Постинг
22.11.2007 12:52 -
USA 94
Май дойде време да навлезем в 94-а година.
Помните ли кое беше събитието на годината?
Всеки помни – футболните ни успехи в Америка.
Споменът за тях обаче е точно обратен на спомените за нашите бизнес начинания. Както си признах миналата седмица – все си спомням успешното начало, но забравям тъжния край.
Да си припомним, че световното ни участие в Америка започна с едно тъжно и срамно 4 на 0 с Нигерия, за което никой не ска да си спомня.
Сутринта след тази първа загуба се събудих с надеждата, че станалото е само лош сън. Уви, не беше. Вече бе записана една от най-черните страници във футболната си история. Не се знаеше какво ще стане оттук нататък. Очевидно нашите момчета имаха нужда от помощ.
Облякох се набързо, взех първия самолет за Чикаго и още преди залез слънце бях там.
На другия ден раздавах на националите ни дискове с подкрепящи ги песни, включително “Нашата система е 4-4-2”.
И видяхте какво се случи след това.
А сега историята разказана по-сериозно.
Всъщност семейството ни беше поканено на гости от известния днес българин от Чикаго Шефкет Чападжиев, наричан от всички просто Чап.
Та гостуването ни просто съвпадна със световното първенство, съвпадна и с едно парти за футболистите, организирано от Чап на 44-ия етаж на прочутия чикагски небостъргач “Джон Хенкок”.
Така че споменатото раздаване на дискове не е измислено. Раздаваха се и видеокамери.
Ще започна с историята за видеокамерите.
Още преди да заминем, Чап се обади по телефона, за да попита какво да подари на футболистите – освен че им беше обещал по една сериозна награда в долари, ако стигнат на финала. Решихме, че ще се зарадват на една видеокамера – в онези времена такива работи нямаше още по нашите магазини. Уточнихме, че камерите трябва да бъдат на системата PAL, а не на американската NTSC.
Чап ги беше поръчал на някакъв индийски търговец на име Ганди, тъй като никъде нямали 20 камери на пал на склад.
Сутринта преди срещата с футболистите тръгнахме по улицата, където трябваше да бъде магазинът на Ганди. Бързо открихме табелата с името, влязохме вътре и попитахме продавачката за поръчката ни. Тя остана малко учудена, после дойде и самият Ганди и той нещо са замисли, но помоли да почакаме половин час. След половин час натоварихме кашоните с камерите, Чап плати и тръгнахме обратно.
Още не бяхме напуснали индийския квартал, когато звънна мобилният телефон на Чап. Един глас попита защо не идваме за камерите и че се обажда …Ганди.
Оказа се, че на тази улица имало два съседни магазина на едноименници. Ние просто бяхме влезли при конкурента, който хладнокръвно беше реагирал и измъкнал сделката изпод носа на сънародника си.
За компенсация на истинския Ганди поръчахме по една кожена чанта, а после до края на първенството още десетина камери, тъй като се оказа, че все има по някой забравен и обиден от българския екип...
Всъщност големият въпрос, на който търсех отговор в Америка, беше как се постига американската мечта. Чап беше всеки ден пред очите ми – доказателството, че един обокновен човек от другия край на света може да успее.
Как се беше случило? Чап беше дошъл в Чикаго, защото това е бил единственият американски град, за който знаел нещо – от Алеко Константинов, разбира се.
Стъпил на американския град с 80 цента в джоба, започнал с най-черната емигрантска работа и в крайна сметка станал сериозен индустриалец и един от най-заможните българи по света.
Беше си вече дал фабриките под наем – профсъюзите му бяха влезли в бизнеса и го бяха обезсърчили с претенциите си. Сега имаше време – играеше на борсата, занимаваше се с недвижими имоти и търсеше начини да помогне и на България. Въпреки че на хора като него тя не беше дала много.
Насърчаваше футболистите, като идваше в България даряваше, като гледаше да има за всички по-равно – и за болницата, и за църквата, и за джамията.
По едно време даже мислеше сериозно да инвестира в България, но точно тогава някакви български бандити го бяха нападнали в една софийска градинка и желанието му тутакси се беше изпарило.
В същото време Чап си обичаше Америка – тя му беше дала свобода и възможности за предприемаческия му дух, които в България не би получил никога. Когато някой неуспял български емигрант говореше против Америка – за това колко безвкусни им били доматите, колко дебели били жените и така нататък, Чап просто задаваше въпроса:”Като не ви харесва в Америка, защо сте дошли тук да давате акъл?”
Безброй са любопитните истории около него, повечето са описани в една автобиографична книга, която не знам защо не се преиздава толкова години.
Аз само ще добавя няколко неща, които ги няма в книгата.
Та наблюдавах отстрани и търсех отговор на въпроса как се успява в Америка.
Първото нещо, което научих, всъщност Чап беше наследил от баща си, дребен търговец в миналото – безукорна честност и пестеливост.
Второто, което констатирах, беше постоянно поддържане на човешките връзки. Вечер по час-два Чап прекарваше в телефонни разговори със стари и нови приятели и партньори – да ги поздрави с някакъв празник, да се осведоми за семействата им…
За третата голяма тайна на американския бизнес вече знаех предварително. Бях страшно впечатлен от едно интервю с голям американски бизнесмен, който казваше:”Вие в България си губите времето като следите процесите във всички фази от началото до края. А ние контролираме само входа и изхода, а спестеното време употребяваме за обмисляне на нови идеи…”
Само че като гледах как Чап сам купува камерите, сам преглежда чантите, сам лепи на всяка чанта стикер и така нататък, започнах да се обърквам.
Един ден не издържах и казах: “Абе, Чап, ти защо не контролираш само входа и изхода, както съм чел че се прави в Америка, ами си губиш времето?”
А той ме погледна учудено,после се замисли и най-накрая ми отговори.
Какво ми отговори – утре.
1.
анонимен -
Хайде курве
22.11.2007 13:05
22.11.2007 13:05
Чакаме коментара ти!!!
цитирай
2.
анонимен -
Само дето не сме паднали от Нигерия с ...
22.11.2007 13:08
22.11.2007 13:08
Само дето не сме паднали от Нигерия с 4:0.
Има още живи, дето помнят.
цитирайИма още живи, дето помнят.
3.
анонимен -
Да бе май беше 3 на 0
22.11.2007 13:16
22.11.2007 13:16
Нали? Номер 1, кое курве имаш предвид. Да не онази виойвой или нещо подобно?
цитирай
4.
анонимен -
точно така 4:0 с Нигерия
22.11.2007 13:19
22.11.2007 13:19
И спортните журналисти ги оплюха и изсипаха много помия за една нощ, после само а как ги хвалеха. За неуспехите на днешния национален отбор са виновни И журналистите.Само питат с микрофоните и праят конфликти.
цитирай
5.
анонимен -
4:0????
22.11.2007 13:21
22.11.2007 13:21
wtf? 84 nabor sym i mnogo dobre si spomnqm tozi ma4. mai naistina si bil zaet s neshto drugo...
simo
цитирайsimo
доскоро амунике как вплита ръце в мрежата след един от головете беше в шапката на спортен свят
цитирайДоказателства в Интернет -
САЩ'94 - 21 юни 1994 г.: НИГЕРИЯ - БЪЛГАРИЯ 3:0. Рашиди Йекини е в преса между Петър Хубчев и Трифон Иванов
© Bulgarian-football.com
Всички си спомняме, особено какво се случи след този злополучен мач!
цитирайСАЩ'94 - 21 юни 1994 г.: НИГЕРИЯ - БЪЛГАРИЯ 3:0. Рашиди Йекини е в преса между Петър Хубчев и Трифон Иванов
© Bulgarian-football.com
Всички си спомняме, особено какво се случи след този злополучен мач!
0:3 беше резултата с Нигерия, затова пък веднага след това ние направихме 4:0 на гърците - вероятно това е причината да се обърка автора...
Моята история от това време беше свързана с тениските. Бяхме млади-зелени в дизайна и печата, но видяхме в една ситопечатница, с която работехме, как собственикът печаташе тениски с нашето знаме и футболна топка за приятели.
След като нашите се поосвестиха и минаха осминафинала, решихме, че тези тениски може да се окажат и бизнес и пуснахме (с малко подобрен дизайн) 200 бройки - да има за продажба, а от печалбата пък да финансираме тези, които ще подаряваме (неизбежно) на приятели. Ометоха се като топъл хляб за седмица, въпреки че на пазара се бяха появили и други с почти аналогичен продукт и въпреки че си нямахме и грам понятие от канали за дистрибуция, та ги продавахме главно чрез няколко приятели, както и с помощта на няколко служители от фирмата, които след работа прекарваха по час-два на ключови спирки на градския транспорт като Плиска и Орлов мост.
Наближаваше четвъртфинала с Германия. Вече и най-големите оптимисти ни пееха заупокойната и съответно никой не смееше да пусне още тениски. Освен мен. В деня преди мача "заложих" на още интерес и направихме още 200. Всички ми се смееха, че този път вече си хвърлям парите на вятъра. Е, смяха ми се само до мача - след това само ми завиждаха, че аз имам тениски, а те - не. При продажбата на "втората вълна" на една от въпросните ключови спирки на градския транспорт беше спрял да купи 5 тениски и Камен Воденичаров. Освен че ни направи някакъв оборот с такава голяма покупка, след няколко дена си ги видяхме и по телевизията - ако не се лъжа тогава вече ставаше дума не за Ку-ку, а за Каналето, но може и да бъркам :-)
За съжаление еуфорията приключи само няколко дни по-късно, но живи екземпляри от тези тениски виждах и няколко години по-късно - не само, че хората изпитваха все още гордост да се появяват с този символ на гърдите си, но и производството още не беше толкова покитайчено и тези тениски издържаха на многократно пране...
цитирайМоята история от това време беше свързана с тениските. Бяхме млади-зелени в дизайна и печата, но видяхме в една ситопечатница, с която работехме, как собственикът печаташе тениски с нашето знаме и футболна топка за приятели.
След като нашите се поосвестиха и минаха осминафинала, решихме, че тези тениски може да се окажат и бизнес и пуснахме (с малко подобрен дизайн) 200 бройки - да има за продажба, а от печалбата пък да финансираме тези, които ще подаряваме (неизбежно) на приятели. Ометоха се като топъл хляб за седмица, въпреки че на пазара се бяха появили и други с почти аналогичен продукт и въпреки че си нямахме и грам понятие от канали за дистрибуция, та ги продавахме главно чрез няколко приятели, както и с помощта на няколко служители от фирмата, които след работа прекарваха по час-два на ключови спирки на градския транспорт като Плиска и Орлов мост.
Наближаваше четвъртфинала с Германия. Вече и най-големите оптимисти ни пееха заупокойната и съответно никой не смееше да пусне още тениски. Освен мен. В деня преди мача "заложих" на още интерес и направихме още 200. Всички ми се смееха, че този път вече си хвърлям парите на вятъра. Е, смяха ми се само до мача - след това само ми завиждаха, че аз имам тениски, а те - не. При продажбата на "втората вълна" на една от въпросните ключови спирки на градския транспорт беше спрял да купи 5 тениски и Камен Воденичаров. Освен че ни направи някакъв оборот с такава голяма покупка, след няколко дена си ги видяхме и по телевизията - ако не се лъжа тогава вече ставаше дума не за Ку-ку, а за Каналето, но може и да бъркам :-)
За съжаление еуфорията приключи само няколко дни по-късно, но живи екземпляри от тези тениски виждах и няколко години по-късно - не само, че хората изпитваха все още гордост да се появяват с този символ на гърдите си, но и производството още не беше толкова покитайчено и тези тениски издържаха на многократно пране...
9.
анонимен -
Хора не се излагайте
22.11.2007 13:30
22.11.2007 13:30
МАчът на България с Нигерия на САЩ 94 завърши при резултат 3:0 за Нигерия.
Ето да си опресните и другите резултати
http://sportni.bg/worldcup/?tid=20&oid=6060
цитирайЕто да си опресните и другите резултати
http://sportni.bg/worldcup/?tid=20&oid=6060
Ако го каже и още един, ще станем поне петима ;-) Хайде почетете малко и коментарите, преди да повторите това, което вече няколко души са казали... ;-)
цитирайКато Доган, Лютви и Емел. В тази категория да сложим и роднините на Ян Бибиян всички Казасян, Халваджиян и Кеворкян. Да не се разсърдат и евреите нека турим Соломон Паси и Мадлен Алгафари.Мога да продължа, но ще решите, че съм лоша. За 94-та си спомням с възторг!! Бях много горда, нищо че не разбирам от футбол.
лелееее, как пропуснах най-големия сред българите? Кой ли, ами как кой - ТОЙ !!! ДЕДО БЕ!
цитирайлелееее, как пропуснах най-големия сред българите? Кой ли, ами как кой - ТОЙ !!! ДЕДО БЕ!
12.
анонимен -
ААууууууууу
22.11.2007 14:13
22.11.2007 14:13
Не знаех, че има курви- расистки. Това не ти ли пречи на работата.
цитирай... Йекини, а не Амунике :) И резутлтатът си е наистина 3:0. Забравили сте само, че Стоичков отбеляза страхотен гол от свободен удар, но го отмениха, защото съдията отсъдил ударът да бъде непряк. :)
цитирай
14.
анонимен -
jones
22.11.2007 15:26
22.11.2007 15:26
Как ще сме го забравили бе брато? Просто не е станало на въпрос.
цитирай
15.
анонимен -
Не е
22.11.2007 20:07
22.11.2007 20:07
Не е курва, луда е.
цитирай
16.
анонимен -
....
23.11.2007 05:38
23.11.2007 05:38
и тва ли беше най-важното в статията бе, галфони?
цитирай
17.
анонимен -
до viovioi
23.11.2007 14:49
23.11.2007 14:49
Коментара ти е толкова нелеп, че няма накъде повече! Да уточня, че Мадлен е Алгафари по мъж и няма нищо общо с изредените от теб!!!! Освен, че не разбираш от футбол от ден на ден става видно, че доста неща не разбираш!
цитирай
18.
анонимен -
до viovioi също
23.11.2007 15:02
23.11.2007 15:02
Разликата между САЩ и България е, че там всеки е "от някъде" и на никой това не му прави впечатление, всеки е американец, щом се смята за такъв. А ние щото сме твърде многобройни и много велики, ако на някой фамилията му не завършва на "ов" и тем подобни, не го смятаме за българин, нищо че понякога родът му живее сред нас от векове.
цитирайЩе помоля Евгени, или човека, който поддържа блога му- ако е възможно да забрани анонимните коментари, защото започват вече силно да прекаляват в лиготиите си относно виовиои, които ние също не харесваме особенно, но не намираме нужно да изливаме блатото на тъпоумието върху нея, както прави той/те.
цитирай
20.
анонимен -
до воивои за Мадлен
23.11.2007 16:00
23.11.2007 16:00
Мадлен си е чиста българка, мома врачанка. Моминската фамилия и е Стайкова. Женена е за арабина Нидал Алгафари, който май беше сириец.
Така че нищо еврейско няма в нея нито по баща, нито по мъж :)
цитирайТака че нищо еврейско няма в нея нито по баща, нито по мъж :)
и то за майтап да става. Песента "Нашата система 4-4-2", доколкото имам спомем съдържаше в текста си "Зума, има тежката дума"....и т.н. а, пък Зума май беше след това треньор. ;-)
цитирайТърсене