Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.03.2008 21:11 - ЗА КАКВО СЕ КАРАХМЕ В НАЧАЛОТО НА ВЕКА
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 4570 Коментари: 4 Гласове:
0



Очакванията ни, че с встъпването ни в новия век ще заживеем по новому, не се сбъдваха. Макар че имаше кратки периоди на вяра. Или на заблуждение.

Запазил съм десетки часове записи на мнения на обикновени хора по различни въпроси, които вълнуваха тогава народът. Става дума за споменатото предаване с открити телефони “Референдум”.

Днес сигурно на пръсти се броят хората, които ще си признаят, че са повярвали искрено на прочутите обещания на Симеон за “800-те  дни” от пролетта на 2001-а. Но ето какво показват записите. Вярващите са били два пъти повече от скептиците.

Избрани фрази от онова време:

n    И другите обещават. Нека да опитаме нещо ново.

n    Ясни, чудесни обещания.

n    Хареса ми, че иска да възроди българския предприемачески дух.

n    От това по-реалистични обещания няма. Не е демагогски  казано, а убедително и истински. Не може човек от такова потекло и сой за лъже.

n    На обещания сме свикнали, само че този път вярваме, че той ще  ги  изпълни.

n    Напълно реалистични са обещанията като имам предвид какво направи неговият баща Борис Трети Обединител.

n    Надеждата е, че един неопетнен човек иска да работи за България.

n    Синовете и дъщерите на Симеон си имат всичко, а дъщерята на Костов има да строи къща.

n    Костов иска да се хареса  повече на хората от чужбина, а не на българите. А Симеон каза, че разчита на трудолюбието на българина.

n    Нямам  нужда от аргументи, просто му вярвам!

 

А ето какви са били аргументите на невярващите:

n    Формулировките са обтекаеми и неясни.

n    Приближените му го заблуждават.

n    По този начин той вече си подготвя референдума за възстановяване на монархията.

n    От ден  на ден животът става по-добър и ще бъдем много глупави, ако провалим направеното от Иван Костов.

n    Това са приказки от хиляда и една нощ. И защо се пише българин, след като баща му е немец, а майка му - италианка.

n    Вярвам на ОДС-то. Нещата са тръгнали, но нямаме достатъчно вяра на нашите хора, а вярваме на чуждите…

 

А ето как съм коментирал ситуацията веднага след предаването – коментарът е публикуван във вестник “Пловдивски труд”:

“Обещанията са много и обтекаеми - както забелязват критиците. Иван Костов например обещава по-ясно и с точни цифри. Но на него не му вярват, вярват повече на Симеон. Очевидно в него е последната надежда. Ако не  може да постигне всичко, което обещава, важното е да наложи поне новия морал в държавата, който  многократно прокламира. Защото май кризата не е толкова  икономическа,  колкото морална. А когато човек се съмнява в  хората, които  го управляват, той няма желание за нищо градивно и обществено полезно. И обратното - когато на власт идват хора с малко или повече кредит на доверие, тогава нещата бързо се раздвижват.

Историята от последните десет години показва, че първите месеци на  всяко от последните управления е период на икономическо оживление и надежда. След което настъпва кризата на доверието и апатията. Ако НДСВ получи властта, което става все по-реално, би трябвало да очакваме поне един начален период на оптимизъм. Ако  сте бизнесмен - възползвайте се. Оттук - нататък - божа работа.”

 

Имам запазени доста мнения по въпроси, които разделяха обществото през първите години на новия век – за членството ни в НАТО, за отварянето на досиетата, задаването” на митниците ни на чужденци, за приватизацията на Пловдивския панаир /тогава името на Георги Гергов беше почти непознато/, за продажбата на земя на чужденци и т.н.

Утре ще се разровя из старите компютри в офиса с надеждата да открия още дешифровки от онова време. Интересно е  с каква надежда много хора са гледали в бъдещето – надявайки се България да стане нормална европейска държава. Докато други започват да гледат с все по-забележима носталгия към миналото.

Ето и няколко мнения за открития на 7 септември 2001 година паметник на Тодор Живков. Най-напред – на тези, които са били “за”:

n    Трябва златен паметник да му издигнем. При Тодор Живков имаше закон. А сега избрахме евреин за външен министър, направихме турци министри.

n    Той е една историческа личност…

n    Паметник е малко, трябва мавзолей да му се издигне.

n    Аз съм за паметник, защото Тодор Живков оглавяваше една социална държава. Тогава имаше спокойствие, а сега - вълче общество, вълци и акули.

n    Живях при царя, живях при комунизма, сега живея при демокрацията. Златният век на България беше при Тодор Живков.

n    Най-хубавото време в моя живот беше времето на Тодор Живков. Готов съм да отделя от моите скромни средства за негов паметник и в Пловдив.

n    Сега децата проституират, пенсиите са мизерни. А тогава здравеопазването и образованието бяха безплатни.

n    Тези, които са против тогавашната система, са същите, които са ходили по лагерите като крадци и престъпници.

n    Мисля, че лагерите по времето на Живков са били една необходимост, за да я няма тази измет.

n    Той сам си изгради паметник приживе. Както беше казал Пушкин…

n    Живяхме в едно прекрасно време. Хората не ровеха в боклука. Хладилниците ни бяха пълни като магазини…

 

Когато в средата на ноември 1989 вървях по пловдивската улица “Иван Вазов” и оглеждах празните магазини с надеждата, че ще ги запомня, за да мога да споря с онези, които някога ще започнат да твърдят, че “хладилниците ни бяха пълни като  магазини”, все пак не вярвах, че това ще се случи само след десетина години.

И все пак онези спорове от 2001 –а бяха по някакъв си начин човешки. Още по гласовете познавах кой гледа към Европа, кой – към времето на Тодор Живков. Хората спореха, караха се, някой път се обиждаха – но просто имаше дебат с аргументи. Може да е имало и омраза, но тогава се срамувахме от нея.

Вчера – в деня, в който отбелязахме 65-тата годишнина от спасяването на българските евреи, гледах известно време някакви подобия на “дебат” по темата. Думите и чувствата бяха много по-различни от това, което съм документирал преди 7 години.

И в един момент ми стана безпощадно ясно – както бе казал поетът, че ако сега се случи нещо с българските евреи, просто няма вече кой да ги спаси…Нещо като че ли се беше случило с човещината.

Та не беше толкова лошо през 2001-а…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



Тагове:   Какво,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Пълни глупости...
11.03.2008 22:33
"n Сега децата проституират, пенсиите са мизерни. А тогава здравеопазването и образованието бяха безплатни"

Няма как да го пропусна този момент. Хората, които са прекарали една огромна част от живота си в Татово време така и не осъзнават че безплатни работи няма. И ако те не са плащали пари, когато са отивали на училище или на зъболекар, то с бачкането си и разликата от не-добре заплатения труд и реалната цена на възнаграждението се доплаща за иначе скъпите услуги.

Не си правете илюзии. Образованието е скъпо нещо. И ако искате да получите качествено такова, то ще трябва да си заплатите. В щатите хората си плащат по 50-60 хиляди долара на година за бакалавър.
цитирай
2. анонимен - Бай Евгени написа-
12.03.2008 13:23
Нещо като че ли се беше случило с човещината.
Именно в това е големия проблем.
Unsere letzte hoffnung
цитирай
3. arctg - човещината наистина изчезна
13.03.2008 11:23
Вече хората смятат че да си човечен е равно ад си будала и балък. Донякъде се оправдава защото просията си е е бизнес и то от кървавите, но драмата с изоставените деца със сгрешените ценности на хората. Предпочита се да се вземе едно куче или котка вкъщи вместо да си осиновиш дете. Защото на изоставените не им е нужен твоя СМС а им са нужни мама и тати. вината до някъде е и на медиите които само събират пари, а не правят предавания за хора осиновили деца и по този начин да покажат на хора които се чудят да ли да го направят, но ги е страх да не случат на "лошо" дете и така да си създадат проблеми, че не е толкова страшно и трудно да гледаш "чуждо" дете.
цитирай
4. анонимен - Най-добрите години след 1989-та ...
20.06.2009 23:08
Най-добрите години след 1989-та бяха 1998-2001 при ОДС и 2001-2004 при НДСВ. Най-лошите са 1996 и 2005-2009.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9455741
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031