Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.11.2007 13:24 - ЕДИН АМЕРИКАНЕЦ В ПЛОВДИВ
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 8504 Коментари: 10 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Останалата половина от 1994-а мина в прилагане на наученото в Америка. В супермаркета въведохме карти за постоянни клиенти – нещо, което го имаше навсякъде отвъд океана. Всеки, който представи касови фишове за определена сума в рамките на месец, получава нещо като ВИП карта и пазарува с 10 процента отстъпка. Най-напред картите не бяха поименни и естествено по десетина комшии започнаха да пазаруват с една карта. Оборотът уж растеше, но печалбата падаше. По едно време всеки втори клиент пазаруваше с отстъпка. Но нямаше как – вече се бяхме хванали на американското хоро. През есента се обади Чап, че идва в България и ще мине през Пловдив. Припомням, че става дума за един от известните и уважавани българи по света Шевкет Чападжиев. След като му бяхме на гости цял месец, трябваше да се отсрамим. Между другото по-късно забелязах, че Чап беше от тези хора, които обичат да посрещат – той е готов да отдели време за всеки българин в Чикаго, но се чуди къде да се скрие, когато е в България и постоянно го канят на трапеза. Може би защото връщането на жеста по български винаги е свързан с нечовешко ядене и пиене. С жена ми съчинихме сценария на посрещането, който започваше, разбира се, с тежка софра в бирарията – още не бяхме я дали под наем. На софрата задължително трябваше да има печено агне. За да бъде по-добро обслужването мобилизирах и двете смени – така за нашата маса щяха да се грижат 6 души сервитьори и още толкова готвачи. Чап вече беше минал през ресторантьорството в Америка и с вълнение очаквах неговата оценка. Вечерята свърши, аз като домакин платих сметката, Чап обаче раздаде бакшиши в долари, колкото за още две вечери, след което дойде време за разбор. -         Прекалено ти е голям персоналът – отсъди най-напред Чап. Обясних, че нарочно съм извикал двете смени, но Чап не можа да разбере защо това е било нужно. -         Освен това прекалено ти е голям асортиментът на алкохола, зад бармана има поне 40 бутилки – продължи Чап.- Това пречи на честите ревизии, а няма ли контрол, барманите крадат. Тук се зарадвах, след като разбрах, че и американските бармани не са света вода ненапита. -         На бара имаш телефон, по който може да говори всеки – продължи нататък Чап. – Излишни разходи. Започнах да обяснявам, че това е за удобство на клиентите, освен това всеки, който иска да говори, първо казва къде ще се обади. -         Искаш ли сега да кажа, че ще говоря с Мадан, а ще избера Чикаго? – предложи Чап. Бях сигурен, че е прав. На тръгване жена ми каза, че на следващия ден ще обядваме в Стария град. В някакъв ресторант с изглед към града. Тук Чап се спря и с недоумение попита: -         Че нали бирарията е на Евгени? Как така ще си давате парите на чужди хора? Три дни обядвахме и вечеряхме в нашата си бирария. Въпреки това се е случвало да каня гости в “чужди” заведения. И днес имам познати, които освен другия си бизнес поддържат и ресторанти. Но рядко посрещат там гости. Разбирам ги. Когато човек е в своя ресторант, не може да не следи с периферното си зрение как върви обслужването. И когато забележи гаф, доброто настроение отива на кино. Спомням си вечеря с някакви важни гости, всичко вървеше много добре, докато на съседната маса клиентите започнаха да протестират за някаква забавена поръчка…Уж бях с гостите, а всъщност броях минутите и чаках кога най-после ще донесат салатата на обидената компания. Е, да имаш заведение под офиса си има и добрите страни. Един ден слязохме долу с един мой съученик да се почерпим, а на смяна се оказа сервитьорът Митко, който беше винаги много учтив и всяко изречение започваше с “Шефе…”. Та моят съученик по едно време завистливо каза: “Ех, защо и аз си нямам кръчма, да водя тук мацките и пред тях да ми викат “шефе”…” Той нямаше заведение, но имаше толкова много долари в банката, че трябваше аз да му завиждам. И целта на срещата беше да измоля някой долар назаем… Гостуването на Чап завърши с посещение на дома ни. Беше му интересно да види как живеем. Заведохме го в панелния комплекс “Тракия”, качихме го в надраскания и скърцащ асаньор… Впрочем и тогава и сега нямам комплекс, че живея на такова място. Нашият блок първо не е панелен, а едроплощен кофраж, освен това в него всички са собственици, няма оборотни апартаменти и съответно е по-чисто в сравнение с другите блокове. Само че американският критерии за чистата и нашият изглежда се различаваха. Чап огледа междублоковото пространство, което беше пълно с боклук, но ние му бяхме свикнали, и с огромно неудобство попита защо е така мръсно. Обяснихме, че общината не си върши работата. След което Чап просто предложи: -         Че защо не си наемете градинар? Само махнах с ръка, беше излишно да обяснявам как се събират у нас 2 лева за асаньор, камо ли за градинар. Запомнил съм и посещението на Чап през лятото на 96-а. Пак бяхме в бирарията и то точно вечерта преди в града да дойде Царя – това беше първото му посещение, едва ли има някой да не го помни. В репертоара на “Нежни чувства” от няколко дни се беше появила песента “Край Босфора шум се вдига…”. И когато стигнаха до нея, се случи нещо невиждано – всички клиенти станаха прави, някои се качиха по столовете, един смъкна старата кавалерийска сабя, която висеше на стената за украса и я размаха… Когато дойдохме до “Ето, Симеон пристига, воеводи се зове…” децибелите се качиха толкова, че старата сграда започна да трепери – имах чувството, че всеки момент ще се срути. Чап гледаше с широко отворени очи и накрая призна: -         Е, такова нещо в Америка няма. Има бизнес в тази работа. Какъв бизнес излезе от тази работа – всеки може да отсъди…


Тагове:   пловдив,


Гласувай:
0



1. arctg - Бизнеса излезе
29.11.2007 13:49
наистина голям, но и хората за него много.
Интересно ми е като се връща човек назад дали му се иска да има всичките тези преживявания или доларите в банката...
цитирай
2. анонимен - Нещо не схващам,
29.11.2007 14:25
Чап нали си идва всяка година в БГ, защо задава такива въпроси като този за градинаря... Аз най- напред се научих да не задавам в БГ въпроси на които да се чудят дали да ми отговарят или да ме ругаят...:)
цитирай
3. анонимен - Бизнеса на Симеончо излезе добър - ...
29.11.2007 14:33
Бизнеса на Симеончо излезе добър - няколко върнати двореца, 15 хиляди декара гори (от които към 5 хиляди дк. баща му дори не ги е притежавал, доколкото четох) и т.н. А пък покрай трансфера на държавния дълг от долари в евро колко милиарда изкараха някои хора, хич да не броим...
цитирай
4. viovioi - към автора:
29.11.2007 15:40
На твое място бих се обидила на тези забележки по скоро , отколкото съвети. Или между приятели става - но донякъде.Такива критики трудно се понасят - първо персонала, после асортимента, трето организацията, контрола и тн. Зесегнал е всичко. Казвам за кой ли път - условията у нас са други, също манталитета на хората ,традицията,нравите и тн. Не се усещат хора, които са излезли навън, позамогнали са се, видяли са свят широк, че ние сме останали и живеем нашия живот тук.И каквото и да ни се натрапва като идея и влияние ние бързаме да го побългарим. И е лошо и не е...Това означава, че сме си запазили своята идентичост и нрав.А Чап живее в друга държава, най-доброто от себе си като личност, капацитет и способности е оставил там и отдавна не е част от всичко това тук.
цитирай
5. arctg - Към viovioi
29.11.2007 16:23
Най ми харесват типажи като теб - все акъл дават и все са най-разбирачи. Човека разказва история от преди 12 години ако не си забелязала. Ако преди 12 години си имала възможностите му разбирам да имаш наглоста да даваш акъл как да реагира на всичко, но малко ме съмнява. За манталитета - ми в България акъла е най евтиното нещо - всеки го раздава.
Моля, спри да коментираш тук поне. На хората им писна.
цитирай
6. zorof - браво
29.11.2007 16:33
мисля че си абсолютно права viovioi
цитирай
7. viovioi - има възможност за модерация....
29.11.2007 16:54
и с едно клик, няма вече коментари:))))
цитирай
8. анонимен - Чапа е помагал на много българи в ...
29.11.2007 17:35
Чапа е помагал на много българи в Чикаго, но да се говори, че бил преуспял е много грешно. Действително имаше много успешен бизнес, когато за кратко бях в Чикаго но само толкова.(И това не е малко). На автора само ще му подшушна да не прави генерални изводи от няколко дена в Щатите и от общуване с ограничен кръг от хора. В Чикагският университет, дал на света повече от 80 Нобелови лауреата работят и са уважавани от обществото поне 5-ма българи. Но хората са толкова големи, колкото са големи мечтите им!Съвети как да се съкрати персонала и как по-ефективно да се управляват кокошкарски барчета може да направи всеки - не е нужен много акъл за това.
цитирай
9. marty - Толкова точно описваш
29.11.2007 18:57
онези времена и събития, макар и пречупени през личния ти поглед.
Невероятно удоволствие е да те чета.
Имам само една забележка, както и към други съблогъри-
Махни ги тези анонимковци, че само съсипват коментарната атмосфера.
цитирай
10. анонимен - За Чапа
01.12.2007 15:48
Чувал съм много истории за това как Чапа е помагал, не съм чул нито една да е искал нещо в замяна.Това го прави голям българин - независимо колко е успял.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9455630
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031