Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.02.2008 17:54 - ЗА СВЕТОВНИТЕ КЕНЕФИ - ФРОЙДИСТКО ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 11215 Коментари: 11 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Винаги съм подозирал, че надценявам ролята на тоалетните в живота на човечеството, но след вчерашния коментар на “пепетлика”, в който се твърди, че Фройд също е гледал на тази част от личното и общественото пространство като на цивилизационен лакмус, се успокоих. И даже се почувствах като ученик на Фройд. Което е нещо много сериозно.

Фройд не бил харесал Америка, защото не й харесал тоалетните – така разбрах финала на коментара.

 

 Може би днес обаче един такъв извод би бил несправедлив. Ако нямате лични впечатления от американските кенефи – още една история. Мислех, че вече съм я споменал преди време, но не можах да я намеря. Все едно.

                                     Историята на Благо

Благо заминава за САЩ, насилвайки себе си. Заминава просто да запази семейството си – жена му и децата му вече са емигрирали.

Благо има хубава професия, не живее лошо в България, а в Америка би останал под пари, ако се размърда. Но в началото Благо не мърда по цели дни. Лежи по цял ден на канапето, гледа американска телевизия, без да разбира нищо, чете само вестници на руски, няма никакви социални контакти.

Разтревожили се хората, които го познавали, и започнали да мислят как да го вдигнат от канапето. На пиене ли да го поканят, на карти ли, може би някой се е сетил и жена да му осигурят. Благо обаче отхвърлял всякакви покани. Докато един от приятелите не се сетил, че Благо в България е ходил на риба. Купили му такъми и планът се задвижил.

Оттук нататък историята я знам от самия Благо.

“Казаха, че ще ме водят на риба на изворите на Мисисипи. Не издържах и тръгнах.

Беше есен, доста хладно, рибата кълвеше слабо. По едно време ми се припика. Ако беше в България, знаех какво да направя, но тук реших да първо да попитам –редно ли е да се пикае в Мисисипи. Приятелите ми казаха да повървя покрай брега – все ще открия някакъв кенеф.

Тръгнах през шубраците, невярвайки, че някой би хвърлил пари за тоалетна в този пущинак.

След малко повярвах – ТЯ беше пред мен: малка, но симпатична.

Отворих вратата и замръзнах пред видяното.

Тоалетната беше невероятно чиста, имаше и тоалетна хартия – никой не беше я откраднал.

А като капак на всичко имаше калорифер, който работеше.

И тогава разбрах, че съм попаднал в една голяма държава. И че трябва да се вземам в ръце.”

След посещението на кенефа в пущинака Благо наистина се взема в ръце и започва работа. Не знам дали още му се иска да се връща в България…

 

Сега някой да не си помисли, че Америка е върхът на цивилизацията. В Чикаго ми се припика по никое време и реших, че най-лесният изход от ситуацията е да посетя първата закусвалня, която се изпречи пред очите ми. Мисля, че беше “Бъргър кинг”. Влязох, тръгнах към “заведението”, но пред мен се изправи категоричен надпис, че тоалетните са само за клиенти.

Един двуметров афроамериканец вече ме следеше с поглед. Нямаше как – купих си един сандвич, след което изпълних и първа точка от дневния ред.

Само че в България има обществени учреждения, където тоалетните не са отворени даже за посетители. Единствено служителите, които употребяват по един час на ден да издирват ключа на служебната тоалетна, могат да се кефят на достиженията на цивилизацията.

Наскоро ми се оплакаха хора, посетили едно от най-големите лечебни заведения в Пловдив. Там е инсталиран най-модерният скенер в града, а може би в България. Но тоалетните са заключени – в тях не могат да влизат простосмъртните.

 

Сега – без да изневервям на темата, се връщам в 1999 година. Имах вече кандидат-зет, който проявяваше интерес към операторската работа. Измислих му да снима репортаж за градските тоалетни. Да не ви описвам какво документирахме – този материал би трябвало още да се пази. Фройд сигурно би го оценил като документ за времето.

Година-две по-късно прочетох някъде, че в САЩ неочакван успех отбелязала някаква радиостанция, чиято основна тема били човешките екскременти.

Рекох си – защо да не опитаме?

Успях да въвлека в миризливото дело младата колежка Ралица, която все още бе достатъчно амбицирана да се докаже, че бързо и лекомислено се съгласи.

Предаването започваше в служебната тоалетна – Ралица пускаше водата и, загащвайки се в движение, влизаше в студиото.

Първата тема бе “Кой ми сра в гащите?”

След увода, в който нещата се наричаха със собствените имена, тръгнаха обаждания на възмутени зрители, които искаха да бъдем съдени, СЕМ да ни затвори и т.н.

След малко обаче тръгна обратната вълна – зрителите приветстваха откровеността ни и обещаваха повече да не гледат нищо друго.По ритъма на обажданията усещах как аудиторията за броени минути главоломно расте – зрителите прииждаха към нас като мухи на лайно.

В крайна сметка се оказа, че много хора са ни срали в гащите – политици, депутати и кметът, разбира се.

На другия ден Ралица бе обсадена от журналисти.

Решихме да продължим веднага – докато сме модни.

Следващото предаване бе посветено на пръднята. В изкуството има толкова прекрасни нейни описания. Да си спомним филмите на Фелини или студиите за българската душевност на Иван Хаджииски.

Малко преди финала на предаването се обади гневен зрител и каза, че ние сме обида за българската нация и трябва веднага да бъдем затворени.

Ралица запази самообладание и за финал изрецитира на брилянтен руски “Ода за пръднята” от Александър Сергеевич Пушкин.

Реших, че това е бъдещето на телевизията. Можеше да станем световно известни.

След няколко дни обаче Ралица капитулира. Каза, че денонощно й звънят някакви откачалки и й говорят мръсни думи.

Посъветвах се със сексолога Златко Илиев – той ми каза, че говореното на мръсни думи е болест, която се нарича копрофилия. И че няма отърваване от нея. След като са открили при нас отдушник, ще ни преследват до дупка.

Реших да отложа третото предаване за по-нататък, но така и не го продължих.

Дали пък пак не е дошло времето отново да попитаме “Кой ни сра в гащите?”

 

 

 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - хахаха
14.02.2008 20:13
не съм много сигурна, но заболяването мисля, че се нарича "синдром на Турет", а копрофилията и съвсем друга л\бов.:):)
цитирай
2. анонимен - копрофилия
15.02.2008 11:20
до колкото знам копрофилията е желание за сексуален контакт с изпражнения
цитирай
3. анонимен - Болестта
15.02.2008 11:27
Болестта да се ГОВОРЯТ мръсотии е копролалия. При копорофилията не само се говори, но и реално си играят с л....
цитирай
4. анонимен - malinski
15.02.2008 12:53
Togava kakvo e Turet sindrome?
цитирай
5. анонимен - ул."Чирпан" 2
15.02.2008 14:25
Синдром на Туре е неврологично заболяване,наследствено,като един от симптомите му е говорене на цинизмилКопролалията е говорене на мръсотии,цинизми,вулгарности и е характерна при шизофренията.
цитирай
6. анонимен - Еееееех, заляха ме спомени...
15.02.2008 15:10
Нали думата дума отваря, та като стана въпрос за говоренето ма мръсотии (не знаех името на заболяването) се сетих за Локото.
Значи някъде в края на 70-те завърших и ща не ща се прибрах в Пловдив и започнах по разпределение в един от заводите (няма да го споменавам, аре де, тайна-майна).
На конвейрите бачкаха предимно жени. Всякакви - млади, стари, хубави и не толкова. За мен, разбира се, в унисон с възрастта, всички ми изглеждаха хубави, или най-малкото - подходящи за сексуална дружба, ако мога да използвам ефвемизъм. И все се въртях там. И там се запознах с Локото. Той беше някакъ началник, много оправен, разбираше се от работата, коректен , а бе само хубави неща си спомням (без оригиналното му име, да ме прощава). Нооо, идваше момента, в който го прихващаше и като започнеше на всеуслушание да ги реди... Мани, мани. Вариациите на тема женски полови органи бяха безкрайни, почти не се повтаряше. Разбира се не оставаше самотни и другите и женски и мъжки първични, вторични и третични полови белези. И с какъв апломб сами ги сееше бисерите си, Цицерон би му завидял.
Интресното беше, че на жените не им беше чак толкова неприятно...
Веднаж го бяха засекли с хоронометър - близо 30-на минути не спря, и не се повтори.
Сега ме осени, че Локото е бил готов професор по копролалия.
Не знам какво стана стоя човек, заводът отдавна го няма ( и той работеше на загуба, като 80% от индустрията ни), та няма кой да попитам...
цитирай
7. mitternacht - глей ти
15.02.2008 18:50
какви неща били характерни за шизофренията.
Успокоих се, не говоря простотии, значи и не съм шизофреник :)
цитирай
8. анонимен - спокойно митернахт
17.02.2008 04:24
..... нито копролалията, нито копрофилията, нито синдрома на Турет имат нещо общо с шизофренията. остави ги тея уикипедия-спецове ;)

Синдромът на Турет (или Тюрет, както е по-правилно) е сериозно неврологично заболяване, при което болният страда от непрекъснати тикове, жестове, изрича непрекъснато срички, части от думи или цели думи по време на разговор, което няма общо с нормалната реч. И хората, които страдат от това са сериозно обременени, страдат истински защото осъзнават какво извършват неволно и се нуждаят от помощ. И нямат много общо със смешките, честно.

а аз Локото веднъж май съм му бил рекорда, ама не беше от хубаво, от сега да ви кажа :)))))))))))
цитирай
9. supplyebusiness - supplyebusiness
17.02.2008 22:34
Извинете ме най искрено. Статията ви ми хареса но намирам че никак, ама никак мястото и не е в категория БИЗНЕС
Благодаря за в бъдеще да помествате статиите си в подходящата им категория
цитирай
10. bns - :)
18.02.2008 02:01
Той нали Огнян Герджиков беше писал стих за Запека:

Слушай, палавнико мой,
хайде с кротко, не със бой.

Твойто крехко детско тяло
много е храна събрало,
в която, за беля,
има вредни вещества.

Без да мислиш, без да чакаш
трябва ти да ги изакаш.

Да, ама за зла беда,
не го правиш досега.

Затова си има лек.
Той помага в студ и пек.

Този лек е дуфалак
И е кат товарен влак.

Влиза вътре във корема,
всичко вредно пътьом взема,
във вагони го товари,
без да подминава гари.

И поема към дупето -
орган важен на детето.

Всичко ясно е, нали?
Хайде, моля, го глътни!

Но детето, на което
в крайна сметка е дупето,
дуфалака го не иска.

Ако го насилиш - писка.
- И да викаш, и да крякаш,
трябва ти да се изакаш!

Почваш пак да обясняваш.

Всичко мило, драго даваш
дуфалака да го глътне.

Инак баба ще се гътне.

Всички сме се наредили,
поглед в дуфалака впили.

Но детето не, та не,
дуфалака го не ще.

Трябва тука нов подход.

Дядо вече е на ход.

Взема дядо важна поза.

Почва в рими, не във проза:

- Днес мъжете сме на мода.
с теб сме от една порода.

Ако искаш да си мъж,
ще го глътнеш изведнъж.

В миг събуди се във него
пустото му мъжко его.

И с решителен замах,
докат мама каже "ах",
дуфалака той налапа,
дето е със вкус на тапа.

Ето, чуйте, влака трака.
Значи действа дуфалака.

Мама, тати, баба, кака,
всеки гледа как ще ака.

Възкачен на своя трон,
във устата с биберон,
вперил във тавана взор,
вижда Алекс страшен зор.

Но геройски той се справя.

Дълго чаканата гадост
предизвиква бурна радост.
цитирай
11. анонимен - Невероятно творение:)
23.06.2008 18:50
Браво! Направо възхитително произведение:)
Много реалистично и тематично издържано.Само една забележка ,но не към автора,а към фирмата разпространител на въпросния илач : - "Моля наградете това маисторство"
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9456525
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031