Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.11.2007 14:39 - Рисковете на социологията
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 4941 Коментари: 8 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Докато се занимавахме с какво ли не, много от неотдавнашните колеги вече създаваха нови медии – вестници, радиостанции, очакваше се да се пръкне и първата частна пловдивска телевизия. Непознати момчета и момичета гребяха с пълни шепи от свободата на словото и си мислеха, че това е нещо веднъж и завинаги дадено. Веднъж при мен дойде една бивша моя сътрудничка, от опит знаех, че трябва да й държиш ръката, че да напише нещо смислено. Започна да ме интервюира, а аз й диктувах бавно не само отговорите, но и въпросите. Изведнъж момичето спря и с твърд тон ме предупреди да не й натрапвам моя изказ, защото той бил вече остарял. “Сега вече се пише по друг начин” – осведоми ме младата колежка. Аз се съгласих. Намерих си още едно оправдание да не гледам с носталгия към позабравената стара професия. Един ден дойде най-добрият ми приятел от младите години Драган Драганов – журналист и автор на книга разкази, и ме помоли да го взема на работа. Беше му все едно какво ще работи – просто искал да приключи с журналистиката. “Не мога повече така – призна ми той.- Правя интервю с художник, питам го за изкуството, а след това шефът ми се кара защо не съм го питал има ли любовница и коя е тя”. Драган беше един малкото хора, които докрай живяха извън материалния свят. Никога не попита каква му е заплатата – каквото му давах, вземаше мълчаливо. Най-напред по цял ден пълнеше горчица в тъмния склад, след това започна да разтоварва и нарежда стоката в магазина. Във фирмата бяха дошли и други медийни кадри – отговорният оператор на телевизионния център Петко Шойлеков, директори на продукция, режисьори на пулт. А съдружникът ми Пешо Алексиев беше един от най-опитните режисьори в града. Изобщо имахме кадри за една малка телевизия, но се занимавахме с нещата, които досега описвах. Когато започна да се говори, че в Пловдив ще се прави частна телевизия, си помислих, че все някой ще се сети поне да ни иска някакъв съвет. Никой не ни пита, никой не се сети за нас. В града – според мен, имаше не повече от трима-четирима души, които биха могли да ръководят една нова телевизия, не знам какво биха отговорили другите, но поне аз смятах, че едно такова начинание в този момент ще бъде безсмислено харчене на пари. Новите собственици обаче изглежда нямаха проблеми с харченето. Или просто нищо не разбираха. Това беше едно обединение от пет фирми, спомням си само едната – нашумялата в онези години “АБС комерсиал”. Собствениците й започнаха като нас с търговия, но намериха начин да изтеглят едни много сериозни кредити, хвърлиха се в различни шумни начинания и в крайна сметка май фалираха. Не съм чул да са върнали парите. Та разтоварвахме ние с Драган тенекии със сирене и кашони с кроасани, а в това време хората полагаха основите на новата телевизия. По-късно Драган започна да се занимава с телевизия, направи един великолепен филм за пловдивския чешит “Мильо”, надявах се, че ще напише и нова книга, в която да разкаже за общите ни студентски години, но изглежда, че не можа да намери изход от объркания си живот. Разболя се и почина, тези дни би трябвало да е годишнината от смъртта му. Може би на мен остана дълга да опиша общото ни време с Драган – времето на Бийтълс и на надеждата, че пред нас има един живот, пълен с предизвикателства. С Драган две години живяхме в една студентска квартира с адрес “Оборище” 1 – софиянци знаят какво означава един такъв адрес. Може би утре ще разкажа за онзи период. Сега продължавам за 93-а година. Един ден към обед – след поредното разтоварване на стока, бях седнал на една празна каса на рампата на магазина и си почивах. Бях уморен и мърляв. В този момент видях как към мен се приближава една прелестна девойка. Не само се приближаваше, но и ме гледаше с предразполагаща усмивка. Веднага се усъмних, че е нечия рекламна агентка и сега ще се опита да ми пробута някаква стока. Девойката се оказа обаче млада социоложка – анкетьорка. Започна да ме разпитва какво е отношението ми към рекламата. Тя едва ли предполагаше, че все пак съм основател на първата пловдивска частна рекламна агенция. Изобщо нищо не предполагаше след като разбра, че месечният рекламен бюджет на фирмата е около 20 лева, който се харчи само за малки обяви от типа “магазин търси продавачка”, започна да ме гледа с подчертано пренебрежение. Аз обаче не бях дал още всичките си отговори. Бил съм интервюиран по подобен начин стотици пъти, попадал съм на безброй вопиющо некомпетентни въпроси – особено в областта на бизнеса, и съм се чудел кои глупаци си дават парите за изследвания, на които не би трябвало да се вярва. Сега отговарях и се мъчех да разбера кой е дал поръчката за тази анкета. И когато стигнахме до въпроса “Ако в Пловдив се появи частна телевизия, колко пари ще отделите за тв реклама?”, всичко ми стана ясно. - 20-30 000 долара месечно – излъгах жестоко, без да ми мигне окото. Девойката се ококори, в очите й пренебрежението бе сменено с възхищение и даже с любов. Два месеца след това се запознах с единия от петте собственици на още нестартиралата телевизия. -         Абе с какъв акъл си тръгнал да правиш нещо, от което нищо не разбираш – казах му в прав текст.- Аз, дето съм наясно с тези неща, никога не бих хвърлил толкова пари на вятъра. -         Няма да има пари, хвърлени на вятъра – опроверга ме категорично новият телевизионен бос.- Направихме една анкета и тя показа, че за три месеца от реклама ще спечелим толкова пари, че ще си върнем инвестицията и ще излезем на печалба. Разказах аз за моите лъжи пред младата социоложка и предположих, че и други са излъгали. Погледът на човека помръкна – той може би не разбираше от телевизия, но от фалшиви финансови планове разбираше. Не знам дали моята история имаше някакво значение, но новата телевизия изобщо не стартира и скоро след този разговор бе продадена на зелено. За нейното развитие по-нататък – когато му дойде времето. Утре сме на “Оборище” 1.



Гласувай:
0



1. viovioi - *
20.11.2007 16:25
Социопати и други такива шамандури се интересуват от социологически проучвания. По добре някой да плюе на пръста си и ще види накъде духа вятъра отколкото да дава пари за подобен род измишльотини. Виж рекламата е друго нещо. Уважавам този бизнес. Просто въпросния"бос" е трябвало да изчака малко , няма как веднага да потече. Сега нали виждаме медиите какво чудо правят от реклами.. Милиони !!
цитирай
2. анонимен - viovioi
20.11.2007 16:34
По-голяма шамандура от теб едва ли има. Тъпа, злобна курва. Само да ми паднеш ще ти изкарзм цялата злобичка!!!!!!!
цитирай
3. staikov - Съгласен съм с анонимния
20.11.2007 16:36
Забелязъл съм, че наистина е злобарка.
цитирай
4. viovioi - малки идиотчета, може да се насерете...
20.11.2007 16:45
но с вятъра да тичате, няма да ме стигнете!!! Не съм ви крива, че сте скучни и от нещо недоволни.Аз съм колоритна и интересна личност и добре се забавлявам.Лека вечер на всички:))
цитирай
5. анонимен - Добре ма боклук долен
20.11.2007 18:31
Що не напишеш някой ред в "блога" си и да си покажеш так злобичката???? Лека вечер и на теб, курво незадоволена.
цитирай
6. анонимен - към богоизбрания
20.11.2007 20:59
Авторът си има своя телевизийка за сведение. От 10 години. Освен това преди да се дават оценки е хубаво да се научи правилото на пълния член.
цитирай
7. thomas - @анонимен 7
20.11.2007 23:13
На богоизбрания членуването му е един от последните проблеми. Може би трябва да трансформираме неговия съвет за писането в такъв, според който преди да почне изобщо да се пише, трябва да се знаят думите. СобствеННото, единствеННия, телевизИИка, по такава, маса запетайки липсват, изобщо - много мъка. А пък като гледам как се обижда от отношението към журналистите, имам чувството, че е журналист. Което пък идеално доказва какви калпазани са те :-)
цитирай
8. nakom - има една категория хора
21.11.2007 09:02
които като не могат да разберат нещо го отричат.Пример - не разбират космоса, ядрената физика, социологическите проучвания и прочие работи.Значи те са глупости ;-).Вероятно - комунистически ;-).Толкова е просто
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9457529
Постинги: 1000
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031