Трябва да си призная, че от известно време сядам зорлем пред компютъра. По изборите имам толкова работа /не съм кандидат, просто бизнес/, че като дойде време за блога, вече ми се спи, защото е полунощ. Тази вечер обаче сядам с нетърпение – имам да споделям радостна новина. Бужо се завърна! За да се сетите кой е Бужо, просто се върнете една седмица назад и прочетете или препрочетете “Немските дядомразовци” и “Как се лъже пожарникар”. Там завърших разказа за Бужо с това, как съм му дал 100 долара назаем и как той изчезна завинаги. Днес /вчера/ по обед на вратата се появи непознат побелял мъж. Не го познах. След минута най-после вдянах – това беше самият Бужо. Не бяхме се виждали 10 години. А може би 11. За миг помислих дали не е чел блога ми и е решил да се обади. Но Бужо нямаше вид на човек, който има време да чете блогове. Ето какво ми разказа той:                                    РАЗКАЗЪТ НА БУЖО “Както си чул, заминах за Турция. Мъчих се много, постигнах малко. След това заминах в Италия. Сега гледам един 92 годишен военен летец – готвя му, помагам му. Слугинска работа, ама получавам три пъти повече, отколкото са българските заплати. И живея в замък. И най-важното – изучих си децата. Имам и внуци. Много нещо ми мина през главата, но ако искаш вярвай, ако искаш не – онези сто долара 10 години ми лежаха като камък на душата. Ето, връщам ти ги...Сега ми олекна...”   Горе-долу това беше всичко. Взех доларите. Всеки в такъв момент би казал “О, нямаше нужда. Аз отдавна ги бях забравил.” Аз обаче – както всички знаете, не ги бях забравил. Даже ги бях описал миналата седмица. Не защото съм злопаметен. Може би защото това е част от спомена за Бужо. Спомена за Прехода. Имам да си събирам много по-големи вересии от хора, на които съм забравил имената. И да ги видя, няма да ги позная. Въпреки че сега си мисля – ами ако има съдба? Ако Господ чете блоговете ми и се разпорежда – да се възстанови справедливостта. С Бужо май имаме различни богове, но те там, на небето, може да се разбират помежду си. И дали да не взема да опиша всички, от които имам да вземам – може пък утре да се наредят на опашка? Не мога, наистина не си ги спомням. Но Бужо вече няма да го забравя никога. Освен всичко друго, защото той е човек от онова време, което условно наричаме Прехода, времето когато бизнесът беше млад и беше въпрос на живот и смърт да докажеш, че си човек на думата. И да си разчистиш сметките – па макар и след 10 години. Миналата година един млад бизнесмен – от бързо успелите, ме помоли да му помогна да преодолее някакъв конфликт с бивш негов съдружник. Услугата се нарича медиация. Направих няколко совалки, очерта се някакъв изход в тунела, но усетих, че младият бизнесмен започва да ме размотава. А и времето работеше за него. Попитах го дали наистина иска да стигнат с бившия си партньор до разбирателство. А той ме попита дали знам какво означава бизнес? И побърза сам да отговори: “Бизнес означава просто да излъжеш другия!” Аз никога не съм правил такъв бизнес. И Бужо не го е правил. Може би затова днес той слугува в далечен замък на някакъв италианец, а аз пък слугувам /поне в този момент/ на хора, които искат власт. Впрочем в живота имам още един такъв случай. През 1973 година по студентска линия ни изпратиха на семинар в Полша. Бяхме четирима студенти и едно младо ченге – за охрана. След една седмица се върнахме, слязохме на старата софийска гара, валеше сняг и започнахме да се сбогуваме. Оказа се обаче, че един от нас, Христо Пелов му беше името, студент по философия, смята да си замине на село – някъде Врачанско беше, но няма един лев – всичко си обменил на черно в злоти. Дадах му 2 и 80 назаем. Повече не се видяхме. 10 или 15 години по-късно получих парите в плик. Ицо Пелов ме видял по телевизията и разбрал как да си върне заема. За да не му тежи на душата. Същият Ицо имаше големи проблеми като студент, защото на един изпит му се паднала тема “Философията на Ленин”, а той отказал да пише. Защото според него Ленин бил само журналист, но не и философ. Който е живял в онези години, знае какво следва след подобна откровеност. Някои може би се сещат за името Христо Пелов – през последните 10 години той поне два пъти се явяваше на конкурс за генерален директор на БНТ. Медиите обикновено го описваха като луд. А аз все се сещах как ми върна двата лева плюс 80 стотинки и какво беше отговорил за Ленин на професора. И все един въпрос увисваше над главата ми: ИЦЕ ПЕЛОВ ЛИ Е ЛУДИЯТ ИЛИ НИЕ, ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ?

А тези дето разказваха "политически вицове" ще бъдат ли признати за репресирани или поне за дисиденти? Да почнем всички да се слагаме в кюпа на будните, напредничави граждани дето са дръзвали да застанат против Партията? Истината е че всички пълзяхме и лижехме задници. И изведнъж този бил това, онзи онова... А историята с този турчин дето 10 г е имал угризения за парите не лови декиш. Малко фантастико звучи.

! Морала, както и общите възпроятия за нормалност се дефинират от МНОЗИНСТВОТО в една дървава. Сега като вземете в предвид какво е мнозинството и реалността, лесно е и да си отговорите, дали Ицето е луд.

Както е казано много отдавна... Всичко е относително. .

@viovioi - не съди по своите навици за другите! Никога не съм лизал каквото и да е на която и да е партия - с главно или малко П. И изобщо не се мисля за дисидент само защото през 1985 отидох няколко пъти в библиотеката на американското посолство с ученическата си униформа и емблемата на видната гимназия, които ми посещения бяха съпроводени с мили разговори с цивилни ченгета (по-късно научих какво изобщо е това) пред вратата на посолството, които ми обясняваха, че "един ден като отида в казармата, ще рина кюмюр заради тези си контакти" и "когато другите тръгнат на работа в чужбина, мен няма да ме пуснат, защото съм бил имал контакти с американците". Не се мисля за дисидент, защото всъщност отивах да чета фантастика в оригинал.

Между другото, изобщо не ме интересува дали връщането на 100-те долара е истина или не - важното е, че е красиво. А това е целта на изкуството.

........ колко малко му трябва на човек

viovioi, ПОЧТИ ВСИЧКИ лизахте задници, но е много удобно да смятате, че не е имало изключения и следователно сте ОК, "просто нямаше друг начин". Имаше друг начин. Но за който му стиска.

Нали затова сме тук в блога на господина. Провокативен, оригинален с премерена доза бруталност, защото точно такива бяха времената - нечовешки груби и брутални. Не че сега е нещо друго, даже са колосални размерите на икономическата престъпност , но е под закрила на влстимащите. Ей ги виж как са се натиснали за влст. Поздрави на всички и лека вечер;))

малка подробност - историята, освен красиво написана, е и истинска, самата аз присъствах на срещата

Да 100х всички пълзяхТЕ и лижехТЕ задници и сега го правите винаги ще го правите.
Съсипахте народ и държава

Младия бизнесмен може би никога не е и помирисвал истински бизнес. И просто още не си е намерил майстора. В момента живея в държава, в която идеята за бизнес и отношението на хората към нея е доста различна от българската реалност. Такива хора като младия бизнесмен просто нямат шанс тук. И съвсем скоро, дори и в България ще е така. Тук някой ще се изсмее и ще каже че съм се омотал много в мечтите си, но ще сгреши... както и да е ;)

Много поздрави на автора за добрия разказ.