Имаше навремето един виц за някакъв дядо, дето го видели наборите с младо момиче и го попитали: “Абе ти на 25 години ходеше с 20 годишни, на 50 - с 20т годишни, сега пак. Как ги правиш тия работи? Дядото отговорил: 100 долара винаги са си сто долара.” Тия дни поисках и аз една услуга, за която винаги съм плащал 100 долара, този път ми казаха, че не стигат. Та днес ще си спомним за онова време, когато 100 долара си бяха сто долара. Че и отгоре. През 1995 –а много от стоките, с които търгувахме, плащахме в зелено. Ако ги вземахме на консигнация, дългът си беше винаги в долари. И често се случваше, ако въртим парите по-дълго време и не си платим веднага, след обмяната в крайна сметка да излезем на загуба. Надбягването с курса на долара си беше съществена част от всяка работа. Ясно беше, че трябва да намерим едно ченч бюро, с което да работим и да ползваме отстъпка – като постоянни клиенти. Намерихме такова бюро наблизо, с касиера се разбирахме чудесно, но един ден намерихме бюрото затворено, а на вратата имаше некролог. Нашият човек го бяха гръмнали в челото предишния ден. Трябваше да търсим ново бюро… По онова време в бранша работеха по два начина. Едните собственици издържаха втори човек освен касиера. Този втори човек обикаляше като шпионин по конкурентните бюра и следеше курсовете им. По-печените си вършеха работата по телефона. Говореше се, че има и някои, на които от София съобщават предварително курса по телефона. Но това струвало скъпо. Когато се разнасяше слухът, че в Бургаското пристанище е пристигнал голям танкер с петрол и на държавата ще й са нужни долари, за да го плати, курсът скачаше веднага. Моят приятел Краси, лека му пръст, направи първият магазин “За 1 долар”. На вратата слагаха надпис, който се сменяше всеки ден. Примерно “Днес 1 долар е 12 лева”. Един ден дойдоха някакви руснаци и казаха, че искат един бус стока. И то от големите бусове. Започнаха да трупат на рампата кашони, но избираха само вносното. Опитах се да им пробутам някакви български бонбони, но руснаците  презрително ритнаха кашона. Оттогава, когато чуя някой да плаче, как българските демократи изпуснали необятните руски пазари, се сещам за братушките, които подритваха нашата стока. Вече не уважаваха етикетите на кирилица. Избраха стока за 3-4 хиляди долара и заявиха, че ще плащат със зелено. В онези времена това си беше нормална практика, но нещо ми светна – ами ако доларите са фалшиви? И пратих братушките да си ги сменят. Те вдигнаха скандал, че нямали време, митницата щяла да затвори, но аз непреклонно сочих към бюрото, което беше на някакви си 50 метра. Отидоха да сменят, та се не видяха повече. Явно бяха искали да ни изработят. Тогава си рекохме: абе я да научим този занаят – да различаваме истинските гущери от фалшивите. Хванахме Джордана, ако не се лъжа, приятел, който имаше бюро на Главната, и той ни обясни. Първата работа беше да се провери релефа на дрехата на президента, който беше на картинката. Когато приятел плащаше с долари, не вървеше веднага да вдигаш банкнотата срещу светлината – което си означаваше, че се съмняваш в приятеля. Докато релефът можеше да се провери истимар – както казват във Филибето, тоест деликатно. Джордана ни разказа една своя любопитна история. Дошъл един ден при него някакъв клиент и на развален български попитал дали има банкнота от два долара. Тези банкноти били много редки, Джордана казал, че няма, но клиентът го помолил да провери. Нашият човек извадил за доказателство цялата каса пред себе си и…. -         И оттук нататък всичко ми се губи – драматично обясняваше Джордана приключението си. Когато дошъл на себе си, нямало ни клиент, ни долари... Та тогава се пусна слух за някакъв гастрольор -хипнотизатор – сърбин ли, арабин ли, не помня. Минал за един ден през Пловдив, обрал няколко бюра и продължил нататък. Пред 95-а имаше моменти, когато доларът се кротваше, но някакво шесто чувство ми подсказваше, че това няма да е вечно. И решихме вместо да губим при всяка сделка по 2-3 процента от обмяната, може би и е по-добре да направим ченч бюро. Наше си. Подадохме документи за лиценз, намерихме връзки и получихме разрешението. И като че ли дръпнахме дявола за опашката. Доларът започна все по-осезаемо да расте. Нямахме свободни пари, за да правим по-големи удари, но колкото за нас си – правихме оборот. В магазина идваха клиенти, които имаха долари или марки, сменяхме им ги веднага и с тях си плащахме стоката. Доларът беше главната валута, но тарикатите пресмятаха цените на дребно в марки. И днес попадам отвреме навреме на някакъв динозавър от времето на Прехода, който не е отвикнал от стария жаргон и си разказва така: - Снощи забих една мацка, с пиенето, с всичко ми легна към 100 марки. Бизнесът с ченча умря с идването на валутния борд. При сегашните малки маржове не ми е ясно с какво се хранят днешните ченчаджии. Далаверите – всички ги знаем. Скоро след идването на борда, срещам един приятел и той ми се хвали, че ще отваря бюро на Главната. Казах му, че това е все едно да купиш фабрика на 8 септември, но той откровено си призна: “Ама аз отварям бюрото, за да лъжа с курсовете. Двама на ден да изработя, стига ми. Нали знаеш – кьорав карти не играе.” Философията “Кьорав карти не играе” и днес храни доста ченчаджии и таксиджии. Но на мен ми се повръща от нея…

"Философията “Кьорав карти не играе” и днес храни доста ченчаджии и таксиджии.
Но на мен ми се повръща от нея…"
Бих казал, че целият ни политически живот се движи на тоя принцип.

като гледам как се клатушка долара и ми става жал за мен...каква бригада, какви 5 лева? Брех!

като гледам как се клатушка долара и ми става жал за мен...каква бригада, какви 5 лева? Брех!

Защо "бих" като си е точно?

[img]http://www.emotewar.com/image/IDD77/1.jpg[/img]

http://www.emotewar.com/image/IDD77/1.jpg

Описахте много подробно някои епизоди, а други, които са любопитни, пропуснахте... Например какво стана с екипа на предаването "Стоки за един милиард"? Как се стигна до бума на частните радиостанции през 1992 година? Какво наложи Живко Желев да закрие първото, и по мое скромно мнение - най-сериозното от тях, след като тъкмо го беше направил почти национално?

Другата седмица вероятно ще стане дума за тези неща

Не не мога да си обясня. Хората толкова ли са прости, колко пъти им се обяснява с тия чейнч бюра и все не разбират.
Обменял съм хиляди от 5 валути но в Банки.
Аа и не разнасям кеш, има си преводи.
А за саковете с левове през 96/97 година и аз си спомням с умиление. На 3000 купиха само балъци, то си беше ясно че щеше да тръгне надолу, въпроса беше кога точно.
Само не си представях че след 10 години ще ядем същите лайна.