пак печалбата си е била към нас. А сега? Хипермаркетите и всякакви чужди търговски вериги да ни управляват пазара. И да ни изкушават с менте-промоции. Тази дума ми е най-омразната. Тя съдържа целия фалш, лицемерие и нахалство на големия предприемач. А наивниците не са малко. И кълвем като тарани на бел червей. Да им се невиди на глобалните мозъци, дето искат да ни купят бедния животец.

Вадя си извод, че един доктор, за да е добър, качестявен доктор, заплатата му трябва да е толкова, че да не мисли повече за пари.
Все пак спасява човешки животи!!

Тази мизерия в здравеопазването ще продължава докато персонала взима такива мизерни заплати.

@viovioi
Нер знам какви промоции правят, но поне е по-евтино от гаражните бакалиики, и има всичко. Някои хора не карат само на хляб, кисело мляко и евтин салам.

Мислиш затворено. Говоря за контрол и управление на пазара. С изчезването на малките магазинчета ще изчезне и контрола регулиран от потребителя. Сещаш се нали? И ще се настани монопола. Сега сме на етап зарибяване. Отиващ там, защото е по-евтино с 10 ст. , но когато бъде елиминиран дребния търговец, той (монопола), ще постави цена която напълно го задоволява, а ти няма да имаш къде другаде да идеш? Аз съм мислила дълго и стигнах до този извод. Сега реакцията ни е първосигнална, а какво следва иде да видим...

За това, че България е в Евросъюза.

Няма такова нещо. Досега в Западна Европа да се бе установил монопол на супермаркетите...
Това, което ще се случи е специализирането на малките магазинчета в конкретни стоки (примерно - само за сирене, само за месо и т.н.), за да не фалират. Т.е. това се отнася за тези, които оцелеят.
Големите просто ще стават повече и монопол и дирижиране на пазара няма да има. Не може и да има, защото противоречи на законите на свободната конкуренция - ако има свободна ниша, бъди убедена, че тя веднага ще бъде заета - големи чуждестранни вериги магазини - бол и няма кой да ги спре да инвестират, стига да видят, че ще имат полза от това... Особено в днешни времена твърдението ти е абсолютно несъстоятелно - борбата е за пазари, а щом е за пазари, това гарантира добри ценови равнища на всяка страна със свободна икономика...

различни поколения различни тези и разбирания. Аз със опит и реализъм, ти с оптимизъм и перспектива. Да се надяваме, че ти си в правото, защото звучи добре.

Не, не съм оптимист - погледни как е при тези, които са минали по този път. Не гледай старите членки на ЕС, хвърли едно око на новите... там процесите се развиват точно по този начин... :)

в голеите вериги на запад винаги е по-евтино от малките магазинчета... въпрос на покупателна способност..

голямата верига може да 'притисне' снабдителите си за по-добри цени, защото им казва че ще им купи цялата продукция за годниата (т.е. снабдителя си знае че ще продаде всичко).. по този начин в западна европа и САЩ са предпазени от спекулативното покачване на цените (а и го няма този номер на прекупвачите.. да взимат доматите по 10 стинки и да ги продават по 2 лева)...

така е по-евтино за потребителите... но пък е по тгрудно за производителите... кое е по-добро не знам..

но и в сегашмата ситуация производителите не печелят много... а парата се прави от прекупвачите...

Към новер 9. ГОЛЕМИТЕ ВЕРИГИ ТАКОВАТ МАМАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ПРОИЗВОДИТЕЛ. ИСКАТ ДО 30 ПРОЦЕНТА ОТСТЪПКА И ПЛАЩАТ КОГАТО СИ ИСКАТ. ТОВА ВОДИ ДО ДЕКАПИТАЛИЗАЦИЯ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ. НЕ КУПУВАЙТЕ ОТ ЧУЖДИ ХИПЕРМАРКЕТИ!

А в ЕС как мислиш, че е?

Има лекари,които са верни на хипократовата клетва и не вземат пари за да излекуват болните.А открай време хорицата като се излекуват носят на доктора ракия,вино ,плодове и зеленчуци от градината,прасенце!Или пък просто цветя и бонбони поне.....А нормално ли е един лекар да тръгне да продава по познати в магазинчетата бутилки вино и ракия от подаръците,за да вземе някой лев....

до 90та -"мирно-свободно".
след 90та-" към урните"

На български се казва "да си прекопая доматито", а не "доматите". С намигване.