Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.09.2007 10:31 - ЗА ПРЪВ ПЪТ ФАСТ ФУД В ПЛОВДИВ [24.09.2007]
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 8409 Коментари: 10 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Започнахме да правим българския “Макдоналдс”. На пазара нямаше никакво оборудване на човешки цени. С голям зор намерихме канадска скара и фритюрник, които бяха поне два пъти по-евтини от италианските. Трябваше някой да ни направи окачен таван – ако сега щракнеш с пръсти, на секундата ще дойдат сто фирми, тогава обаче имаше само една и то държавна. Седмици загубихме с теракота, високи столчета правеха само по поръчка и се чакаше цял месец... Наемът си вървеше, разходите за ремонт растяха, а приходи никакви. Най-накрая дойде денят на откриването. С всеки човек от кандидатите за работа се бях срещал лично, избрах най-мотивираните. Такива, които са били в Америка или поне в Европа, и са видели с очите си какво значи фаст фуд. Заредихме с бургери, мляко с мюсли, майонезни салати, кремове за диабетици и разни други модерни закуски и сутринта в 7 часа отворихме. Седях в единия ъгъл и чаках с тръпнещо сърце първите клиенти. Първи влезе някакъв недоспал алкохолик, огледа се с присвити очи – светлината и чистотата явно го дразнеха, даде заден ход и хлътна в съседната “Ася”. Следващият хареса новичкото, настани се на едно столче и си поръча шкембе чорба. Обяснихме му, че имаме други, много по-вкусни неща, но нищо не го съблазни. Следващият пък попита за кебапчета. Майонезните салати постепенно започнаха да потъмняват... Отвреме навреме някой си поръчваше сандвич, но това не решаваше проблема. “Като нямате чорба, защо поне не печете кебапчета?” – това беше вечният въпрос. И накрая се предадохме. Сложихме скарата отвън и като замириса на българско... Оборотът потръгна, но имахме да избиваме още много пари. Един ден дойде някакъв познат и ми разказа какво видял вечерта. Двама от мотивираните уж млади продавачи изсипали дневния оборот на плота пред себе си, разделили го на две и започнали да умуват на глас коя половина да вземат за себе си и коя да отчетат. Изгонихме ги, но как да си върнем откраднатото. Появиха се и други проблеми. Закусвалнята работеше денонощно и през нощта ставаше свърталище на проститутки, сутеньори и алкохолици. Нямаше вечер без скандали и побои. Отнякъде се появяваха някакви хора и започваха да бият наред – включително и персонала. Не можехме да намерим нови хора. На полицията й омръзна да се разправя с клиентите ни. Един прекрасен ден върнахме ключовете на хазяина. Вече бяхме в плен на други идеи. Не ми се правеше сметка колко пари загубихме. Беше ме срам от съдружниците, тъй като идеята беше изцяло моя. Утешавах се обаче, че научих нещо от живота. И какво беше то - научих, че кебапчето формира българския характер. Запомних го за цял живот. След време в другия край на града така наречените “кукувци”, спечелили доста пари от телевизионното шоу и от турнетата, откриха най-модното за момента заведение “Казабланка”. Влязох една вечер и ми падна шапката. Всичко беше направено по проект, изпипано до последния детайл. Без да се прави сметка на парите. По стените имаше снимки от прочутия филм, масите и столовете бяха по поръчка, чиниите – също. А менюто направо ме разплака. То беше във форма на филмова клапа, а ястията и коктейлите носеха имена на филми или на екзотични места и личности. Четях подред менюто и постепенно започна да ме обхваща истинско злорадство. Момчетата от София бяха предвидили всичко, но бяха изпуснали най-важното – кебапчето. Погледът ми се спускаше надолу и най-накрая прочетох последния ред: “СПЕЦИАЛЕТ НА ЗАВЕДЕНИЕТО – АЛФОНСО МАРИЯ САНЧЕС ДЕ ЛА КАСТИЛИЯ – 6 и 80 лв” Нечия ръка обаче беше задраскала името на специалитета и беше написала отгоре с криви букви: “ЕДНО КЕБАПЧЕ – 80 СТОТИНКИ”. Въздъхнах облегчено. И на момчетата им беше дошъл акълът в главата... Сега някой ще каже, че не съм прав в скептицизма си и ще даде за пример как “Макдоналдс” триумфално дойде в Пловдив. Само че успехът на прочутата верига е относителен – откриха три закусвални, но скоро едната я затвориха. “Кентъки фрайд чикън” стъпи на Главната, но много скоро фалира. А на Сточна гара си остана само закусвалнята “Ася” – само че вече отваря чак за обед и затваря по светло. Няма ги хамалите, няма ги проститутките, сигурно и побои вече не стават. Онзи ден продадоха и самата гара. Сигурно ще вдигнат МОЛ и в него ще има и фаст фуд заведение. Дано да тръгне. И дано някой да се сети за тези, които полагаха основите...


Тагове:   пловдив,   път,


Гласувай:
0



1. jones - Хубава история!
24.09.2007 10:48
С малко думи, казва много!
Благодаря, има върху какво да се помисли :)
цитирай
2. viovioi - откровенно не очаквах това..
24.09.2007 11:32
И реших, че прибързано сте се отказали или сте искали веднага да потече. Така не става. Има един период в който трябва да се разработи бизнеса, да се наложиш. Но все си мисля че идеята със т.н. заведения за бързо хранене е много добра.За среден бизнес разбира се. Чак вериги е сложно.Не зная защо на нас българите ни е вменено, че щом на някой бизнеса се разраства има нещо тъмно около произхода на капитала. Или то си е голата истина?
цитирай
3. monologa - гостилница АСЯ
24.09.2007 13:54
Отдвана гостилница АСЯ не е това, което беше.
Имах един познат турчин, който ми беше казал нещо за МакДоналдс - че са ни променили вкуса на устата. И е прав според мен.

Ние българите се европеизираме и социализираме със света прекалено бързо за едно и изключително бавно за друго.

Поздрави.
цитирай
4. eddy - Работникът.
24.09.2007 14:52
Мразя тези заведения! Работил съм и в KFC и в McDonalds на най-тежките работни позиций бях експоатиран като животно...както и да е това не е важно. Мисълта ми беше, г-н Тодоров, че ако аз бях едни от първите Ви клиенти със сигурност щях да съм пяницата, който е кривнал в съседната кебапчииница. Не ме разбирайте погрешно, но нас ни стряска опитът да се имитират западните модели на FastFood. Моето некомпетентно мнение по въпроса е, че може би щяхте да имате много по-голям успех ако бяхте направили нещо подобно на Тропскъща(в София). Заведението печели с това, че прави типично български "манджи", но фирмата работи по системата на западните вериги за такива неща.
Иначе Ви поздравявам за опита да направите нещо, тук в България. Радва ме това, че най-вероятно сте един прогресивно мислещ човек който коренно се различава от 90% българи, които чакат да им капне от небето. И най-вече ви желая успех в бъдещи начинания.

П.П - Пловдив е изключителен град.
цитирай
5. bonie - О та това си е революция
24.09.2007 15:55
искали сте да промените вкуса на българина..Еди е прав тропс къщите наистина се посещават , защото храната там е българска и напомня на домано приготвената, а и напоследък навсякъде като че ли на това залагат.
цитирай
6. voinyt - SAMOTNIQT_VOIN
24.09.2007 17:33
Aз само да запитам...Като говорим за типично българското.,..защо използваме чужди думи...както в случая Тропс...Хич не искам и да знам какво значи.
цитирай
7. bros - Също така е прав,
24.09.2007 17:36
че Пловдив е готин град. Много по-спокоен и нормален от селска Сф. Макар да съм 7-о, 8-о или незнам кое коляно софиянец, бих казал че столицата отстъпва по елегантност на поне три други регионални градове, а именно - В. Търново, Варна и Пловдив!
цитирай
8. eddy - re:voinut
25.09.2007 00:11
Тропс къщата е основана от двама братя спортисти. Обърни заглавието на ресторанта и ще видиш че въобще не става дума за чуждица.
цитирай
9. voinyt - SAMOTNIQT_VOIN
26.09.2007 00:08
Извинявам се, явно не съм прав.
цитирай
10. bloghead - Veseloto selo
28.09.2007 17:47
Veseloto selo rulez :-). Браво и на твоя предприемчив дух.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9455499
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031