Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.09.2007 10:30 - ФАКТУРА ИЛИ ФРАКТУРА [20.09.2007]
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 6357 Коментари: 12 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Пращам един от нашите хора до София, в Илиянци, за стока и му напомням: ”И да не забравиш – за всичко фактура.” Връща се момчето и се оплаква:”Повече там не ме пращай. Поисках фактура, а те ми попитаха дали не искам фрактура.” Тръгнах на следващия ден с камиона да видя така ли е наистина в това Илиянци. Не знам как е сега там, но тогава, през 1992 година, беше нещо като пълноводна река. Камионът едва-едва напредваше сред морето от хора, някакви шерпи разнасяха стоката с колички, други влачеха по няколко чанти, трети носеха кашони на гръб. Напазарувахме все пак успешно и никъде не ни биха. На първото място, където спряхме, купихме 20 кашона марково уиски. Като поисках фактура, ме погледнаха като извънземен, но не казаха нищо. Изровиха отнякъде две откъснати фактури, сложиха индиго и написаха, каквото трябва. Първият екземпляр дадоха на мен, вторият веднага скъсаха. И до ден днешен не мога да си обясня за какво беше този номер с индигото. На второто място купих един палет със сметанки за кафе. Продавачът каза, че няма проблеми с документите, но трябвало да отиде до офиса, където бил фактурникът. Чаках половин час, най-после фактурникът дойде и всичко беше наред. Фактурата ми беше с номер 1, а вече беше месец май. Изглежда бях сефтето за тази година. При едно от следващите пътувания до София попаднах на рекламираната по онова време канадска бира в кутийки “Блу лейбъл”. Офисът на фирмата се намираше в някакъв блок някъде до немското посолство. Позвъних, обясних на някакви мъже, които не говореха много добре български, че искам да купя бира, а те ме пратиха в склада. Складът беше един обикновен подземен гараж под блока. Напълних багажника на колата, след това склададжията сложи един картон под фактурата, която трябваше да напише по моя молба - за да няма втори екземпляр и така не остана никаква следа от сделката. Бирата вървеше добре и по няколко пъти в месеца зареждах от подземния гараж. Един ден обаче заварих гаражът затворен. Качих се в офиса – там изнасяха бюрата. Попитах за моите познати – казаха че вече с в новия офис – срещу ЦДНА, над известната навремето руска книжарница. Оставих колата по-далеч, отидох пеша до офиса и какво да видя – навсякъде мрамори, килими, мъже с костюми и вратовръзки. Намерих склададжията – и той изглеждаше вече като брокер от лондонското Сити. Попитах го дали продават още бира, а той ме изгледа от високо и каза: -         Вече не продаваме, сега само прибираме. Прибираме пари, но тази работа не е за теб. Това беше явно някакъв бизнес, от който не разбирах. Тръгнах си и на входа погледнах табелата. Бяха сменили и името на фирмата – сега тя се наричаше “Лайф Чойс Интернешънъл”. Изглежда при първата си среща се бях срещнал със самия Майкъл Капустин. Сега обаче някой да не си помисли, че ме е страх да си призная, че съм лъгал държавата. Тогава всички я лъжеха съвсем явно. Сега малко по-прикрито. Веднъж в месеца ходех на гости на нашия счетоводител Запрян, масата беше наредена, пийвахме, хапвахме и между другото правехме отчета за месеца. Ако се оказваше, че данъкът, който трябва да внесем, не ни е по силите, някоя фактура отиваше в коша. Повече от три фактури обаче никога не съм хвърлял наведнъж. Една вечер преди да отида при Запрян да оправяме сметките, телефонът звънна и някакъв глас с невероятен селски акцент ме попита какво правя и как вървят работите в България. Попитах кой е, какво иска, човекът говореше нещо неразбираемо и точно да затворя телефона и чух гласът на жена ми. По това време тя беше в командировка в Канада. Та ми обясни, че гласът с акцента бил на легендарния предприемач от български произход Игнат Канев, с когото пътували от Монреал или за Монреал и говорили по мобилния му телефон. Всъщност това беше и първият ми разговор в живота с мобилен телефон. След разговора отидох до Запрян, оправихме сметките, пийнахме добре и започнахме да кроим планове. Тогава вярвахме, че каквото си помислим, може да се случи. Аз още не се бях отказал от частната телевизия, а Запрян настояваше да построим вилно селище край Доспат. -         Че откъде толкова пари ? – питах го аз, след като току що беше станало ясно, че печалбата ни за мсеца е колкото да купим пет квадратни метра земя. -         Трябва да привлечем някой инвеститор – разсъждаваше на глас Запрян. – И тъй като в България още няма богати хора, е добре да потърсим връзки с някой успял българин навън. Примерно с Игнат Канев. -         Че аз одеве си говорих с Игнат по мобилния – подхвърлих небрежно. Запрян ме погледна така очудено, че после ми трябваше цял час да го убедя, че съм казал истината. Май така и не ми повярва.


Тагове:   фрактура,


Гласувай:
0



1. viovioi - точно така ставаха нещата..
20.09.2007 10:51
Но ако позволиш да уточня за по-младите, че когато говориш за данък ,нямаш в предвид ДДС, а т.н. ДО/данък оборот?/ , много смешен данък. И друг път съм се замисляла ,че навярно сме единствената държава в света с такъв ирационален налог.И той(ДО) беше плаващ данък, т.е. не беше ставката еднаква за всички стоки и услуги.И другия смешен данък по това време "Данък акциз" или както бе по-популярен акциз. Не бе нужно някой да ти смята данъка или да ти го определя, ти сам си го натъкмяваш спрямо възможностите и настроението. Кеф.
цитирай
2. thomas - Дааа
20.09.2007 11:13
Все повече заприличва на Форест Гъмп ;-) С тази разлика, че нищо чудно и да е съвсем истинско, защото и аз самия имам вече някакви подобни спомени. Но признавам, че тази памет ме поразява - особено заради изобилието от забравени търговски марки и стоки!
цитирай
3. анонимен - po-dobre
20.09.2007 17:02
govori s pesho kanev
цитирай
4. thomas - Кой?
20.09.2007 17:23
Кой да говори с Петър Кънев и за какво!? ;-)
цитирай
5. анонимен - asen
20.09.2007 22:52
Ей! Тази бира - канадската беше много гадна. Ама нали нещо чуждоземско, купих си я наколко пъти.
Много интересно, че Капустин я е внасял:)
Май още е в затвора...
Всяко време ражда своите абсурди и пирамиди.
Сеагашното какво ли ще роди...
цитирай
6. анонимен - Evelina
20.04.2009 20:51
Стигнала съм до тук и не мога да се въздържа да не те поздравя, Евгений, с увлекателния ти разказ.
Да, всичко, което четем, е така - част от живота ми е минала във фирма САТ. И никога не съм я пропускала в автобиографията си. :)
А новината за книгата ти я получих от далечен Сиатъл! Поздрави!
цитирай
7. анонимен - siberian-bg
10.01.2010 04:31
ee i az postradah ot slavnata-“Лайф Чойс Интернешънъл”.s okolo 2000 dolara,a mayka mi s 1000.predi falita i mi be dobre-po 80 dolara na mesec,beh student i pey surce.i vednuzh dokato beh na more mayka mi mi kaza po telefona che e bankrut firmata i da vnimavam kakvo harcha.mozheshe i da ne mi kazva i da ne mi vgorchava ostatuka ot moreto.
цитирай
8. анонимен - ZFdUtYIeuwHoz
19.06.2011 17:18
Hey, sulbte must be your middle name. Great post!
цитирай
9. анонимен - hqnBNhUcGsLTqOSC
20.06.2011 11:14
36OwgW <a href="http://qojvnafsndvj.com/">qojvnafsndvj</a>
цитирай
10. анонимен - hPKfaKHh
20.06.2011 15:02
pMOvnx , [url=http://zaosetvkvfqg.com/]zaosetvkvfqg[/url], [link=http://pcaohugfesjz.com/]pcaohugfesjz[/link], http://xsfniqkiesoy.com/
цитирай
11. анонимен - WYszKsriQ
21.06.2011 18:08
CvnpSm <a href="http://ztwdovrywjzf.com/">ztwdovrywjzf</a>
цитирай
12. анонимен - MJDRjZNCjHs
22.06.2011 19:03
cgc5uZ , [url=http://eofntldzubfz.com/]eofntldzubfz[/url], [link=http://ukfpwqdlahzw.com/]ukfpwqdlahzw[/link], http://uuzkspacwbdy.com/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9457096
Постинги: 1000
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031