Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.11.2007 11:52 - КУЛТУРНИЯТ ЖИВОТ В КЛУБА НА МАФИЯТА
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 6485 Коментари: 10 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Клубът на мафията или както му викаха клиентите “Капонето” се пълнеше с хора денонощно, но оборотът беше мижав. Мечтата ни да има в града място за социално общуване бе реализирана, но се оказа, че общуването само за себе си не носи пари. Посетителите пушеха и пиеха – по кафе или бира, и прекарваха така часове. През лятото оборотът падна още повече – клиентите избягаха на открито. А и вътре беше прекалено топло. Тогава теглихме голям кредит и купихме 4 климатика – от най-скъпите. По онова време те бяха по над 1000 долара единият.Вътре стана 18 градуса. Сутрин идваше един единствен пенсионер с вестник в ръка, поръчваше си кафе и до обед си четеше вестника на хлад. А климатиците гълтаха ток като лами. Тогава разбрах, че българинът си пада по теферича – може да пъхти от жега, може комари да го хапят, но няма да се скрие до някакъв климатик. Да не би да настине –може би. Дойде първата сметка за ток и побързахме да продадем климатиците – на половин цена. Есента положението не се промени кой знае колко. Мутрите, които ни бяха представяни за добри клиенти, всъщност бяха на режим, не пиеха алкохол, а с бутилка минерална вода и един банан оборот не се прави. Тогава решихме да заложим на културния живот. Назначихме един млад руснак за управител и той започна да организара хевиметал концерти. Заведението се пукаше по шевовете и сутрин събирахме една торба пари. Само че махалата пропищя от силния звук, дойде полиция и зарязахме концертите. Един ден дойдоха някакви софиянци и попитаха дали не искаме да организираме турнир по дартс. Трябвало да осигурим само  няколко парични награди, а участниците щели да ни направят страшен оборот. В уречения ден заведението се напълни догоре. Изсипаха се няколко софийски коли с девойки по потничета. Девойките замятаха стреличките – десятка до десятка, получиха си от нас парите и се качиха отново в колите –без да хапнат и сандвич. Пак по това време срещнах един от най-добрите джазмени в града. Оказа се, че свири в едно трио, но отскоро били без работа. Спазарихме се за някакви пари и веднага си представих как заведението става елитен джаз клуб. Триото дойде и започна да свири. Бяха големи майстори. Слушах ги и си умирах от кеф. Бях горд, че и ние правим нещо за изкуството и за интелектуалния елит на града. Постепенно клиентелата започна да се сменя. На мястото на Мечо и коматевските убийци дойдоха очилати поетеси. Те стояха по цяла вечер на едно кафе – не пиеха даже бира. Оборотът – не печалбата, падна под хонорара на триото. Събрах един ден приятелите-джазмени и им съобщих, че финансовите резултати налагат да се разделим. Което не значи, че не оставаме приятели. Момчетата обаче ме гледаха по странен начин. Като че ли не можеха да разберат за какво става дума. Не можеха да разберат каква е връзката между музиката, която правеха, и парите в чекмеджето. И тогава единият от тях изсъска: - И ти се ояде и забрави, че има и изкуство…. Стана ми тъжно. Точно аз, който толкова години като журналист критикувах държавата, че не отделя достатъчно пари за изкуството, трябваше да се озова в такава унизителна позиция… Един ден се появи наемател на клуба. Тъй като вече си бяхме патили с наемателите на бирарията, се опитвахме да разберем дали този млад човек ще може да завърти заведението така, че да има и за него, и за нас. Разказахме му за всички перипетии, през които сме минали, той ни изслуша внимателно и каза, че каквото и да правим, никога няма да спечелим. Поради простата причина, че билярдните маси, които не бяха и наши, а под наем, били стари. Това пък беше последното нещо, за което сме мислили, че има връзка с лошите финансови резултати.Кой ти разбира от билярд и производните му. Решихме да се разделим с мечтата си. Още повече, че барманите бяха започнали все по-нагло да ни крадат. Новият наемател направи ремонт, изхвърли портретите на Ал Капоне, смени името на заведението и сложи нови билярд маси. И работата тръгна. До ден днешен заведението се пълни, оборотът на бара предполагам не се е вдигнал много, но изглежда се печели от билярда. Макар и променено заведението все пак продължава нашата идея. А тя се роди в Америка. И други неща видях и научих там през 94-а – например, че всяко заведение трябва да си има свой индивидуален облик – едно ни връща в 30-те години, друго – в 50-те и задължително има кадилак отпред, трето цялото е с тасове и автомобилни номера по стените и се нарича “Гаражът на Томи”. Да не говорим за “Хард Рок кафе” и “Планета Холивуд”, които изучавах подробно и снимах от край до край с видеокамера. Много идеи от кръчмарския занаят се откраднаха от Америка и се пренесоха в България –например слагането на парите при  плащането в малка папчица, но още си спомням неща, които не съм виждал у нас. В един кораб, който возеше туристи из езерото Мичигън, за сервитьори бяха наети студенти певци и танцьори. Сервираха салатата и изиграваха нещо, после слагаха яденето и започваха да пеят. Разказах това на персонала на бирарията, когато се върнах, и всички скочиха.И направо ме предупредиха да не съм си и помислил да ги правя на маймуни. Щели да напуснат групово. Не се реших да експериментирам. И още една идея – в Чикаго видях едно заведение, от чийто таван висяха стотици сутиени. И все големи номера. Представяте ли си какъв лаф-моабет може да се завихри в такава обстановка, какви мъжки спомени може да възбуди реквизитът.. И колко пиене може да се изпие…


Тагове:   мафията,


Гласувай:
0



1. iram - Още една идея
28.11.2007 12:06
Бях на един кораб от веригата "Princess" на път за Израел и дочух на съседната маса разговор на двама застаряващи господа, че нямали търпение да им се приходи по малка нужда и да го сторят в тоалетните близо до казиното. Престраших се и след като стана достатъчно късно, че повечето хора да са си легнали, отидох да видя въпросните тоалетни. Всички мъжки писоари бяха оборудвани като игрища. С изкуствена трева, мънички дупки за голф с малки колчета и знаменца по тях, малки футболни вратички с топка на терена и писоар - мини боулинг!
Несправедливо ми се стори, дори сексуална дискриминация. Мъжете и докато пикаят се забавляваха.
цитирай
2. анонимен - beer2zaprehoda
28.11.2007 14:35
пеещи и танцуващи сервитьори имаше навремето в "Опера".
цитирай
3. viovioi - идея(не е за фала)
28.11.2007 14:41
В механата на Лопушанския манастир(който е в двора на самия манастир), като някой се напие и заспи, приятелчетата му от компанията викат някой пиян клисар или поп да му пее опело...а пияния си жив и хърка та цепи мрака, но оня пее ли пее....Всички се смеят и продължават да пият.
цитирай
4. анонимен - beer2voivoi
28.11.2007 14:55
като се събуди, глава боли ли го този някой?
цитирай
5. kaka - :)
28.11.2007 14:56
В "Синатра" в София има пеещи сервитьори. Даже ако не се лъжа Каризма са тръгнали именно с това!
цитирай
6. karelia - отново за Пловдив
28.11.2007 15:26
Вече съм писала коментар относно бирарията в мазето.Виждам,че сте стигнали до Капоне-то.Та значи - много съжалявам,но не ставате за тази работа.Всъщност можеше да си спестите тези всичките главоболия,ако изобщо си имахте идея
от билярд и снукър.И не говорете за "коматевските убийци", че ставате смешен за запознатите с въпроса.Всъщност заведението се посещаваше от хора,които играеха на вързано билярд и снукър.Имена няма да споменавам,но се печелеше добре.Някои си носеха собствени щеки.Винаги беше пълно със зяпачи с бири в ръце.И наистина твърд алкохол рядко се консумираше.Кафета,бири - това е.Но разговорите за непознатия до тогава в Бг снукър и възможността да играеш бишлярд събираше хората.Явно никога не сте се интересували от клиентите си и за това защо те ви напуснаха и къде точно отидоха.И как точно трябваше да печелите от славата на заведението като място за игра на вързано на билярд.Сега това наистина е минало,но като чета за идеята Ви за заведение с висящи от тавана сутиени се питам вие всъщност вярвате ли си,че нормални българи ще стъпят там.Защото тук не е Америка и сутиени висят от поне 200 сергии сигурно само в Пловдив.
Мога да Ви кажа и нещо относно джаза и очилатите дами, защото аз съм любителка на този вид музика,но ще ви оставя да си стоите на теферич под сутиените с вид на палатка-алпийка :))
цитирай
7. анонимен - "Бях горд, че и ние правим нещо ...
29.11.2007 11:29
"Бях горд, че и ние правим нещо за изкуството и за интелектуалния елит на града." ... "Събрах един ден приятелите-джазмени и им съобщих, че финансовите резултати налагат да се разделим."

Искахте да правите нещо за изкуството и елита, или искахте изкуството да прави нещо за вас, т.е. да ви пълни касата? Грижа за културата, или желание културата да се грижи сама за себе си, а вие да "намажете" нещо покрай нея?
цитирай
8. zorof - спомени
29.11.2007 12:03
това са спомени и нищо повече
от вас се иска само да кажете дали и вие сте имали подобни преживявания
прекалено много задълбавате
а на мен блога ми харесва
цитирай
9. анонимен - Това със сутиените от тавана го в...
29.11.2007 14:30
Това със сутиените от тавана го видях в едно заведение на плажната алея във Варна, поздравления за добрия блог :)
цитирай
10. 100jan - Колко интелигентстко-български!
29.11.2007 16:22
Правиш мафиотско заведение и се чудиш защо имало мутри вътре :) Та нали и те са гледали същите филми за идолите си!
После правиш "джаз-клуб" и се чудиш защо бедните почитатели на джаза не вдигат оборота и печалбата.
Не ми е тъжно, напротив - смешно ми е! :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9455964
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031