Първата ревизия е като първата любов – помни се за цял живот. Дойдоха мъж и жена ревизори, показаха заповедта и започнаха да се ровят в документите. Няма да им казвам имената, мъжът по едно време стана някакъв началник в София и го даваха даже по телевизията как прави проверки. Отвреме навреме ни викаха да обясним нещо, разговорът се пренасяше върху нещата от живота и така почти се сприятелихме. Даже ни признаха под секрет, че ревизията е поръчкова. По едно време им свършиха цигарите, аз изтичах до магазина и им донесох по едно виктори. -         Сега остава и да имаш фактура за тези цигари – каза ревизорът на шега ли, на сериозно ли. Имах фактура и за цигарите. Този факт ги впечатли и усетих, че започнаха да гледат на нас като на лоялни данъкоплатци. Обзеха ме нвадежди, че всичко ще свърши благополучно. Само че още на петия ден ревизорът ме извика и обяви: -         52 хиляди лева! На онези пари това не беше фантастична сума, но си беше сериозна присъда. Оказа се, че в началото сме взели пари за някакъв рекламен филм, а по закон тогава все още филмопроизводството било държавен монопол. Или нещо подобно. Не можехме да разберем защо трябва да плащаме за нещо, което вече е законно, но някога не е било. Възмущавах се гласно, но ревизорът благо ми обясни: -         Ако ти пиша под 50 хиляди, тогава може да дойде контраревизия. Когато е над 50 – не идват. -         Че какво като дойде – не се предавах аз, - нали всичко е проверено? -         Не сме проверили и половината – я виждаш ли още колко папки чакат. Но спираме дотук – ако нямаш нищо против. Естествено, че нямах. Кандисах на 52 хиляди, запалихме по една цигара и заговорихме за нашата и за тяхната професия. И стигнахме до извода, че какъвто и да е занаятът на човека, най-важна е човещината. Сега някой ще попита – че каква може да бъде човещината в една професия, в която основното е да отрежеш главата на човека. -         Цялата тънкост е в това да не се отреже главата – обясни моят първи ревизор.- Каква ще бъде ползата от това – никаква. Ето, ако преровя и другите папки, глобата сигурно ще стане тройна. Няма да можеш да платиш и ще фалираш. Фалираш ли обаче, няма да внасяш повече данъци. А от данъците се хранят чиновници като мен. Затова още като дойдох, започнах да те гледам и да позная колко можеш да понесеш. Много от моите колеги завиждат на частниците и гледат да им го натоварят колкото се може повече.Което не е държавническо мислене... С този първи мой ревизор се виждаме отвреме навреме и си оставаме приятели. И си мисля, че ако всички разсъждаваха като него, България щеше да изглежда по друг начин. Втората ми ревизорка обаче – това беше години по-късно, беше младо момиче, без опит. Тя не беше стигнала да философията на човека от първата ревизия. И написа един акт, от който главата ми хвърчеше безвъзвратно. Вече беше дошло времето на ДДС-то и се беше оказало, че поне 10 от доставчиците ми не бяха регистрирани по ДДС, а издаваха данъчни фактури. Но вместо да ги открият и накажат, трябваше да плащам аз – последният във веригата. В тази ситуация изпаднах още няколко пъти. В София върлуваха големи дедесари, източваха милиони от държавата, но тъй като деляха с партиите, все не можеха да ги открият. Та при втората ревизия вече мислех, че съм загинал, но господ ми прати на помощ хиперинфлацията. Дългът ми към държавата започна да се топи и ден преди някой да се сети, че и задълженията трябва да се индексират, аз си ги погасих. Най-абсурдното в онези години беше, че най-лесно се измъкваха онези, които бяха 100 процента в най-тъмния сектор на икономиката. На тях нямаше просто какво да се проверява. Нямаше на кого да се напише акт. А и ревизорите ги беше страх да се занимават с тях. Най-често си патиха такива, които се опитваха да работят на светло. При тях просто имаше какво да се проверява. На един приятел беше минала ревизия, бяха му написали акт и човекът още на другия ден си беше платил. На следващата седмица ревизорите бяха дошли отново. -         След като плати толкова лесно, значи можеш да платиш още – обяснили те и започнали отново. Повече за ревизорите няма да пиша, да не би да ми дойдат утре. Но се сетих пък как избегнах един друг данъчен гаф. За него – утре.

Цяла одисея е да се нищи НАП! Но сигурно малко хора знаят, че се организират "Акции" от данъчни служители по места, който не трябва вечер да се връщат в службата с празна кошница. Или "Акт" или "Рекет" - средно положение няма.От актовете получават законно % от събираемостта, а рекета си го делят % йерархично.

Пробемът , който описвате е особено актуален, това е масовата практика на АБСОЛЮТНО всички ревизори- тънък начин да ти ОТРЕЖАТ главата! Претърпяхме го няколко пъти! Но..това за съжаление е нашата данъчна политика- пускат ни закон със задна дата- и уви как може да не сме нарушили нещо, което не сме знаели или откъде е трябвало да знаем да проверяваме нашите предходни доставчици, при условие че прословутия чл.109 от ДПК не е действал в този период?! И знаете ли как ни контрира ВКС- на доводите на нашия адвокат, че в Акта ни е цитирана норма, която не е действала в този период- "Да доводите са правилни...", но в заключение- обжалвания Акт не се отменя!ОСТАВА В ДЕЙСТВИЕ!

Виждам, че не отговаряте на коментари. Интересно ми е обаче да разкажете поне в пост как всичко това "минаваше през вас".И в моето семейство минахме през подобни неща, макар и за кратко. Аз лично се бунтивам с всичките си вътрешности срещу такива като втората ревизорка или като онези дето дошли втори път...Как се нагажда човек с журналистическа душа към това? Кажете някой трик. Да го разбереш е едно...Как се приема, как се смила това и се продължава...?
Филипа

това ""Да доводите са правилни...", но в заключение- обжалвания Акт не се отменя!ОСТАВА В ДЕЙСТВИЕ!" е практика, ПРАКТИКА в БГ съд!!!

Вие - след като сте преживели подобни неща, знаете, че вариантите са няколко:
1.Избиваш си загубите по друг начин
2. Ставаш циник и влизаш в играта.
3.Бягаш в чужбина
4. Фалираш или най-добре се гръмваш.
Но аз и вие сме още живи. Значи сме избрали един от първите два пътя.Или по малко от двата...
от автора

а дали сега е много по-различно?

dali pravim biznes za pisaneto ili pishem zaradi biznes?