Чета и гледам по медиите как се коментират сезонните намаления и въобще цените – и в главата ми нахлуват спомени. Някой път ме напушва смях. А най-смешно ми става, когато оповестят за поредната проверка и съставяне на акт срещу търговци, които заблуждавали за намаленията. И така нарушавали не знам си кой закон или разпоредба.
В тази държава, в която се краде с пълни шепи, краде се безобразно, държава, в която крадат всички без капка свян, сме се загрижили, че в някое магазинче за обувки някой си Гошо направил сезонно намаление с 20%, а на витрината написал, че има разпродажба на половин цена.
Впрочем, ако има още търговци, които се оставят да ги уловят по този параграф, по-хубаво да ходят на държавна работа, а да не излагат гилдията.
Много хора все още изпитват носталгия по твърдите държавни цени отпреди 91-а.
Въпросът не е в това, че те задължително са по-ниски. Но при тях човек пазарува с вътрешното убеждение, че печалбата отива в държавата. А сега душата ни се раздира, като си помислим, че парите ни отиват в джоба на търговеца-спекулант.
А най-страшното е, че не знаем колко са тези пари. Това ни измъчва – особено измъчва тези, които получават твърда държавна заплата. Без възможност да се изкара стотинка повече. Освен ако не се излъже по някакъв начин държавата.
Току-що бях захванал търговия, когато чух как две колежки се канят да пазаруват от първия частен магазин за обувки в Пловдив /беше гръцки/, защото там пуснали намалени сандалки – от 35 на 28 лева.
Опитах се да им обясня, че това е трик, защото сандалките сигурно струват реално 15 лева, но те не можеха да повярват.
А гъркът просто разиграваше пред леваците от Филипополи двата класически, но позабравени у нас основни варианта в търговията – или да се печели повече, но по-рядко, или по-малко, но по-често.
По принцип мразя пазарлъците и игричките със сезонни намаления и отстъпки. Като влезеше клиент, който купуваше на едро, но държеше на всяка цена да се пазари, се криех. Особено досаден беше един италианец. Ако купеше две бройки от едно нещо, искаше отстъпка. Беше търговец от друг бранш и имаше пари. Правеше го за спорта.
Един ден италианецът разбра, че се занимаваме с реклама, и каза, че иска да поръча рекламни химикалки. Пратих му колежката, която се занимаваше със сувенирите, но я предупредих да се готви за голям пазарлък. Да обяви най-напред двойни цени и след това да започне да сваля.
Колежката се върна след два часа – изглежаше като изстискана.
- Излъгахме го - засрамено призна тя.
Та обявила тя двойна цена, после започнали пазарлък и при 40% отстъпка италианецът кандисал. А ако си беше траял, щеше да получи химикалките доста по-евтино.
Колко печелят българските търговци на дребно – този въпрос вълнува със сигурност всеки български потребител?
Във всеки случай печелят много по-малко – като процент, от своите европейски колеги. Тоест, нашите продават по-евтино. И това го правят не от човеколюбие, а по принуда. При по-високи надценки няма кой да им купи стоката.
Миналата пролет бях в Брюксел – столицата на шоколада. Една бонбониера в туристическия център на града струваше 15 евро, на летището 12 евро, в някаква бензиностанция край Ихтиман 10 евро и най-накрая я видях в кварталния хипермаркет в Пловдив за 7 евро. Тоест белгийският търговец минаваше 100-те процента печалба.
В печалбата влизат много компоненти –разходи за наем, разходи за ремонт, разходи за реклама, разходи за заплати и осигуровки, разходи за отопление, ток, опаковка, ремонти, подкупи на проверяващи и т.н.
Оттук следва, че купувайки от магазин на престижна улица, примерно,вие давате една много сериозна част от парите си на някоя баба – наемодателка.
Поне този съвет мога да ви дам без колебание: не купувайте оттам, където очевидно наемът е висок.
Най-малкото не купувайте от нюйорското Пето авеню.
Оттук следва, че най-евтино би трябвало да бъде в някое квартално гаражче с една –единствена мърлява продавачка. Теоретично е така. Само че трябва да се има предвид, че някой път точно в мозъка на мърлявите продавачки се разиграват чудовищни комбинации.
Американците отдавна са установили, че има връзка между наемите и цените, и започнали да строят МОЛ-овете. Само че там те се строят извън града, където земята е евтина, а не както в България. Най-често са едноетажни – това строителство е по-евтино, за разлика от многоетажните универсални магазини пълни с лъскави ескалатори.
В науката “търси евтинията” има и български принос. Той е в ходенето до т.н. “борси” – има ги сигурно във всеки град. В тях – редом с пикапите на истинските търговци на дребно, дошли да заредят своя магазин, се петляват тълпи пенсионери, минали по 5-6 километра пеша, за да икономисат 20 стотинки от кофичка мляко или 40 стотинки от бучка сирене.
Може би в цялата работа има и някакъв спорт – кой ще открие най-евтиното.
Французинът казва, че не е толкова богат, че да купува евтино.
В телевизията са идвали да се оплакват десетки измамени пенсионери – с бутилки гранясало олио или с бучки миризливо сирене. Даже не помнят от кой склад са купили гадостите – но много добре помнят колко са икономисали.
В същото време- или поне по мое време – търговците на дребно плачеха. Борсите бяха пълни с клиенти, стоката се продаваше направо от земята, а добре подредените магазини пустееха.
В някои страни българският опит беше просто забранен.
В берлинските складове на едро пускат само хора с тапия, че са търговци. Останалите тарикати – да купуват в магазините по цени на дребно. Защото трябва да се защитават интересите на всички търговци.
Но нали се сещате, че на българската държава й е през онази работа какви са интересите на търговците.
За интересите на търговците – утре.
23.01.2008 01:16
23.01.2008 08:52
23.01.2008 12:41
Същото е и в Италия. Буркан Нутела от 200 г в България струва около 6 лв., при цена от евро и осемдесет цента в Северна Италия.
Прословутите белгийски бонбони /вероятно става дума за "Guylian", те са особено популярни/ и в България струват по-скъпо. Цената им, обаче, е същата и на летище Милано Малпенса, и в магазинната мрежа.
24.01.2008 18:02
cenata im e okolo dva pati po malka ot tazi v BG,dori
proizvedenite ot "Nestle"-Svoge,vapreki che nqma mita i transportni razhodi.
Primerite sa mnogo i vapreki che vsichki magazini stanaha "Korekomi"....narodat e nesiguren i nespokoen.
Na BG i trqbva silno i bogato ministerstvo na zemedelieto i dobro jivotnovadstvo.......kakto se kazva vsichki ostanali nischi sa zaeti!!!!