Постинг
19.11.2007 11:47 -
КАКВО СТАНА С МОРСКИТЕ ДЕЛИКАТЕСИ И СЛЕД ТОВА
Стигнахме дотам, че след като съседското момче изкупи половината фризер с морски деликатеси, за да направи неотразимо впечатление на новата си приятелка, дойде сутринта отново в магазина.
Всички го наобиколихме, за да разберем какъв е бил резултатът.
Не беше нужно да го питаме и да чакаме отговор.
Лицето му сияеше. Явно беше, че вечерта, а по всичко изглеждаше и нощта, са минали по план. Даже планът май беше преизпълнен.
Мина известно време и в магазина се появи майката – с огромна бонбониера в ръце.
- Имаме си булка – обясни тя и тръгна да черпи.
Ние започнахме да пожелаваме, както му е редът – “Таз година булка, догодина люлка”.
- Люлката май ще е още тази година – обясни майката и продължи да черпи.
Позаинтересувахме се кога точно ще дойде люлката, направихме една проста сметка и се оказа, че между термина на булката и датата на голямата покупка от фризера има точно 9 месеца.
След което и ние се почувствахме съпричастни към цялата история.
Какъв е изводът – внимавайте с морските деликатеси.
Макар на историята може да се погледне и от друга гледна точка – че разните скариди и миди стимулират неудържими желания.
Разпространявахме тази версия, подкрепяйки я с описаната по-горе история.
И лека-полека фризерът се изпразни.
От София дойдоха собствениците на фирмата-вносител и като на отличници ни предложиха да станем дистрибутори за района. Още повече, че вече имахме 44 кубикова хладилна камера – това си е цяла стая.
Вносителите огледаха камерата и казаха, че ще я напълнят със стока – според тях тук можело да се събера стока за 1 милион.
- Ами ако спре токът или се развали агрегатът, кой ще носи отговорност? – попитах все пак аз
Стана ясно, че отговорността за 1 милион ще бъде изцяло наша.
След което се отказахме от рискованото дистрибуторство.
Камерата я нае един приятел, пълнеше я ту с пилета, ту с цаца, но след няколко месеца се отказа. Не след дълго я продадохме.
Вече имахме нови идеи.
Един познат ни предложи да вземем под наем автосервиза в Стамболийски.
По-скоро – той наемаше сервиза, а ние – всичко останало: кафене, магазин, целия двор, където смятахме да открием автосалон.
Най-примамливото в цялата работа беше, че в сервиза извършваха годишни прегледи и уговорката с новия собственик беше като се връщат клиентите за липси и неизправности, да се изпращат задължително в нашия магазин.
Накупихме аптечки, триъгълници, крушки и разни други дреболии и зачакахме идването на върнатите от технически преглед.
Колите влизаха и излизаха от сервиза, но никой не прекрачваше прага на магазина.
Чак пък всички да са напълно редовни – не ни се вярваше.
Минаха няколко дена, мина седмица – чекмеджето стоеше празно.
Най-накрая разбрахме каква беше шашмата.
Просто всеки от работниците в сервиза си беше един малък магазин.
Джобовете му бяха рафтовете, а багажникът на паркираната наблизо кола – склада.
Собственикът на сервиза само вдигаше рамене – не можел да се справи с индивидуалната инициатива.
Трябваше да избиваме наема от кафенето, което превърнахме в денонощна кръчма.
Сложихме и покер машини, които бяхме взели под наем.
Една нощ една от машините изчезна. Барманът отишъл за пет минути до вкъщи да хапне и през тези пет минути станала белята.
Беше ясно, че има комбина в цялата работа и започнахме да натискаме бармана да си плати машината. На онези пари тя струваше към 17 000 лева.
Не можахме да си получим парите, скоро след това зарязахме сервиза. Платихме с наши пари покер машината и сложихме точка на поредната авантюра.
Вече споменах, че търговският ни център се охраняваше от една малка фирма. Фирмата беше собственост на един Румен, който си вършеше мъжки работата – по цял ден обикаляше от обект на обект, хранеше не знам си колко кучета, опитваше се от алкохолици да направи бодигардове…
Една сутрин си говорихме нещо пред магазина, Румен спомена, че отивал в Стамболийски да урежда някаква работа.
Сетихме се за нашите неуредени сметки и му казахме, че така и така отива натам, що не провери едно наше момче, което има да ни дава 17 000 лева.
Вечерта Румен дойде в магазина, подаде ни 16 700 лева и каза:
- Вашият човек моли, ама много моли да почакате няколко дни за останалите 300 лева.
Започнахме да разпитваме Румен как е постигнал за няколко часа това, което ние се мъчихме да постигнем толкова време.
А той се усмихна загадъчно и каза:
- А аз бъркам ли се във вашия занаят?
Колкото да беше перфектна охраната на Румен обаче , едно момче успя да я надхитри.
Вечерта се беше скрило в една ниша зад тоалетната на бирарията, през нощта беше прибрало, каквото намерило, и сутринта – след отключването, се беше измъкнало.
Момчето беше безпризорно и няколко дена подред персоналът го беше хранил.
Накрая то беше решило да се отблагодари за доброто…
Това означава, че работата е станала преди вашите морски деликатеси. Бармана ви е откраднал машината, защото е бил изкушен, а циганчето защото си му е в кръвта... Тъжна гледка е - гладно циганче сред зима с гумени ботуши обути на бос крак. В разказа днес не уточняваш годината, аз чакам с нетърпение хиперинфлацията 97 г. Беше си жив екшън, нали???
цитирай
2.
анонимен -
Нима искаш да внушиш на читателя,
19.11.2007 12:18
19.11.2007 12:18
че момчето е наебало момичето?!
цитирай
3.
анонимен -
viovioi
19.11.2007 13:42
19.11.2007 13:42
Ах ти гадна долна курветино!!!
цитирайУбиваш всякаква романтика... :(
@анонимен 3 - Колко мъка има по тоя свят само... :)
цитирай@анонимен 3 - Колко мъка има по тоя свят само... :)
5.
анонимен -
mirchev
19.11.2007 16:17
19.11.2007 16:17
Прав си батка, много. Я кажи сега тебе кво те мъчи??
цитирай
6.
анонимен -
mirchev
19.11.2007 16:17
19.11.2007 16:17
Прав си батка, много. Я кажи сега тебе кво те мъчи??
цитирайи друг път съм казвала и сега ще ви напомня. Ще намера някой от вас и ще му счупа главата за назидание на всички останали.
цитирай
8.
анонимен -
viovioi
19.11.2007 17:24
19.11.2007 17:24
Мълчи ма тъпа кранто. Незнам ти кой ще намериш, но ако аз те намеря ще ти избия всичката злоба от кухата тиква!!!!!!!!
цитирайЕх и виовиои ме дразни и не е стока, ама тоз анонимен дет я преследва навсякъде е олигофрен от класа, таакива с конкурс да търсиш трудно се намират.
цитирай
10.
анонимен -
dam mn si prav!
19.11.2007 19:08
19.11.2007 19:08
dam mn si prav!
цитирайМина ли през личния лекар тази година? Остави девойката, дама е. :) И стига с тази анонимност. Сигурно имаш някаква самоличност в реалния живот - не ти ли е малко тъжно да си живуркаш в тая интернет анонимност? Нещастна работа...
цитирай
12.
анонимен -
Eto
20.11.2007 08:52
20.11.2007 08:52
http://emotewar.com/users.php?user=triping
цитирайТърсене
