Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.12.2007 12:26 - ВСЕКИ ДА СИ ГЛЕДА РАБОТАТА
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 5651 Коментари: 9 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
По едно време започна да ми писва от комшията Иван. От реституцията беше получил 17% от една фабрика и сега живееше от наемите. Въртеше синджирчето и даваше акъл. От 93-а до 96-а всеки път, като ме срещнеше, питаше едно и също: -         Кога ще почнеш да правиш телевизия? Аз му отговарях по един и същ начин – “да не ме е таковал луд” – и подминавах. А Иван подвикваше зад гърба ми:      -   Ще дойде време и всеки ще почне да си гледа работата, за която е учил. От мен да го знаеш. Отначало не му вярвах. Обаче дойдоха едни руснаци и викат – при нас вече всеки започна да си гледа работата. Братовчедка ми Юлия от Полша, дето къде-къде преди мен започна с частния бизнес и пробва какво ли не, се обади, че се върнала отново в завода, откъдето беше тръгнала. Един ден в супера дойде някакъв арабин. Отвори една голяма чанта и подреди пред мен десетина бутилки с различни етикети, но вътре алкохолът беше с един и същ съмнително жълт цвят. Очевидно менте. Докато оглеждах стоката, арабинът пък оглеждаше мен. -         Абе ти да не си висшист? – попита той.- Като ти гледам очилата. Аз скромно кимнах. -         Защото аз пък завърших миналата година медицина… Гледай къде ни прати животът. Ама трябва да си вадим хляба. -         Хлябът си е хляб, ама да не вземем да отровим някого? – не се решавах аз да взема ментето. Тук арабинът с медицинско образование се изпъчи и се потупа по гърдите: -         Нали ти казах, че съм доктор, бе. Ако се отрови някой, аз съм насреща. По онова време наистина всеки са занимаваше с каквото намери. Или с това, за което се говореше, че дава бързо добри пари. Някои хора се люшкаха от професия в професия като златотърсачи, чули за поредния Клондайк. Братовчедка ми от Полша, която твърдеше че поляците са две години преди нас и трябва да гледам от тях, ме беше предупредила, че и при тях много хора въртели търговия, след което дошли големите и започнали да изяждат малките. И позна. Макар в онзи момент да  не ми се вярваше, че това ще стане някога. За всеки случай започнах да оглеждам телевизионния пазар – ако въобще имаше такъв. В Пловдив десетина души се бореха да кабелизират града. Тези, които бяха успели да създадат своя мрежа, най-напред пускаха филмов канал. Цял ден се въртяха филми, дублирани с един и същи глас, и това беше всичко. Но хората гледаха. Може би имаше бизнес в тази работа. Започнах да проучвам кой продава филми и така стигнах до “София кабел.” Тогава те бяха с едни гърди преди другите. Реших да приложа наученото от търговията. Да купувам филми на едро и да ги продавам на дребно. Отидох един ден до офиса на “София кабел” на “Белите брези”, те още бяха в едно апартаментче на партера. Приеха ме и започнах да ги разпитвам на каква цена продават филмите. Те казаха – по 20 долара. А на каква цена ще ми продадат правата за цял Пловдив? Отговориха – за 100 долара. Веднага започнах да си правя сметката – купувам филма за 100 долара и го продавам на 8 мрежи по 20 долара. Значи веднага печеля 60 долара. За такава печалба в търговията можеше само да се мечтае. Дадоха им списък на филмите, започнах веднага да отмятам кои да взема за начало, но някои заглавия се оказваха странно познати. Май ги бях вземал от кварталната видеотека. Попитах тогава – а дали кабелистите не могат да вземат същите филми от видеотеката – вместо да се охарчват с 20 долара. -         Могат – беше краткият и откровен отговор. Затворих куфара с парите и така погребах набързо идеята за търговия с филми. По това време се запознах със Зоран – той беше сърбин или босненец, дошъл да кабелизира България. Беше стъпил здраво в Бургас, след което беше почнал да опъва кабели в нашия квартал в Пловдив, пробваше се и в Стара Загора. Попитах го дали излъчва пиратски филми, след дълго мислене той си призна, че прави това само в събота и неделя. Между другото тези неща тогава ставаха без закон – като парцелирането на Дивия запад. По-предприемчивите и смелите успяха да отвоюват сериозни територии, които по-късно без особен проблем узакониха. Винаги съм си мислил, че цялата уж стихийна и незаконна дейност всъщност беше дирижирана от София. Хора от властта и търговци на кабели казваха какво трябва да се прави и гледаха техните хора да излязат по-напред. Излъчването на чуждите канали ставаше без никакво уважение към авторските права. Тези, които малко или повече започваха да се съобразяват с правилата, окапваха. По-смелите продължаваха. Може би някой някога ще проговори и ще каже кое как се случи. Аз само гледах отстрани. В средата на май 96-а дойде да ми види Вихър –фотограф, с когото се познавахме от години. В суматохата около приватизацията беше успял да си купи от някаква държавна фирма видеокамера и монтажна двойка видеомагнетофони. Говоря за времето, когато компютрите още не можеха да правят почти нищо в телевизионния бизнес. И Вихър беше може би единственият в града в този момент, който можеше да прави филми на почти професионално ниво. Беше направил някакъв филм на завършилия преди седмица Пролетен панаир, но за да му платят условието било да излъчи филма по някаква телевизия. Та Вихър беше дошъл да попита дали не познавам някого от кабелистите. Сетих се за Зоран и тръгнахме към офиса на “ТВ микс”, който се оказа, че е обикновена гарсониера. Зоран го нямаш, но някаква девойка ни прие любезно и помоли да почакаме. Седях на стола и се оглеждах – за пръв път виждах как изглежда една телевизия на новото време. Девойката седеше зад един компютър и прибираше парите на клиентите, дошли да си платят таксата за месеца. Опашката нямаше край, парите препълваха чекмеджето. Най-накрая девойката обяви почивка и ни обърна внимание. Спазарихме едно излъчване за не помня какви пари. Девойката се зарадва толкова много, че обеща още три-четири излъчвания безплатно. Заподозрях, че този филм е първото оригинално нещо, което и стигало до нея. Попитах кога ще започнат излъчванията и къде е уредникът на програмата. От БНТ знаех, че програмата се прави поне 6 седмици по-рано и за тази работа се грижат към 200 души. Оказа се, че девойката прави и програмата. Тракна два пъти на компютъра и каза, че всичко е готово. Първото излъчване ще бъде още същата вечер. Помолихме да ни покаже техническите апаратни. И тогава видях това, което преобърна живота ми. Цялата телевизия представляваше една кухничка с няколко обикновени видеомагнетофона. Освен тях имаше и едно походно легло, постлано с войнишко одеало – на него изглежда почиваше нощната смяна. Имаше и будилник. Той вероятно звънеше, когато свършеше филмът – за да събуди дежурния. Освен това миришеше на крака. Оставихме касетата с филма на Вихър и това беше всичко. Обедната почивка свърши и опашката отново се раздвижи. Започна да се пълни второ чекмедже. Върнах се, събрах съдружниците и започнах да им разказвам какво съм видял. -         Щом Сульо и Пульо правят телевизия с трима души с миризливи крака, що да не правим и ние, дето сме я работили тази работа по 15 години? – завърших речта си. Първият въпрос беше откъде ще намерим техника. Нито се продаваше по магазините, нито имахме пари. Решихме – ще питаме Вихър. Вихър се нави веднага – и него го сърбели ръцете за такава работа. Трябваше да намерим обаче някой да ни излъчва. Чухме, че най-голямата мрежа се казва “Евроком”. Намерихме им адреса, там заварихме два души да играят табла. Започнах да им обяснявам, че съм от 20 години в телевизионния бизнес, че съм бил главен редактор, че съм правил игрални филми… Двамата продължаваха да хвърлят заровете и да бият пуловете. -         Като направиш нещо, донеси го – махна благосклонно с ръка единият. -         А при какви условия, нали все пак някакъв труд ще вложим – продължих разговора плахо нататък. -         Че нали ще си видиш името накрая – разреши и този проблем играчът и отново хвърли заровете. Започнахме да се обезкуражаваме. Чудехме се дали да се откажем или да потърсим друга телевизия. Какво се случи – продължението утре.



Гласувай:
0



1. viovioi - Откровенно казано съм изненадана..
18.12.2007 12:41
Истина е,че кабеларките са далеч от професионалните телевизии, но все пак много калпазанско изглежда описанието им?
цитирай
2. анонимен - viovioi
18.12.2007 12:51
У Монтана имате ли кабеларки или го карате само на радиоточка????
цитирай
3. mobo - тъй като на автора
18.12.2007 16:13
кабеларките из филибелийско дълги години му бяха много пряка конкуренция и го оставиха без въздух е нормално да изпитва неприязън към тях и да ги описва по този начин. това е един от ефектите на развитието в конкурентна среда - израждането на спортната злоба срещу конкуренцията в чиста такава.
колкото до законността им - съвсем си бяха изрядни, но според тогава действащите закони. иначе силовия елемент по присъединяването на малките към големите играчи си е съвсем реален.
но така ги е видял, автора, така ги описва. всеки има право на мнение, дори да е погрешно.
цитирай
4. анонимен - @mobo
18.12.2007 16:17
е, па :) баш както си го описва автора си беше, поне в самото начало.
евгени, извинявай, моите чорапи ще да са били :)
поздрави
цитирай
5. viovioi - Mobo - да,да..
18.12.2007 16:20
И аз помня първата кабелна ТВ в Монтана"Огоста"(вече не съществува). Намираше се на партерен етаж на административната сграда на "Агропромстрой БД & со" Беше луксозно за времето. Бодигарди и гише за приемане на такси и поздрави. Тогава за първи път видях алуминиева дограма и огледални стъкла. Мн ми харесваше да минавам оттам( за в къщи).И затова, това което разказа Евгени ме изуми???
цитирай
6. 100jan - viovioi, аз пък се изумявам, че Вие се изумявате :)))
18.12.2007 17:05
Това, че някоя кабеларка е оборудвала представителен офис, още не означава, че начина й на работа е нещо по различно от "телевизия в кухненския бокс"!

Но да не изпреварваме събитията :) Евгени все ще стигне някой ден до Пловдивската обществена телевизия (ПОТ), известна и като Първобитно-общинна телевизия. Ще падне изумяване тогава :))))
цитирай
7. анонимен - TOP Телевизия
18.12.2007 17:19
А можете ли да ми обясните, как една телевизия с два видеоплейъра Panasonic 1000 и с два монтажни пулта, беше успяла да стане национална ефирна.
Питам, защото съм работил там преди години, а и досега не мога да си обясня този факт.
цитирай
8. 100jan - Това с ТОР телевизия беше прецедент,
18.12.2007 19:25
който стана христоматиен почти. Въпросната телевизия никога не е имала лиценз за национално излъчване, но имаше няколко регионални лиценза. Отделно излъчваше пиратски в градовете, за които нямаше лиценз. И ето я хватката - регионални лицензи, но с обща програма :) Хоп! Ето ти я национална телевизия :))

В наши дни врътките продължават, но сега играчите са много по-големи, а и търпимостта също. Пък в България отдавна не останаха журналисти, какво да говорим за гражданско общество? То дали е и имало някога...
цитирай
9. анонимен - Гражданско общество е имало!
21.12.2007 17:56
Някога, много отдавна - преди 1944 г.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9455457
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031