В петък стигнахме дотам, че година след като ми забраниха филма за спечелилите от тотото, се появи един непознат човек и каза, че иска да го гледа. Защото бил чувал, че е много интересен. Човекът приличаше на таен агент от друг филм – с мека шапка и дълъг шлифер, което още повече ме притесни. Може би ме пробваше дали няма отново да се опитам да го измъкна от филмотеката? Всъщност аз притежавах част от филма – магнитната лента с фонограмата, но на 35 милиметра - останала от времето, когато филмът бе копиран на нормална лента за фестивала в Смолян. Обясних на тайния агент, че не мога нищо да направя и го отпратих. На другия ден се обади един колега и каза, че имал приятел, който много искал да гледа забранения филм. И щял да си плати. Не можех да си обясня този неочакван интерес, докато на третия ден цъфна един ог героите. Във филма човекът разказваше много подробно как е спечелил 5 плюс 1.Пуснал фиш в новогодишния тираж, но не го проверил веднага, а с фиша в джоба и с тава баница в ръце тръгнал на гости с жена си. На тотото срещу пловдивската поща /сега него го няма/ видял тълпа хора да си проверяват фишовете. Погледнал числата и изтръпнал – били неговите. А той ги помнел наизуст, тъй като 20 години играел с твърди числа. Даже гордо ги беше изрецитирал пред камерата. Не се решил да извади фиша за последна проверка, тъй като наоколо имало много хора и можело някой да му го дръпне. И така – с тавата и с жената тръгнал да обикаля по улиците, докато намери тотопункт без хора отпред. Внимателно сверил още веднъж число по число – нямало грешка. И настъпила най-незабравимата новогодишна нощ за един обикновен българин... Между другото човекът беше хуморист-самодеец и беше посветил след това цял период от творчеството си на печалбите от спортния тотализатор. И до до днес помня една негова епиграма:    Какво по хубаво от туй вдовица,     Спечелила от тотото шестица!!! Та за какво ме търсеше щастливецът? С парите от печалбата си купил апартамент. Само че сега се развеждал и жена му искала апартамента, тъй като бил придобит по време на брака. Адвокатът му обаче /всъщност тайният агент е бил неговия адвокат/ щял да пледира, че апартаментът е придобит преди брака. Защо ли? Ами защото твърдите числа, с които са спечелени парите за апартамента, са измислени още преди брака. Което щяло да бъде доказано, ако филмът бъде прожектиран пред съда. По-абсурден казус не бях чувал. Но тъй като моят герой оставаше на улицата, започнах да мисля как да му помогна. Сетих се за 35 милиметровата фонограма и му казах, че тя може да бъсде прехвърлена и дешифрирана, но само в Киноцентъра и това сигурно ще струва много пари. “Няма да струва повече от един апартамент, я?”-зарадва се човекът и грабна кутията с фонограмата. След няколко дни дойдоха двамата с адвоката. Бяха прехвърлили всичко, дешифрирали – само трябваше да се подпиша, че това са истинските думи от филма с фаталните за алчната съпруга 6 твърди числа. Човекът каза, че ако успее да си запази апартамента, ще се обади и ще ме покани на разпивка в някакъв манастир край Асеновград, където неговата компания редовно се събирала, свирели с китари, пеели, асеновградският мавруд се леел като река и т.н.  -      Може да си водиш мадама, ако нямаш – ние ще ти осигурим - сложи финал на обещанията си човекът. От тези думи пък аз си направих предположения какви могат да бъдат причините за развода. Изглежда от печалбата бяха останали пари и след покупката на апартамента човекът беше тръгнал да ги дава по курви. Уви, той не се обади и не можах да присъствам на манастирската оргия. Изглежда съдът не беше взел на сериозно историята с твърдите числа. И все пак може би е добре човек да държи на веднъж избраните числа. Като студент присъствахна една разтърсваща сцена в софийската поща, където през 60-те години се събираха в неделя привечер маниаците на Тото 1 и чакаха резултатите. Та там видях един човек, който ридаеше и сам се проклинаше с реплики от типа “да се еба в главата проста”. Около него се събраха хора и започнаха да го разпитваме какво е станало – близък човек ли е загубил, какво ли... Човекът извади цял топ фишове –беше ги събирал с години. Всичките бяха попълнени с едни и същи числа. И шестте числа отговаряха на числата от неделния тираж. Попитахме човека защо плаче – трябва да се радва. Той обаче извади от другия си джоб фиша от последния тираж. Взел та сменил в петък две от числата – след 20 години упорство. И сега имаше четворка вместо шестица...Късмет. Турците имат една хубава стара поговорка. Тя гласи:”Гърците ги мори салтанлъкът, българите –инатлъкът” Просто човекът е трябвало да устои още една седмица. Но беше предал най-българската черта в характера си. И господ го беше наказал.

Обаче пък много съспенс има и държи читателя! Шестица! ;-)

бе батка. Не стига, че някой въобще се интересува от това, ами и да не им отговаряш...

Авторът очевидно споделя своите спомени от комунизма. Нима трябва да се защитава и да доказва защо е прав и кое как е било? Еми не - това си е неговата история, неговият блог.

Мнението ми за хазарта е крайно лошо. Хора които казват" Пуснах 1 фиш да си пробвам късмета" намирам за наивни, тези които казват "играя редовно" намирам за зависими, тези пък които вярват че ще спечелят намирам за идиоти. Това е. А не мислете че това е високомерно отношение на
автора,като не отговаря на коментарите. Доколкото разбрах друг пейства от негово име, просто човека не се справя с компа???

по повод, че не отговарям на съмненията, че историите са истински. Всичко е истинско. За съжаление имам прекалено много работа и не мога да отделя време да влизам в диалог с различните позиции. Иначе ценя всяко мнение.

Az доколкото си спомням, смътно, автора каза някъде още в началото на своите постинги, че пише спомените заради друг човек, а ние просто случайно имаме късмета да ги прочетем също. Така че не е изненада, че не отговаря на постовете. Всъщност повечето от тях нямат и нужда на отговор честно казано. А и да- беше споменал, че няма много свободно време.

да, и аз искам да знам - защо пък да отговаря? и кво значи "не стига, че някой се интересува...." кво, да не му правим услуга, като четем? аз чета, щото ми е интересно; ти "мерси" ли чакаш?