Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.09.2007 10:35 - БИЗНЕС НА СТОЧНА ГАРА [21.09.2007]
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 3853 Коментари: 1 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
И така – както написах преди 2-3 дни, набързо ни прогониха от „1001 стоки” срещу Централна гара, магазина, където засукахме първото мляко на пазарната икономика, и се озовахме на Сточна гара. Помещението, което бяхме наели, беше празно, тъмно, от покрива течеше, за плъховете не ми се говори. Клиентите, които бяхме спечелили за две години, бяха изчезнали. Трябваше да започваме отначало. Запомних едно – на никоя власт не й пука за малкия бизнес. И не трябва да й се възлагат никакви надежди. През вече 18-те години, през които съм частник, съм имал възможност да се срещам с много политици – пък и с някои държавни мъже. Как един не попита –абе ти, който си в бизнеса и осигуряваш толкова работни места, дай някакъв акъл как да помогнем на хората като теб, как да разберем какви са им проблемите, как да ги спечелим. Като стигнем до 96-а и 97-а ще се върна на тази тема. Но дотогава има още четири-пет години.. Някой път сутрин срещах моя бивш директор от гимназията другаря Калчев, който като правоверен комунист току-що си беше купил вестник “Дума” и си търсеше събеседник. Изреждаше имената на млади сини активисти – негови ученици, които сега се пишеха репресирани от комунизма, и припомняше кой какво е правил и в какво се е клел навремето. Аз все бързах занякъде. “Не ги разбирам тия работи –гледах да се измъкна от политическия спор, - аз съм един прост бакалин.” Тогава обаче старият директор ме погледна право в очите, потупа ме съзаклятнически по рамото и прошепна: -         Ще дойде време, ще имаме нужда и от хора като теб. Не можех да забравя как в първия учебен ден на 9-и клас по нареждане на същия директор ме остригаха унизително нула номер, защото съм приличал на “Бътлес”, тоест на Бийтълс, но все пак изпитвах респект към този човек. Той остана честен идеалист до края на живота си. Така и не можа да дочака времето, когато и бакалите ще помагат на Партията. Бързо обзаведохме новия магазин, избихме една врата от склада директно към улицата и там, почти на прага, си сложих една масичка. Седнах зад нея, извадих два кашона кафе за мостра и започнахме отново. Един по един клиентите ни научаваха новия адрес и ни намираха. Вратата на магазина беше точно среще пешеходната пътека – много от пресичащите се изкушаваха да видят какво се продава вътре. Тръгна и търговията на дребно. Близо до нас имаше две по-малки бакалнички, мъчеха се да устоят на конкуренцията ни, но бързо се предадаха. Нищо не трепна в сърцето ни. Не знаехме, че ще дойде време, когато по-големите пък ще унищожат безмилостно нас. Най-ценното на новото място беше, че през една врата беше известната в цял Пловдив шкембеджийница, сега тя беше частна и носеше името “Ася”. Закусвахме шкембе чорба, обядвахме шкембе чорба, някой път и потретвахме с някой делови партньор – почитател на ориенталската кухня. Постепенно обаче чорбата почна да ми втръсва. Поне вечер гледах да хапна нещо различно. Жена ми работеше в София и през седмицата сам се оправях с прехраната. Един петък тя се прибра преди вечеря, бръкна ритуално в една торбичка като човек, който ще прави фокус или приятна изненада, извади някакъв буркан и обяви тържествено: -Виж какво ти нося, моето момче. В буркана имаше шкембе чорба. А не можеше ли на Сточна гара да се продава и нещо друго за ядене? 7-8 години преди това бях чул от тогавашния министър на вътрешната търговия и услугите Георги Караманев вълшебната думичка “фаст фуд” – заведения за бързо хранене. На пловдивския панаир английската фирма “Уимпи” беше направила показно и видяхме, че човек може да яде бързо не само чорба и кебапчета. Вече споменах, че в Будапеща бях видял на живо “Макдоналдс”. През 1994 година – пак отивам малко напред във времето, ходих до Америка. И там изследвах и “Макдоналдс”, и “Кентъки фрайд чикън”, и “Бургър кинг”, и “Събуей”, и “Тако”... До този момент пловдивчани познаваха само “Ася”. Започнах да оглеждам помещения за закусвалня, но съдружниците ми не бяха много въодушевени от плановете ми. Те имаха други идеи. Впрочем по онова време идеите се сменяха всеки ден. Между нашия магазин и закусвалнята имаше друг търговец. Той всеки месец си сменяше бизнеса. Първо печеше хляб, след това търгуваше с Албания, после направи зеленчуков магазин, след него започна да продава мебели. На въпроса “Върви ли бизнеса?” неизменно свиваше устни по един и същ начин, сбърчваше нос и изсумтяваше “Ъ-ъ, не върви” Един ден го натиснах – да ми каже наистина ли нищо не му върви. Тогава той си призна, че не е толкова зле, от албанската търговия изкарвал доста пари, но едни по-стари търговци му били казали никога да не си признава, че е добре – да не му завиди някой. Един ден той освободи магазина и изчезна. Наскоро го видях – сега държи някаква барака и продава карантия. -         Сега май наистина не върви? – закачих го аз.  Човекът само въздъхна многозначително. И така – помещението до нашия магазин беше празно. Наехме го и започнахме да правим първото фаст фуд заведение в града. За него – в понеделник.



Гласувай:
0



1. viovioi - *
21.09.2007 11:11
Тази идея е наистина добра. Стига да има пазарна ниша, да се наместиш на добро местенци и разбира се, да се поддържа добро ниво с приемливи цени.И гедай какво става. Таксиджии,селяни, цигани,каруцари, товарачи и т.н., но и те са хора разбира се.А наливната бира и лютите чушлета са задължителни.))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9455426
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031