Един ден през 96-а срещам Петър Стоянов, дошъл за малко в Пловдив, и го питам какво става, а той вика: „Мани, мани, карат ме да се кандидатирам за президент”. Уж всичко започна на майтап, но по-нататък работата стана сериозна. Не искам да предизвиквам критиците на Петър Стоянов, сега вече е признак на лош вкус, ако някой иска да каже добра дума за него, но не можем да отречем, че по онова време той беше човекът, на когото се възлагаха надежди да се направи поврат в политиката. И до голяма степен той остана верен на тези очаквания. Сега ще говорим само за случилото се през 96-а. Първото нещо, което съм запомнил, е неувереността на Петър Стоянов, с която тръгна. Той съзнаваше колко повече е направил Жельо Желев за българската демокрация. Веднъж го чух да казва: “Него го познава цяла Европа, кой ме знае мене…” Наистина беше така, но времето искаше ново лице. Присъствах на един интересен момент. Петър искаше да организира вечеря с интелектуалци и евентуално да спечели тяхната подкрепа. От Пловдив на “Раковска” 134 беше дошъл легендарният бивш кмет на Стария град Начо Културата – светла му памет. Начо извади едно тефтерче с телефонните номера на сигурно всички уважавани интелектуалци и започна да ги кани по телефона на среща с новия кандидат за президент. Един след друг те намираха извинение да откажат. Някои изтъкваха причината, че не искат да застават срещу Жельо – припомням, че тогава имаше предварителни избори за кандидат на СДС. Други вероятно подценяваха шансовете на неизвестния пловдивски адвокат. Година по-късно обаче неистово се стремяха да попаднат поне на приемите на новия президент. Първият, който се съгласи и каза, че ще работи за кандидатурата, беше писателят Атанас Славов. Май той пръв прозря, че това е правилният избор в този момент. Между другото след година -две той пръв прозря и другото – че синьото управление нещо бърка. Президентът беше на върха на популярността си, когато Атанас Славов му каза в очите: “Петре, когато утре хората ще започнат да ви гонят с камъни, за теб няма да има място в моето мазе.” Разговорът се водеше на маса, но никой не беше пил. Президентът помълча малко и си тръгна. А по онова време, където и да се появеше, хората ставаха на крака и го аплодираха. Много хора помагаха на Петър – съвсем безкористно. Ако с нещо съм помогнал и аз – то едва ли има някаква особена стойност. Помня, че се опитвах да му разкажа как кандидатът за американски президент Макгавърн е организирал своята кампания през 60 и някоя година – с малко пари и много ентусиазъм. Бях чел преди години за тази кампания в книгата на Нормън Мейлър “Маями и обсадата на Чикаго.” Петър ме помоли да намеря изданието – то беше на руски, аз обърнах цялата си библиотека, но не го намерих. Важното е, че имах желание да помагам. И не пропуснах малко  преди финала да напомня, че и аз имам някакъв принос за очертаващата се като успешна кампания. И че както е по-цял свят, хората, които помагат, след победата получават посланически постове. И тъй като съм учил сърбо-хърватска филология, изборът е голям – все нови и нови столици се появяваха на картата на бивша Югославия. Няколко дни след победата се чухме по телефона, аз го поздравих и побързах да го успокоя, че се отказвам от поста, който заслужавам. И че предпочитам да останем приятели. Почувствах известно облегчение от другата страна на линията, след което дойде моментът за шегички. -         Точно ти бях намерил едно хубаво място, сега трябва да търся друг човек – уж сериозно започна да се вайка президентът. -         Е, аз имам едно друго желание – продължих обаче аз. -         Я кажи – хуморът в гласа изведнъж изчезна. -         Миналата година Жельо беше изпратил на жена ми покана за президентския прием и на поканата след името й беше добавено на ръка “и съпруг”. -         А ти какво искаш? -         Искам да ми пращаш покани на мое име. И след името ми да пише “и съпруга”. Все пак и аз имам някаква мъжка гордост. От този момент нататък в продължение на пет години получавах два пъти в годината покани за прием в Бояна, на които пишеше “Евгений Тодоров и съпруга”. Една от поканите още пазя за доказателство. Качвах се на 15 годишния си Голф и на паркинга в Бояна се чудех къде да го скрия между колите на министри и посланици. Пред резиденцията се извиваха опашки. Интелектуалците, които преди месеци не искаха да се срещнат с провинциалиста - кандидат, сега се радваха, че са в списъка на поканените. И ако случайно ги пропускаха, изживяваха драми. А аз се чувствах абониран за тия приеми. Ходих обаче само два пъти и се отказах. Народ много, блъсканица голяма, а яденето - малко, пиенето също. Или бяха достатъчно, но поканените бяха повече… Сега е много лесно всеки да дава оценки за управлението на Петър Стоянов. Знам всички аргументи на критиците му. Знам ги наизуст и повечето ми са вече безинтересни. Само на един въпрос още не мога да намеря отговор – кой наля толкова пари в следващата кандадатпрездентска кампания с единствената цел – Петър Стоянов да не стигне д втори мандат. Става дума за милиони, инвестирани първо в Богомил Бонев, след това пренасочени в Георги Първанов. Кой и защо даде тези пари? Може би е добре да помислим и какво би  станало през януари и в първите дни на февруари 97-а, ако имахме друг президент. Да си припомним, че именно в кабинета на Петър Стоянов на 4 февруари България излезе от една много драматична ситуация. Като разбрахме какво е станало при президента – разказвали са ми очевидци на онзи исторически момент, и всички тръгнахме към площада да празнуваме. Някои по-умни обаче тръгнаха към ченч бюрата – да си продадат доларите. Бяха сигурни, че на другия ден доларът ще падне, защото хиперинфлацията е с политически, а не с икономически корени. Което твърдях и аз в постинга онзи ден...

beshe samo edin scenarii - losho skroen i vapreki tovas deistven - v edin ograni4en mizeren pazar.
Hiperinflacijata kojato idva sega oba4e ima istinski ikonomi4eski koren i ste bade mnogo po strashna ot onazi, zastoto ste izgori cjala Evropa i Bg-to barabar Petko s myzete... Prosto 4udno e kak pove4eto hora sa istinski slepci!

става въпрос за поведението му на мърда след изботите, които загуби.
държа се като п**ка, да ме извиняват п**ките,
че се се държат по- достойно.

И винаги ще си остане моят избор...Независимо колко го петнят и плюят,аз винаги ще съм негова страстна привърженичка.Той беше един много успешен президент и искрено вярвам,че някога пак ще имаме достоен избор като него!Не съм съгласна,че се е държал недостойно след изборите-просто и той е човек...

тогава твърдеше, че причината за хиперинфлацията е икономическа!

Да, успешен президент беше П.Стоянов. Но ние българите сме хубав народ. А всичките ни управници -грозни. Нали са лицето на България по света?? Важна е визията хора! Важна е!!! А П. Стоянов е много грозен. Освен това има лош тик да се облизва като говори(което смятам за просташко). Повишава тон, дори и да е неподходящо. Говори с особен патос, сякш спасява света!! Не е конвергентен с една дума казано!!! Понякога като говори изпада в битовизъм, съзаклятничество и леко дементно и еуфорично настроение. Жестикулира не на място( и то много) . Като политик - може и да е добър. Какво съществено всъшност е направил анонимна 3????

Петър Стоянов е моя президент, той бе достоен президент на Република България в труден момент около кризата в бивша Югославия и се справи отлично, за разлика от някои лидери на политически партии в България , които писаха любовни писма на сатрапа Милошевич.

Уважаеми Мето, някои хора имаме памет! Когато трябваше да се вземе решение да подкрепим войната, а голямата част от народа беше против тази война, П. С. избяга някъде в чужбина, а тежкото решение бе взето от Костов. Между другото, точно това е и причината да бъдем приети в ЕС - политическа, а не икономическа.

Ако я има ще бъде наистина крах.
Причината: отнета надежда на хората.
Това е вечната лъжа. Лъжата в която хората вярват, въпреки че прекрасно съзнават че са лъгани. Надежда. Те не че сега я имат, просто кътъркат на 200-300лв. и продължадат вече десетилетия една монотонна песен, по точно мънкане. Не че се надяват на подобрение.
Но това, ако се случи, ще плъзнат отчаяни тълпи из градовете и ще ломят къде що намерят.
Мъже които стигат до истината че живота им няма смисъл не поради тяхна вина.
Най-напред от улиците ще изчезнат жените и децата.
После и кучетата ...
Просто критичната точка е близо и вече се усеща първия мирис на пушек.

Петьо сам си е виновен.По време на предизборната кампания се държеше надменно,даже си спомням, че в диспута с Първанов само викаше и блееше.МОже ли такова поведение на президент и кандидат за втори.Аз за него гласувах два пъти, но през 2001г. ми стана противен с идеята си да приемем латиницата.Хората такива неща не могат да простят.

Диспут тогава с Първанов нямаше. Диспута беше с Б. Бонев и от този диспут спечели само Гоце (но това е само история).

ми кой пък наля пари в П. Стоянов за да обиколи роженските поляни с воиничета ? аиде .....стига глупости , не сее натискал да стане президент че на народа да му е добре , и парите дето и тои е харчил не са дадени, че България да просперира. А и можеше да говори един час и тои като Н. Михайлова без да каже нищо смислено , това му беше дарбата. Ако не му подадате репликата почваше да се озърта ....

Двам 10 лева награда, ако някой ми намери цитата за въвеждането на латиницата. В оригиналната фраза ставаше дума за дебат по проблема, а не за въвеждане. Останалото го измислиха комунистите

Не е хубаво да се лъже. През зимата на 1997-ма доларът удари максималната си граница от 2920 лева на 19 февруари - две седмици след 4-ти февруари.

ден\валута USD, (за\курс)

...
10.01.1997 1 642.690000
13.01.1997 1 642.690000
14.01.1997 1 642.690000
15.01.1997 1 642.690000
16.01.1997 1 642.690000
17.01.1997 1 682.120000
20.01.1997 1 682.120000
21.01.1997 1 731.710000
22.01.1997 1 731.710000
23.01.1997 1 731.710000
24.01.1997 1 731.710000
27.01.1997 1 813.870000
28.01.1997 1 813.870000
29.01.1997 1 813.870000
30.01.1997 1 1021.900000
31.01.1997 1 1021.900000
03.02.1997 1 1021.900000
04.02.1997 1 1637.800000
05.02.1997 1 1637.800000
06.02.1997 1 1637.800000
07.02.1997 1 2608.400000
10.02.1997 1 2608.400000
11.02.1997 1 2608.400000
12.02.1997 1 2936.700000
13.02.1997 1 2936.700000
14.02.1997 1 2936.700000
17.02.1997 1 2920.000000
18.02.1997 1 2920.000000
19.02.1997 1 2920.000000
20.02.1997 1 2594.800000
21.02.1997 1 2594.800000
24.02.1997 1 2594.800000
25.02.1997 1 2194.200000
26.02.1997 1 2194.200000
27.02.1997 1 2194.200000
28.02.1997 1 2045.500000
04.03.1997 1 2045.500000
05.03.1997 1 2045.500000
06.03.1997 1 1667.100000
07.03.1997 1 1825.000000
10.03.1997 1 1825.000000
11.03.1997 1 1646.600000
12.03.1997 1 1578.700000
13.03.1997 1 1571.000000
14.03.1997 1 1569.000000
17.03.1997 1 1569.000000
18.03.1997 1 1576.900000
19.03.1997 1 1565.200000
20.03.1997 1 1581.500000
21.03.1997 1 1584.700000
24.03.1997 1 1595.700000
25.03.1997 1 1590.500000
26.03.1997 1 1593.200000
27.03.1997 1 1591.800000
28.03.1997 1 1590.800000
30.03.1997 1 1588.700000
31.03.1997 1 1588.800000
01.04.1997 1 1596.500000
02.04.1997 1 1598.600000
03.04.1997 1 1599.900000
07.04.1997 1 1594.800000
08.04.1997 1 1570.200000
09.04.1997 1 1564.200000
10.04.1997 1 1565.500000
...
и т.н., справката може да бъде видяна на сайта на БНБ