След кратката екскурзия във времето на Перестройката се връщам в годините на Прехода. Бях стигнал до 98-а.

Тогава най после приеха един закон, който дълго чаках.

Закона за Радио и Телевизия.

Може би през тази година са приели и много други закони, но от този ни зависеше бизнеса. Работехме в ситуацията “заварено положение” и се надявахме в най-скоро време да бъдем лицензирани.

Говореше се, че веднъж да излезе Законът и след няколко месеца всички процедури ще бъдат завършени. Членове на тогавашния НСРТ /предшественика на сегашния СЕМ/ ме уверяваха, че ни предстои само една малка формалност. Според тях щели да бъдат лицензирани само хора като нас – с опит. Разните самодейци и гяволи – вън от чадъра.

Мина месец, мина два, изтърколи се годината, през 99-а започнаха да приемат документи, но нищо реално не се случваше. Ту наближаваха избори и забравяха за нас, ту трябваше да се избира нов генерален директор на БНТ и БНР и всички усилия отиваха там.

И така до ден днешен – вече десета година няма дадена нито една регионална честота.

Обяснението е едно – като при много други случаи от Прехода: нямаше политическа воля.

Телевизиите от т.н. “заварено положение” бяха случайни играчи на пазара и трябваше да бъдат отстранени. Времето минаваше и изведнъж от жертви на беззаконието те бяха обявени за пирати. Всъщност в цялата игра имаше само един пират – т.е. окупирал честоти след приемането на ЗРТ, това беше шуменската “Топ телевизия”, върху чиито руини извиси ръст четвъртата национална телевизия “ТВ 2”. Но тъй като много вода изтече, кой ли ще си спомня тези истории…

Връщам се в 98-а. Доколкото си спомням, би трябвало да е имало нещо като дебат върху проектозакона, защото със сигурност разнасях по познати депутати предложение за няколко корекции на първоначалните текстове. И най-интересното, че две от предложенията ги видях в приетия закон.

Първото беше кандидатите за лицензиране да доказват произхода на парите или на активите. Похвалих се на един адвокат за постижението, а той започна искрено да се смее. Присмиваше се на наивността ми.

Сигурно така се е смял и Красимир Гергов, когато е прочел члена, известен в общността като “Антигергов”. В него пише, че – най-популярно казано – че който се занимава с рекламна дейност, не може да има телевизия.

Резултатът от действието на този член е налице.Човекът намери вратичката и сега е номер 1 в този бизнес.

Другата поправка разширяваше кръга на потенциалните ползватели на т.н.“Фонд Телевизия и Радио”. Идеята, заложена в закона, бе не всички средства, предвидени за издръжка на обществените оператори, да отиват в БНТ и БНР, а да се даде шанс и на други телевизии да кандидатстват за финансиране на някакви обществени програми.

Едва ли някой е чувал за такъв фонд, тези дни неговото създаване бе отложено за пореден път с още една година.

Законът – след доста поправки, действа и днес. На няколко пъти бяха правени опити да се напише нов закон, единият път намерението беше доста сериозно и инициативата бе на съществуващата до миналата година Българска медийна коалиция. Над текстовете работиха много сериозни хора, но в крайна сметка не се получи нищо. Проектът бе дискрeдитиран след една мощна атака, под надслов “Частници искат да крадат пари от БНТ и БНР”.

Всъщност новите текстове само доразвиваха идеята в стария закон средства за обществени програми да се отпускат на конкурсна основа.

Така, както е във всяка друга сфера – философията е описана в Закона за обществени поръчки.

Например държавата решава, че трябва да се финансира програма за инвалиди, обявява се конкурс и ако Нова телевизия или МСАТ, примерно,  дадат по-добра оферта, те получават държавната субсидия.

Обсъждането на този проектозакон стана публично преди 3 години в Банско. От София трескаво долетяха административни и профсъюзни лидери от БНТ и БНР – да спасяват монопола си.

Съюзът на българските журналисти уведоми, че се кани да напуска Медийната коалиция. Един от членовете на Управителния съвет на СБЖ ми призна, че ги натискат членовете от БНТ и БНР. А без тях  в Съюза ще останат една шепа пенсионери.

Най-интересното беше, че колегите от пресата също нападнаха “частниците”. Тогава си пожелах на вестникарския пазар да се появи едно финансирано от държавата “Работническо дело”, та да ги видя.

Тъй като бях сред вдъхновителите на скандалните текстове, трябваше да понеса доста ругатни. В една от паузите ме извика председателят на един от многото профсъюзи, развиващи дейност в коридорите на БНТ,  и приятелски ме помоли да се откажем от идеите си – защо трябвало да се яде от хляба на колегите.

Аз пък приятелски го попитах не го ли е срам на държавната трапеза да стоят 2000 души, след като другите телевизии работят с няколко пъти по-малко хора.

Колегата се засмя, наведе се и доверително ми сподели:

-         Не са две хиляди, четири хиляди са. Половината са на трудов договор, а другата половина са на хонорар.

Скоро разбрахме, че каузата ни е обречена.

Преди няколко месеца БНТ и БНР получиха нови рекордни бюджети –мисля, че издръжката им е вече около 120 милиона. Парите се прехвърлят от бюджета без никакви конкурси., липсва каквато и да е публична отчетност на похарченото. Никой не пита дали тези пари отиват за наистина обществени ангажименти или за светски програми, в които се коментират гащичките на Кайли Миноуг.

90% от тези пари ще отидат за правене на програма, която и другите телевизии правят, но без да бъркат в джоба на данъкоплатеца.

Не знам дали на някого е интересна тази част от Записките по Прехода, тъй като става дума за неща, които вълнуват много малко хора –макар сума от 120 милиона да заслужава по-сериозен обществен дебат. Но бих могъл да се опитам да направя и няколко обобщения – някои читатели и без това твърдят, че им липсвали обобщенията. Именно случаят с този закон ме накара да се замисля над дефектите на българското законотворчество, с които и по-нататък се сблъсквах: непознаване на реалния пазар и оттам разбиване на равнопоставеността на пазарните субекти, липса на практически опит в  дадената сфера, неумение да се затворят всички “вратички”, през които изтичат парите на данъкоплатците...

Преди години един областен управител, който се опитваше да върне на държавата едни заграбени имоти,  ми се оплака:

-         Ти не знаеш какви гяволи са се навъдили. Четат законите дума по дума и винаги намират дупка, през която да източат няколко милиона.

Та тогава се сетих за Войводата – един бракониер от Калофер, който искаше да стане пазач на резервата “Джендема”. “Аз моето така и така ще си го отстрелям – твърдеше той.- Но знам гяволуците на другите и няма да ги пусна вътре”.

Дали да не назначим в Народното събрание една  комисия от гяволи?

Да си вземат своето, но да затворят вратичките пред останалите.

 

 

 

 

 

 

във властта не са точно най-големите гяволи?

От всичките Ви писания до сега, г-н Тодоров, разбирам, че все сте се опитвал да отхапете и Вие някаква част от голямата торта, но точно големите гяволи все са Ви первали по ръката по някакъв начин.

Нали ще се съгласите с мен, че ако те допускаха до големия кокал хора като Вас и мене, нямаше да има толкова много за тях? Значи наистина са най-големите гяволи - било в парламента, било където и да е другаде.

А в този си постинг като пишете за БНТ и БНР, те какви са като си поделят 120 милиона за нещо, за което на другите телевизии държавният бюджет нищо не дава? На Вас, г-н Тодоров колко отсипаха от БНТ, дадоха ли ви поне да близнете?

Значи - гяволи та хартисват!

Между впрочем, това с гяволите е много поучително!

Poslednata vi ideq e gotina ...no tova edva li bi moglo da stane,tai kato partiite predlagat deputatite i te se guschat
nai mnogo.Sega ograbvaneto e nai jestoko zasctoto kradat tri partii.
Ako novosazdadenoto FBI-2 svarschi pone 50% rabota
kolkoto originalnoto.......schte si udarq kalpaka v zemqta!!!

А как е по света, във Великобритания да речем? ББС състезава ли се за правителствени поръчки за тв и радио програми, или си има изцяло гарантиран бюджет? Май е второто.

Май е второто. Само че ББС как се отчита и как се отчита БНТ?
А има ли европейски страни, където обществените телевизии връщат милиони евро, защото са харчили за необществени програми? Май че има.

Значи може би трябва да се промени нещо около отчитането на БНТ, а не в посока частни медии да бъркат в "тяхното канче"? Последното изобщо съществува ли някъде по света?
Не защитавам БНТ, по начало вече гледам много малко телевизия, просто искам да разбера дали не се опитвате да направите нещо невиждано по света. Ако е последното, при условие че имате личен интерес в случая, ясно е че ще ви оплюват.

Като си помисля че този Гергов е над закона ми се иска да питам хората допуснали ТV2 в националния ефир някак си от нищото, без конкурс колко са гушнали.... И още какво трябва да очакваме? Може би се готви за един нов Берлускони? Просто и на най големите оптимисти за бъдещето на тази държава взе да им писва ...Имам гадното чувство че съм роб в тази "демократична" държава. Но "... нощта ражда в мъртва утроба вековната злоба на роба..."Ще дойде ли Видовден поне по времето на моите неродени внуци?.

Харесвам текстовете Ви, защото крият въпроси и отговори.
Защо никой не пита за парите на данъкаплатците? Къде са мислещите журналисти?
Дефицит на гражданско съзнание или липса на кураж? Законът не е ли предвиди обществен контрол над дейността на БНТ и БНР?
" ....тъй като става дума за неща, които вълнуват много малко хора ...." - това е гвоздеят , който по ирония става крепител на мерзките интереси на гяволите. Всяко общество трябва да има Личности, мъдреци, които да водят обществото. Посочете едина Личност, след която безрезервно бихте тръгнали? Не сляпо да Ви води, а да искате да я следвате, защото Е!
А вашата наивност( или отново провокация!) личи в думите:"Именно случаят с този закон ме накара да се замисля над дефектите на българското законотворчество, с които и по-нататък се сблъсквах: непознаване на реалния пазар и оттам разбиване на равнопоставеността на пазарните субекти, липса на практически опит в дадената сфера, неумение да се затворят всички “вратички”, през които изтичат парите на данъкоплатците..." Нали не се питате?! Гяволите не спят!