Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.10.2007 14:14 - КАК СЕ ЛЪЖЕ ПОЖАРНИКАР
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 5460 Коментари: 3 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Още една история с Бужо /виж предишния пост/ от времето, когато още ремонтираше “Берьозка”, а аз му разправях, че прави грешка като смята, че има бизнес в кръчмарството. Вече знаех каква е процедурата – проекти, разрешения от незнам си колко инстанции, рушвети и т.н. А Бужо само се усмихваше хитро. По отношение на рушветите той беше много по-далеч от нас с материала. -         Ще видиш ти като дойде полковникът! – плашех го аз, но той не се плашеше. “Полковникът” беше районният инспектор по противопожарна дейност. Умишлено пропускам фамилията му. Бяхме наели една стара фабрика – за това ще стане малко по-късно, имахме страшни планове да я направим търговски център, но още на втората сутрин пред вратата заварихме Полковникът. Той се канеше да запечата входната врата, тъй като сградата била негодна в противопожарно отношение. -         Ами как е работила 50 години – допреди два месеца? – питахме ние. Полковникът отговори невъзмутимо: -         Допреди два месеца сградата беше държавна, а държавата нямаше пари, за да изпълни всички предписания. А вие сте частници и имате пари. Точка. Запечатвам! Отначало помислихме, че става дума за обикновен рекет и попитахме колко трябва да си платим на ръка. Тук Полковникът се изправи като статуя, вдигна ръка и каза патетично: -         Не сте ли чували, че аз пари на ръка не вземам! Опитахме с почерпки – пак не пробихме. Започнахме с благи приказки да се опитаме да отложим изпълнението на запечатването и когато колегата Пешо стигна до концертите народна музика, които сме снимали в телевизията преди да станем търговци, Полковникът започна да омеква. Оказа се, че е любител на родопската музика. С часове му разказвахме за любимите му изпълнители, които познавахме, и така спечелихме няколко месеца. Една сутрин Полковникът пак дойде с лепенките. Започнахме да си говорим и да търсим ново слабо място. Оказа се, че има болно сърце. Пратих го на преглед при брат ми, д-р Тодоров, кардиолог, като предварително го инструктирах да го лекува колкото може по-дълго. Полковникът тръгна по санаториуми с направление от д-р Тодоров, но след по-малко от година брат ми се обади и каза, че повече не може да направи нищо. Този път бързо открихме следващото слабо място на пожарникара – оказа се, че човекът е набожен. Така – в разговори за вярата, спечелихме още малко време, в крайна сметка с малко компромиси изпълнихме предписанията и получихме заветния подпис. Някъде по това време Бужо завърши с ремонта на “Берьозка”. И както уж нямаше проблеми, се оказа, че има. И то точно с Полковника. Бужо дойде един ден, по лицето му беше изписано отчаяние. -         Не взема – отрони той трагично.- Опитах с бутилка уиски, с каса уиски, с бяла техника, с черна техника...Накрая ме изгони. -         Видя ли като ти казвах – даже малко се радвах, че съм излязъл прав.- С подкупи не става, трябва да намериш слабото място на човека. И разказах на Бужо – припомням, че той беше турчин, нашите перипетии – с родопската музика, със санаториумите, с набожността. Бужо слушаше внимателно и попиваше. След седмица дойде да почерпи със сияещо лице съобщи историческата новина - Полковникът е подписал. -         Влязъх при него, кръстейки се – Бужо даже изигра сцената.- И му викам: Полковник, когато тръгна към теб, първо минавам през църквата да се помоля...И работата стана. След време вече нямахме проблеми с Полковника и спокойно седнахме да пием по едно малко. Бях се върнал от Америка и му разправях за работата на пожарникарите там, а той се интересуваше най-вече от заплатите им. По едно време се сети за нещо, погледна ме втренчено и попита: -         А бе ти познаваш ли един Бужо? -         Познавам го – признах. -         А вярно ли е, че бил турчин? -         Чувал съм, но не съм сигурен – чудех се как да се измъкна. И тук лицето на Полковника почервеня, изплаших се да не получи удар. -         Турчин, ами разправя, че е вярваш християнин, неговата мама. Изигра ме, както никой досега. Не посмях да си призная, че и аз съм бил в играта, обърнах нещата на майтап и в крайна сметка пихме по едно за здравето на Бужо. Да довърша историята и от миналия път. Не знам дали Бужо успя да продаде шоколадовите дядомразовци на следващата Коледа, но стана ясно, че виси на доста хора с пари. Един ден дойде да ме моли за някакъв заем. Беше ми ясно, че няма да си видя повече парите. Бужо започна да разправя някакви приказки за братовчед, който още тази нощ ще мине с тир през града, ще донесе цяла чанта долари и т.н. -         А бе, нали знаеш, че няма до можеш да ми ги върнеш? – опитвах се да му обясня неостъпчивостта си. Тогава Бужо се замисли за малко, вдигна глава и каза драматично: -         Ами ако обещая, че наистина ще ти ги върна? При това признание нямаше как вече да не се бръкна. Дадох му 100 долара и повече не го видях. Някой ми каза след време, че избягал в Турция. Дано да е успял там...


Тагове:   как,   пожарникар,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. viovioi - *
16.10.2007 14:48
Добре сте си правили игрите. Но само с тарикатлък не става. Ако са ви дали да преперете някой як кредит от БЗК или ПЧБ сега щяхте да сте с парите в космоса, а не на компа да си постваш и коментираш с нас. Я виж другаря В.Божков как е взел на заплата цяло едно Политбюро. Така стават работите, а не игри с пожарникари и далавери с кюрди.
цитирай
2. copycat - ---
16.10.2007 20:34
Еee Вой, човекът си дига настроението с войнишки спомени, ти така да го кастриш. Имай повече милост към нисшите духом.
цитирай
3. анонимен - Az
17.10.2007 12:16
VIOVIO i COPYCAT ...... да ви имам и акъла детски !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9455135
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031