Продължавам със спомени за първото българско икономическо тв шоу “За един милиард”. Чувствахме се като грозни патета, попаднали под лъча на прожекторите. От БНТ ни дадоха най-хубавото време. Вестниците пишеха постоянно за нас, екип от филмови документалисти /софийски!/ вървеше по петите ни, можехме да си купим цветни телевизори без ред, пиехме си коняка с министри… Сега малко по-сериозно. Започвам с коняка. След като и английският посланик ни обърна внимание, а предаването ни беше прилежно описано в доклад до Форейн офис, като символ на промените в България, бяхме поканени от министър Караманев в София. Влязохме триумфално в министерството, в асансьора се опитах да сметна колко часове съм загубил досега във висене пред кабинетите на разни директори. А сега министър ни посрещаше с широко разтворени обятия. Седнахме, заредуваха се похвала след похвала, по едно време влезе сервитьор и започва да ни сипва “Плиска”. Аз понечих да отклоня ръката му, прошепвайки, че съм с кола. След което сервитьорът направо изсъска: -         За протокола е задължително! Оттогава знам и поучавам младите колеги – за протокола е задължително да се налее, за да има наздравица. След което може само да се лизне. И други работи научихме. Че във всяко производство има първо, второ и трето качество. И ако си приятел с директора, можеш да си купиш нещо на символична цена. Тогава не се крадеше, просто се преоценяваше. Само маратонки трето качество нямаше. Директорът на “Спортпром” ни посочи супермодерната и единствена в България машина и каза: “Това нещо произвежда или екстра качество, или просто спира”. Става дума за първите маратонки “Ромика”. Струваха цели 52лева, но в Съветския съюз вървяха над 100 рубли. Появиха се дънки “Пайнер”, цветни телевизори “София 81”, автоматични перални, детски храни “Слънчо”… Магазините наистина започнаха да се пълнят. Макар и за кратко, тъй като стоките, които показвахме в предаването, свършваха за минути. Универсалните магазини, откъдето излъчвахме, се надпреварваха да ни канят, тъй като гостите-производители идваха с някакъв контингент стока за аранжиране, която оставаше за продажба. Така за един ден се изпълняваше месечният план за оборота. Директорите на спечелилите предприятия бяха награждавани допълнително от своите началници, а неспечелилите трябваше да се червят пред министъра. Директорът, представящ “Ромика”, в часовете преди предаването обикаляше от човек на човек и се молеше:”Нали ще ми помогнете? Защото министърът каза преди да тръгна за Пловдив да си събера багажа в едно куфарче и да го оставя на портала. Ако не спечеля, само да мина и да си го прибера.” “Ромика” спечели, директорът цяла нощ черпеше екипа. Изпихме му поне два кашона водка. Сутринта се прибрал в хотела и заспал – щастлив и много пиян. В това време скъпата машина аварирала, започнали да го търсят по телефона, но той не чул нищо. Чак привечер минал – да остави наградата и да си прибере куфарчето. Бяха го уволнили – макар и спечелил. Напразно чакахме да ни изпрати по един чифт маратонки, както обеща на всички през нощта. Новите “западни” стоки се появяваха в резултат на един нов механизъм. Ръководената от Огнян Дойнов Българска индустриална стопанска асоциация /БИСА/ отпускаше на конкурсен принцип доларови кредити. След което кредитът трябваше да се връща. От “Слънчо” – Свищов бяха теглили 1 милион западни марки, за да купят машина за детски храни от типа на прочутата “Хумана”. Свищовските храни се повиха по магазините, но майките им нямаха вяра. Директорът беше заплашен със съд, предприятието беше пред фалит. Докато спечели първата награда в “За един милиард”. За три дни задръстените складове бяха ометени. Екипът ни беше поканен в Свищов – и започна една безкрайна поредица от банкети. Запомнил съм едно изречение от приветствената реч на първия секретар на Градския комитет: ”В историята на Свищов има три знаменателни събития – земетресението от 1977 година, влизането на “Академик” в А група и победата на “Слънчо” във вашето предаване…” След такива думи животът ми изглеждаше по-смислен. Работниците от “Слънчо” ни се усмихваха и ни благодаряха – бяхме спасили предприятието им и работните им места. Даже си мислих, че България е намерила верния път – навлизане на западни технологии в една система, която очевидно скоро няма как да се промени. Нещо като прословутия “трети път”. Години по-късно ми попадна изследване на една съветска икономистка. В него тя описваше как цял живот е изследвала всички опити за “трети път”. И накрая правеше заключението:”Трети път няма. Хората трябва да избират – система с относително равенство и опашки пред магазините или пълни магазини, но с бедни и богати.” Не знам дали валутните дългове, отишли за производство на стоки за “1 милиард”, утежниха положението на България, но  вече през втората половина на 80-те години доста посветени хора, с които контактувахме, ни намекваха на ухо, че нещата не вървят на добре. И че всеки ден борчовете ни се увеличават с незнам си колко стотин хиляди долара… На нас обаче не ни се вярваше. Носехме вече дънки, обувахме се с маратонки и закусвахме бисквити “котешко езиче” по френска технология… Май остана още нещо за доразказване…

Излгежда тогава слуховете са били по-достоверни от пресата!:)

О, ама то и сега е така!

За произведено в България - скоро ще плачете! Маратонки "Ромика" се произвеждаха в завод "Тримона" гр.Монтана . Всеки ден от завода излизаше по 1 тир. Вкараха модерна поточна линия от Германия. Днес в цеховете на завода се гонят плъхове и мишки. Разпродадоха машините, и някакви софиянци се изпръдват в един офис...

Май не е пресилено да кажа, че това предаване е бащата на всички "риалити шоута" в България :) Договарянията ставаха почти пред зрителя, имаше динамика, на която могат да завидят всички "тоук шоута", а по рейтинг се съизмеряваше с "Робинята Изаура" (първата сапунка, показана в България, но само в 32 епизода). Само че тогава май никой не мереше рейтинг, пък и кому ли беше нужен той...

А съвременните предавания за бизнес са просто плачевно комични :))))

A Ромиката на всичкото отгоре бяха много добри маратонки. Някога майка ми купи такива, в края на 80те, носих ги 5 години преди да ги скъсам. А знаете- децата късат лесно обувки... Но за произведфеото в Бг надали ще има много хора, които да плачат. Кой плакал- плакал преди време. А младите...на тях не им пука. (като че съм на кой знае колко години, но нейсе)

Наистина бяха страшно здрави - и аз ходил също с "Ромика" с години.
А сегашните, дори скъпите и уж маркови маратонки, ги късам за седмици или най-много няколко месеца.

Българското производство никога не е било на ниво. Колкото и да ми се искаше да е така. Нищо в тая държава не е качествено направено, цялата ни държава е на такъв принцип. Не вярвам тея маратонки Ромика дет ми ги фалите тука, да са били чак пък толкова хубави Не казвам, че сегашното производство на територията на България е по добро от това в началото на прехода. Просто мисля че тука никога нищо не е било качествено и наред. И нещо ми се мисли, че и така ще си остане. И ако някви нафталини са опитат да ми хвалят български маратонки и да подценяват качествени продукти с традиции в „маратонкомоделирането “ като Adidas и Nike, аз мога само да ви кажа скъпи комунисти само едно(защото баш на такива ми мязате тука): Нито разбирате от маратонки нито разбирате от производство тъпи псевдопатриоти тъй че айде моля не се изказвайте некомпетентно.

На всички стана ясно кой е некомпетентен цървул.

Навремето и аз имах един чифт "Ромика". Носих ги 4-5 години, преди да ми умалеят и смея да твърдя, че това са най-здравите маратонки които сам имал.

Миналата седмица видях обувки Ромика в един много скъп бутик в Барселона, редом с марки като Hush Puppies и Clark's, надявам се да са Българско производство.

Видях ромика американски на витошка - 139 лв
Същите маратонки, горе долу същата цена, същата изработка

New <a href=http://duloxetinecymbalta.webs.com/>antidepressant comparable to cymbalta</a> slaying husband <a href=http://genericforcrestor.webs.com/>crestor dosage amounts</a> waning drape <a href=http://genericvytorin.webs.com/>sore arm muscles and vytorin</a> friendly thrusting laughed.

Some <a href=http://tricorgeneric.org/>tricor atrial fibrillation</a> readily bey vs.

Jammed <a href=http://genericvytorin.com/>vytorin commercial uncle sly</a> relatively plunged seriousness.