“Една нощ ми се яви Христос. Погледна ме в очите и ми каза: “Не пропилявай живота си само с мисъл за търговия и пари…Помисли и за душата си…” Уви, Христос лично на мен не ми се е явявал. Явил се е на Ахмед от Бургас, който ми разказваше тази невероятна история в самолета за Талин. Двамата с него и още няколко българи пътувахме есента на 1997 г. за конференция, посветена на етническите проблеми в Европа. Малко предистория. Един ден срещнах Джиджи – бивша колежка, която след много специализации в чужбина се беше задомила в Брюксел и се беше включила в “Третия сектор”. Става дума за така наречените “неправителствени” организации или NGO. Разказах й как се мъча да правя телевизия, но без пари нещата стават трудно. И тя ми даде акъл да направим едно сдружение и да кандидатстваме по европейски проекти. И така – събрахме се колеги и след обичайните мъки по регистрацията се роди сдружението “Медии с човешко лице”. Целта ни беше да търсим финансиране на телевизионни програми, които имат обществена, а не търговска стойност. Успяхме да спечелим проект още от първия опит. Белгийската фондация “Крал Бодуен” ни отпусна 7-8 хиляди долара за една измислена от нас телевизионна програма за малцинствата. Започнахме с репортажи за празниците на арменци, цигани, евреи, турци. Пловдив открай време е пъстър град, но не всички знаят как празнуват техните комшии. А след като хората се опознаят, те по-лесно ще живеят заедно. Това беше цялата философия. Току що бяхме видели, че и в България може да има гражданско общество, което да излиза по улици и площади и да гони управляващите. Новото синьо управление прокламираше установяване на европейски норми във всички сфери на обществения живот. Малко по-късно приехме и Хартата за правата на човека и Иван Костов заяви от трибуната на Народното събрание, че национализмът е завинаги погребан. Аз специално скоро се уверих, че в тази опасна игра няма “завинаги”. Та пътувахме 5-6 българи, спечелили проекти от “Крал Бодуен”, за да се срещнем с колеги от други страни, които също работят в тази област. Беше ми интересно, защото ме измъчваха много въпроси – дали сме на прав път, кой какво прави в другите страни… Слава-богу научих някои неща. Научих ги от един англичанин, тъй като и там правили тв програми за някакви малцинства. Само че няма да споделя какво съм научил – който иска, сам да стигне до истината. За себе си осъзнах, че това което правим, е някаква капчица в морето. И ми става смешно, когато прочета, че по не знам си коя телевизия започвала програма, в която ще представят празниците, бита, живота и т.н. на малцинствата. Което е нещо като откриване на топлата вода. И напразно харчене на пари – ако трябва да бъдем искрени. Но тъй като вече имам представа и какво харчене пада за далеч по-безсмислени неща, нямам особено угризение на съвестта. А лека-полека спечелихме и малко зрители, програмата продължи още няколко години и под името “Комшулук” стана известна и в Европа и даже беше наредена в някаква класация на “20-те най-успешни практики при решаване проблемите на малцинствата”. Сега се връщам към разказа на Ахмед в самолета. Току що се бяхме запознали на летището, седнахме един до друг и докато аз четях вестник, той извади някаква книжка, поглеждаше за минутка в нея, след което вдигаше поглед нагоре и дълго размишляваше. По едно време се наведе към мен и ме попита как бих разтълкувал някаква мисъл от книжката…Оказа се, че той чете евангелието. И че е ревностен евангелист. След което ми разказа как е стигнал до тази вяра: “Отначало работех в Океанския риболов. Плащаха добре, но с месеци не слизахме на брега. Едно лято се бях прибрал в Бургас за няколко дни, бях тръгнал привечер на гости на сестра ми, когато на улицата ме спряха мъж и жена. Бяха закъснели летовници, останали без подслон. А имаха и деца. Попитаха ме дали не знам някой да дава квартира. Сетих се, че в новата къща на сестра ми има свободни стаи – макар и недовършени, и поведох летовниците. Те се зарадваха, че проблемът им се реши толкова бързо, хвърлиха багажа и седнахме на двора да се почерпим. Така станахме приятели с това семейство, което се оказа митничарско. На раздяла мъжът ми каза: “Абе Ахмед, я зарежи океаните и риболова. Захвани някаква търговийка. Ние работим на пункта в Малко Търново и можем да ти помагаме. Отиваш до Истанбул, натоварваш една кола маратонки и ми звънваш да разбереш кога съм на смяна. И повече нямаш проблеми. Ето ти телефона.” Послушах човека и тръгнах да прекарвам маратонки. Пълнех един бус, звънвах и изчаквах смяната. Ако имаше опашка, моят приятел ме намираше къде съм и ме прекарваше преди всички. Търговията с Турция беше още в началото и започнах да правя сериозни пари. Но една нощ ми се яви Христос. Погледна ме в очите и ми каза: “Не пропилявай живота си само с мисъл за търговия и пари. Помисли и за душата си. Приеми правата вяра. Иначе може да се случи нещо лошо…” Отначало и мисъл не ми минаваше да зарежа моята си мюсюлманска вяра, но след два дни катастрофира тежко зетя. Замислих се – дали това не е поличбата, за която ме предупреди Христос? И се реших.” Слушах историята на Ахмед и се чудех дали е истина. Дали не беше си измислил всичко това, за да оправдае минаването си към евангелизма. Защото бях чул, че тази църква се грижи и финансово за своите членове. Но човекът с такава ревност изучаваше евангелието – без никой да го кара…Тогава го попитах дали не е имал неприятности с хората от махалата – все пак той е предал тяхната вяра. “Имах – призна си Ахмед.- Извикаха ме една вечер и ме попитаха: -         Ахмед, защо предаде нашата вяра?” -         А ти какво им каза?- нямах търпение да чуя финала. Ахмед ме погледна с такъв искрен поглед, че нямаше как да не повярвам на думите му: -         Ами казах им, че просто ми се е явил Христос. Ако ми се беше явил Мохамед, нямаше да предавам вярата. Но не ми се яви… Колкото и да беше фантастична тази история, започнах и аз да се замислям дали не пропилявам живота си само с мисъл за търговия и пари. За което съм благодарен на Ахмед. А в Талин имах повод да размишлявам повече и по другата тема - за предателството. Но по нея – утре.

Такива мултинационални държави като GB и USA са един достоен пример за расизъм, етническа нетърпимост и нарушаване на човешките права. Но под прикритие, с ефектна манипулация и информационно затъмнение. Като колонизатор Англия какво остави след себе си ? Кой е окупирал и владее чужди земи(Ирландия)? Кой е държавен глава на Канада? Да. Отговорите ги знаем, но това не пречи да учат на толерантност и да дават рецепти за човешки права на ляво и на дясно. Какво ти пречи национализма на тебе? Петним си да пееш чужд химн , да целуваш чуждо знаме и да търгуваш с чужда валута ли? Много се разочаровах.

но не можеш да чакаш постоянно някой да ти се яви и да гадаеш кой може да бъде.

Аз лично съм християнин, макар че насън ми се е явявал и Тутанкамон.

Отлична статия.Отличен блог.Продължавай в същия дух-имаш моите адмирации.А поддръжниците на ръждясалия див балкански назционализъм,на релиигите и темподобни глупости съвсем скоро ще заемат своето достойно място-като чучело там в музея на историята-навяващи спомен от стари и прастари времена.

Наистина в днешно време няма място за такива понятия като расизъм, национализъм и т.н. Различните държави почват да се обединяват помежду си(най-очевидния пример е Европейският съюз) и хората мигрират постоянно и почти безпроблемно. Вече трябва да се научим да живеем с новите си съграждани, а не да робуваме на старите си разбирания. Не може да претендираме, че сме европейци, а все още да имаме такова отношение към малцинствата. Възмущавам се и от наличието на цяла партия, която ни призовава да се делим от роми и турци, да ги мразим и т.н......

А колкото до религията, аз съм на мнение, че макар и да го наричат с различни имена, си става дума за един и същ Бог. А това с различните му религии - ислям, християнство:истовно-православно, католицизъм...си е дошло от самите нас хората...

Поздрави за хубавия блог и интересната статия :)

не желаете да споделите най-истинското? Толкова ли страдахте по пътя до истината или не успяхте да продължите след като я прозряхте? Толкова ли е безсмислено да вървим един към друг?" Само че няма да споделя какво съм научил – който иска, сам да стигне до истината."
Иначе заедно с Вас се смеят много хора на наивните, направо глупави и безсмислени прояви на етническа толерантност" от екрана".

Принципно съм съгласна по отношение на глобализацията и несъвместимостта и с прокламации на разни "недотавни" лидери на партии, обаче от друга страна разделение на етническа основа има много силно, в по-голямата част от света, така че коментара ти е малко безсмислен в тая си част. Както междувпрочем и в останалата, поради употребеното наименование на божеството, което почиташ и към, която религия очевидно принадлежиш.

Току що бяхме видели, че и в България може да има гражданско общество, което да излиза по улици и площади и да гони управляващите.

Автора си гледа от неговата камбанария, и с правото си. Разбирам го, когато не иска да сподели изводите си - те са си негови и това е негово право. Повече от 6 години прекарах в сферата на НПО-тата в България, колко проекти изписахме, колко емоции....

И сега като се замисля, ефекта на практика многото проекти, които ни минаха през ръцете не беше чак толкова минимален ( но и не всички проекти бяха междуетнически де :). Важното беше че придобих умения и увереност, които само чрез работа в какъвто и да е бизнес нямаше да натрупам и с двойно повече време.

Така че, драги авторе, може и да не са съвсем напразно изхарчени всичките тези пари. Но като се сетя какви екипи съм виждал от партньорски организации...

ДА СЕ ЧУДИШ И МАЕШ, ПРЕДИ ДА СЕ ПОЯВЯТ ТЕЗИ НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ДА НИ НАУЧАТ НА ЕТНИЧЕСКА ТОЛЕРАНТНОСТ, КАК ЛИ СМЕ МОГЛИ ДА ЖИВЕЕМ? ТОВА СА ЕДНИ САМОПОРАЖДАЩИ СЕ И САМОЗАХРАНВАЩИ СЕ ОБЩНОСТИ, КОИТО, ЗА ДА ЖИВЕЯТ, ПЪРВО ИЗМИСЛЯТ И СЪЗДАВАТ ПРОБЛЕМИ, СЛЕД ТОВА ПОКАЗВАТ И "КАК ТЕ ДА СЕ РАЗРЕШАТ". БИХМЕ МОГЛИ ДА ОЦЕНИМ ТОВА КАТО ПЕРВЕРЗНО, АКО НЯМАШЕ ДЪЛБОК СКРИТ СМИСЪЛ. А ТОЙ Е -МАНИПУЛАЦИЯ НА ОБЩЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ, ВНУШАВАНЕ НА ИЗМИСЛЕНИ ЗАПЛАХИ, ЗА ДА СЕ ПОСТИГНЕ ЕФЕКТА НА СТАДОТО, КОЕТО ЖИВЕЕ В ОБОР, ЗА ДА ГО "ПАЗЯТ" ДОЯТ И СТРИЖАТ МАЛЦИНАТА "ИЗБРАНИ". БОГ ДА НИ ОПАЗИ!

За мен НПО-тата си остават един много добър начин младите (а и не само млади) амбицирани хора да крадат занаят и умения, необходими за истински бизнес. Парите съвсем не са напразно, дори и един процент от участниците във всички проекти да бъдат повлияни позитивно, това е напълно досатъчно. Поздрави на всички и приятно прекарване на празниците!

БРАВО,СТРАХОТНО,МНОГО МИ ХАРЕСА!

Дори сега ще я пусна на моя блог

http://eftim.blogspot.com