През 80- и някоя година започна да се строи “телевизионен мост” Пловдив –Ленинград. Двата града бяха “побратими” и братската дружба трябваше да се поддържа. Тогава някой измисли да се правят телевизионни конферентни предавания и на мен се падна честта да прокарам “моста” с Ленинград.
Един мъглив есенен ден с режисьора Ончо Черчиян попаднахме в Ленинградската телевизия готови веднага да пристъпим към работа. Само че оттам ни казаха през следващите 4 дни да си почиваме – очаквали Горбачов и нямали време за нас.
Всъщност малко ви подведох със заглавието – става дума за първата среща на ленинградчани със своя нов Генерален секретар. Горбачов точно беше поел поста и се очакваше да произнесе в града-герой историческа програмна реч.
Четири дни с Ончо обикаляхме по ленинградските улици, продадохме си маратонките и анцуга “Пума” и докато търсехме магазин без опашка, в който да купим подаръци, попаднахме сред някакво море от хора – оказа се, че след малко по проспекта ще мине Горбачов. Наредихме се и ние и Го зърнахме. Все пак си мисля, че бяхме сред първите българи, които видяха новия съветски лидер на живо. Видяхме и как по покривите на сградите се мяркат някакви фигури в униформи.
После в телевизията ни казаха, че такива мерки за сигурност не е имало от времето на Сталин.
Вече бях ходил в Ленинград няколко години преди това. Тогава бяха организирани т.н. Дни на Пловдив в Ленинград.
Беше ни устроено грандиозно посрещане. Бяхме към 500 души гости, пред колите ни имаше пилотки и се движехме като правителствена делегация. Съпровождаше ни Ирина Александровна от Ленинградската телевизия, която отначало се държеше резервирано, но на втората седмица се отпусна и ни призна, че нейната задача е да бъде щит между нас и съветската действителност.
Ирина като с вълшебна пръчица отваряше пред нас всички врати и решаваше всичките ни проблеми. Веднъж – когато трябваше да потвърди резервацията на билетите ни, ме извика, за да ми покаже в какво се състои всъщност работата й. И видях как в бюрото на “Аерофлот” избухна грандиозен скандал. Служителките ги мързеше да си вдигнат задника – камо ли да наберат някакъв телефон. Ирина трябваше сто пъти да крещи, че става дума за делегация, за да се реши един невероятно дребен проблем.
Запомнил съм и една друга история от практиката на нашата придружителка. Малко преди нас съпровождала екип на канадската телевизия, който снимал документален филм за живота на Достоевски. Някакъв професор от Торонто заставал пред камерата и обяснявал: “Ето, по тази стълби е минал Разколников преди убийството” или “Ето, това е къщата, в която са живели Епанчини”.
Работата на Ирина Александровна била да внимава в обектива на камерата да не попадне нещо компрометиращо съветската действителност. Особено да няма пияни хора.
При поредния епизод във вътрешния двор на някакъв стар дом се случило най-лошото. Точно зад професора започнал да петляви крака някакъв квартален алкохолик.
Ирина разперила ръце пред обектива, спряла снимките и тръгнала да гони пияницата. Той обаче упорито настоявал да го снимат.
Тогава към тях се приближил операторът на продукцията, който бил канадец, нямал нищо общо с руската литература, но покрай снимките започнало нещо да му влиза в главата. Даже научил и някоя и друга руска дума.
Та приближил се той до спорещата двойка и попитал с ужасен акцент:
- Извините, это Мармеладов?
Дните на Пловдив в Ленинград свършиха, но нашият екип остана да снима още един документален филм.
Бяхме настанена в хотел “Ленинград”, в който пускаха само чужденци. Вечер сядахме в барчето на етажа, пиехме водка с хора от цял свят и замезвахме с червен хайвер.
Една вечер с нас седна някакъв сърбин. Той пиеше мълчаливо и пъшкаше – мъчеха го някакви кахъри. Заприказвах го, разбрах, че е представител на “Юготурист” в Съветския съюз.
- Ово е лепи посао/това е добра работа/ - реших да демонстрирам познание по родния му език.
Сърбинът отново изпъшка, поклати глава и си изплю проблема:
- Ово е лепи посао, али кои ли йебе мойу жену у Београду.
Сега вече разбрах мъката на човека.
На следващата вечер на нашата маса кацнаха някакви девойки. Те много ни се зарадваха, като разбраха, че сме българи. И започнаха да ни черпят. Признаха си, че са семейни, но тази вечер решили да го ударят на живот. И докато мислехме дали и ние да го ударим на живот, до масата се приближи млад костюмиран руснак с брадичка като младия Улянов и с тих, но твърд глас нареди на девойките да напуснат хотела “немедленно”.
На следващия ден същият човек ни срещна, покани ни на кафе и ни обясни, че много добре знае кои сме, че ръководителите на българската делегация са дали за нас “отлични рекомендации” и накрая завърши.
- Извините, но это не были девушки для вас.
Благодарихме му, че ни е предпазил от грешна стъпка.
На следващата вечер на масата ни се появиха някакви младежи. Признаха си, че са дали подкуп на портиера, за да ги пусне в забранената за местни жители територия.
Ние пък разказахме, че сме българи, които правят филм за техния град и за живота на ленинградчани.
Тогава единият младеж ни погледна с неприкрито презрение и каза:
- Какво пък знаете вие за нашия град и за нашия живот?
И като си помислих – ние наистина нищо не знаехме. Сигурно участвахме в някаква гигантска лъжа.
След тази среща претупахме филма и се прибрахме в България. Когато го завършихме, дойде комисия от Окръжния комитет на партията да го гледа. Не го харесаха. Не бил вълнуващ…
И все пак при второто пътуване – по времето на Горбачов, тайно се надявах отново на добри хотели, на кола с пилотка и на вълнуващи срещи.
Настаниха ни в олющена стая без баня и ни забравиха.
Горбачов си тръгна, започнахме най-после да си вършим работата, но колегите като че ли не проявяваха особен ентусиазъм към подготовката на “моста”.
По протокол трябваше да се срещна с шефа на Ленинградската телевизия – все пак бяхме градове – побратими, и да му предам някакво послание.
Срещата обаче се отлагаше от ден на ден и не помня дали даже се състоя.
Руският режисьор, който беше в екипа, накрая реши да ни каже истината.
- При нас вече има перестройка – каза той. - Шефът по цял ден приема американци и англичани. Ние с вас може да сме братя, но за шефовете вече не сте интересни.
И тези дни, когато Путин беше у нас, не знам защо, но все си мислех – какво ли ни е интересното днес?
А?
20.01.2008 11:37
20.01.2008 13:04
- Как стана така, че десетилетия наред капиталистическият строй ни изпреварва?
- Не е вярно, че капитализмът сега преживява криза. Напротив, капиталистическата система е стабилизирана повече от всякога.
- Нашата политическа система е закостеняла... Ние тъпчем на едно и също място.
- Понастоящем комплексът от партийни и държавни институции и техният апарат е толкова огромен и централизиран, толкова тежък и тромав, че отнема повече разходи..., отколкото социализмът може да си позволи... Тази група се изправя срещу всяка промяна, в това число и срещу науката и техническия прогрес.
- Не е ли парадоксално, че нашите научни постижения се усвояват и внедряват много по-бързо в капиталистическите страни?
- В рамките на СИВ трудно се появяват нови неща, а това, което се появява, погива.
- Реалният социализъм постепенно започва да губи своята привлекателност.
- Не бива да ставаме жертва на собствената си пропаганда, на собствения си печат, радио и телевизия.
Горбачов ИЗРАЗЯВА ГРУБО НЕСЪГЛАСИЕ , че е дълбоко заблуден и че социализмът, както никога дотогава, е много по-силен от капитализма и рано или късно ще го победи. И че поведението на Тодор Живков е пораженческо, а социализмът е най-прогресивният обществен строй и "не ни предстои нищо друго, освен да продължим да изграждаме социализма с човешки образ". По-нататък той го укорява:
че Живков иска да ликвидира БКП. само 15 години след погребването на социализма, при това от него в речта му, изнесена в Американския университет на турската столица Анкара, Горбачов говори точно обратното на това, за което обвинява Живков.
Цитирам: "Моята цел в живота беше унищожаването на комунизма - непоносимата диктатура над народа. Спор се е водил между Тодор Живков и Горбачов след посещението през 1986 г. в Китай. Във вилата на ЦК на КПСС Живков споделя впечатленията си: "Пазарният механизъм, който ККП под ръководството на Дън Сяопин провежда, беше заангажирал вниманието ми...". Накрая вметнал: "Нашето посолство има сведение, че китайското ръководство си е поставило задача през следващия век Китай да бъде най-великата държава." (Нещо, което се оказа вярно!)
Горбачов грубо го прекъсва, но Живков му възразява: "Слушайте, другарю Горбачов, над 1 милиард хора са задоволени. Пазар има. Самият този факт трябва да ни накара да почувстваме новото, което се създава в Китай, и то в резултат на пазарния механизъм. Разбирате ли, милиарден Китай има реален пазар!" След тази реплика Горбачов нервно прекъснал срещата. Знаем историята,как той какво подписа и света дружбата му със САЩ слиса. След години пак се обръща :
"Вие (САЩ) боледувате от страшна болест, по-лоша от СПИН. Вие искате да натрапите на целия свят своя начин на живот... Вие искате да вкарате в Русия демокрация от американски стил. Това няма да стане."
От написаното по-горе се вижда, че Горбачов е непоследователно лице Накрая "другарят Горбачов" завършва: "Пътят на човечеството към истинска свобода ще бъде дълъг, но успешен. Целият свят трябва да се отърве от комунизма."
Смятам, българите са достатъчно интелигентни, за да разберат и сами да направят изводи за правотата на действията и на Тодор Живков, за натискът който е търпял от кремълския Бин Ладен. .
От стенограмите могат да се извадят още десетки парадокси и тези са достатъчни, за да се разбере докъде може да стигнат човешката безпринципност и кариеристично падение, когато имаш безконтролна власт. Ако в заблуда сме живели милиони от бившия социалистически лагер, включително и ние, българите, то е и от непреодолимата тогава ( сега не!?! репресия на големите сили. Затова оправдавам политиците ни и Фердинанд поискали да разтегнат България в граници на някогашната империя Велика България. Целта оправдава средствата Вече България може да стане пак империя като „ИМПЕРИЯ НА ЕНЕРГЕТИКАТА!” Тя не от набързо набрани „политици” се управлява, а от професионалисти- техници Да не се политизира!
Ако ме подозирате за моята цел ПРИЗНАВАМ ПОДОЗИРАМ ЧЕ В ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКА СЪС СОЦ НЕДОСТАТЪЦИ вървим. Политическата ни класа се изправя срещу науката и техническия прогрес. Защото проектите Козлодуй, нефто и газопроводи са ПРЕДИ ВСИЧКО ТЕХНИКА, с която стъпва най висшата на времето ни цивилизация. Прилича на страна от ЕС. Издигане в прогреса на човечеството. Има още архиви за отваряне... АЕЦ Белене бе почти построен. „Демократи” с протести спряха строежа и отвориха пътя „Козлодуй „да е унищожен . Искаха да се затвори „Свилоза” Да, тя е по руски проекти, но със западноевропейски и пречиствателни съоръжения и японски линии. Подозирам, че сега искат да спрат пак АЕЦ Белене Непрекъснато търсят гафове за предсрочни избори да е добре за тях и не всеки протест е в полза на Бългачия, както и всяка среша на държавници!!!!!
21.01.2008 09:43
Показваха му заводи, с които Живков се гордееше и един от тях беше нашия. Тогава той се здрависа с много хора по цеховете.
Тези неща и аз съм ги чел, но в автобиографичната книжка на Живков. И не съм сигурен, че истината е била точно такава, каквато той я представя. Къде са архивите, в които четеш тия неща, или за теб тая книжка е "архив"? Пишеш "стенограми" а в същото време - " въпроси на Живков преди срещата с Горбачов". Каква стенограма може да има за въпроси ПРЕДИ срещата, на кого са зададени в тоя момент?
Колкото за Белене, много по-добре би било тези 4 млрд. евро да се дадат за енергийна ефективност, отколкото за строителство на атомна централа. От централата ще печелят шепа хора, от повишена енергийна ефективност бихме спечелили всички. Но комунистическите глави не отбират от ефективно използване на ресурсите, те искат да решат всичко с повече тонове и мегавати.
-Поломиол се е меняч на тирот. Али турчин у сервиз сака паре или дупце? А шефа им отвръща - Паре нема действайте:)))
И Тодор Живков може да се позове на тези архиви, преди да са били отворени. И тогава се знаеше за разрива Живков Горбачов. Един милион българи бяха комунисти. Аз не се занимавам с обидни кваификации. Хубаво е по вече да четете, а не само на лозунги и подскачания да вярвате. И още Тодор Живков постави началото на фирмената организация и сам си даде отвод от управлението
Ето тук едно мнение написх и скачате, а какви сили са искали да съхранят статуквото тогава не е трудно да се досетим. Да престанем да се обиждаме с политически епитети. Сега не ни управляват комунисти , нито сме турска провинция ,но мнозина посинели да се бият в гърдите че са демократи не го разбират. Трябва ни единение за да вървим напред! И защото вече правим този проект, е хубаво да уважаваме деиствията на управляващите. Мнозинство ги е избрало. Хаайде да престанем. Аз казах мнение. Вие също. Точка!!
Къде видяхте обидни квалификации в мнението ми? Може би това - "комунистическите глави"? По времето, за което пишете, да те нарекат (в България) "комунистическа глава" можеше да бъде само повод за гордост. Ако днес смятате, че същото нещо е обидно, това говори нещо за самата вас.
Комунистите наистина смятаха, че всичко се мери на метър и килограм, и колкото повече като количество, толкова по-добре. СССР трябваше да е на първо място по производството на стомана, въглища, ток, зърно и тн и тн. Ние гледахме да сме първи в същото, но мерено на глава от населението. Днешният подход на правителството е същия - хайде да произвеждаме повече ток. А че българската икономика е 5 пъти по-енергоемка от западните, а панелките се нуждаят от саниране, за това правителството 4 милиарда не иска да даде или гарантира. За Белене обаче може. Ей на това аз му викам комунистическо мислене.
22.01.2008 15:30
Хахахахаха, смЕх, голям смЕх...
