Часът на врачките започваше във вторник в 12.30. Официално се наричаше “Дух и тяло”. Говорехме за “врачки” само в телевизионната кухня – иначе те бяха “екстрасенси”, “биоенерготерапевти”, “магове” и т.н.
Ако не се лъжа, 2001-а беше пикът на телевизионните им участия. Просто чакаха на опашка пред студиото.
Разбира се, интересът към тях се появи доста по-рано, но сега имаше два нови момента.
Новите кабелни телевизии им даваха възможност за диалог с огромна аудитория. Освен това досегът на обикновения човек с традиционното здравеопазване беше почнал да става все по-проблемен.
Просто се беше освободила по-голяма от всякога ниша за “алтернативно лечение”.
След толкова срещи с хора, които бяха уверени, че притежават някакви необикновени способности, не мога да реша къде е границата между чудото и злоупотребата с доверието на лековерните.
Бях запомнил мисълта на един професор от Станфордския университет, че е пагубно да отричаме това, което не разбираме.
Така че разказвам за някои необикновени неща, гледайки отвън – без да ги разбирам. И без да ги отричам.
За пръв път се срещнах с екстрасенси още в началото на 80-те години. В Пловдив се бяха намерили по-широко скроени градски ръководители и бяха дали правото на три жени и един мъж да приемат желаещи. Даже им бяха осигурили общински апартамент за кабинет.
Срещнах се веднъж с Гинка – една от жените, към които търсеха път хиляди болни и нещастни. Тя започна да ми разказва за някаква катастрофа, за някаква травма, след което нещо се отключило в нея…
И както разказваше, изведнъж застина и започва да се ослушва.
Сетивата й сякаш улавяха във въздуха нещо, което аз не можех да усетя.
- Тук някъде има човек, на който биополето е с моята дължина на вълните – възкликна Гинка и отвори вратата на кабинета си.
В коридора се бяха скупчили десетина чакащи. А на самия праг стоеше някакъв човечец и не смееше да почука.
Това беше човекът, чието биополе Гинка беше усетила.
Оказа се, че посетителят идва от Москва, където в някакъв институт /предполагам военен/ събирали хора с подобни качества. Чул за пловдивските си колеги и решил да ги посети.
Скоро след това седнах да пиша сценарий за игрален филм със заглавие “Екстрасенс”. Героинята имаше дарбата да разкрива престъпления. Подписах договор, но нещата вървяха бавно и даже не си спомням как свършиха.
Като започнаха по-късно да се появяват един след друг американски филми със същия сюжет, нямаше как да не ме хване яд. Като едното нищо можеше да ги изпреварим американците, но и този път изпуснахме влака…
Наблюдавал съм и съм слушал внимателно сигурно повечето от известните имена, които гастролираха от град на град.
Някои очевидно бяха с много скромни качества. Компенсираха с четене на медицинска литература и с налучкване. Чудех се на доверието, с което зрителите приемаха очевидни глупости.
Един ден се срещнах със самия Деси – за него е писано доста.
Деси беше работил за полицията, а след това беше използвал фалшива служебна карта, за да прелъстява /или поне да опипва/ млади момичета.
Една неделя следобед – точно бяха задрямал, звънна домашният ми телефон. Деси, когото никога на бях виждал, ми съобщаваше, че пътува за Пловдив специално да ме види. Имал да ми казва важни неща.
Станахи с мъка се домъкнах до студиото. Малко преди това при опит за спортуване си бях разтегнал сухожилие и се придвижвах с известни проблеми.
Пристигнах преди Деси. Седнах и зачаках.
След малко Деси отвори вратата, аз се надигнах… и в този момент гостът посочи болния ми крак и вместо “добър ден” отсъди:
-Разтегнато сухожилие на десния крак.
Нямаше как след това да не повярвам на оптимистичните му прогнози за развитието на телевизията и така Деси спечели малко безплатна реклама.
По-късно, когато нещата около него се размирисаха, той искаше отново телевизионна изява, предлагаше сериозни пари, но отказах.
Във вестниците обаче продължиха да се тиражират платени статии, с които се примамваха лековерни читатели – най-вече момичета.
Имаше и жени, които по един или друг начин изнудваха клиентите си.
Системата е: “Ако не платиш, да разваля магията, ще се случи нещо много лошо…”
В “Господари на ефира” неотдавна цяла България видя т.н. “Българска Джуна”. Попитах след това лечителката, която в живота е много приятна жена, каква е истината и тя ми каза, че всъщност изнудваната е била самата тя. И ако си била платила, нямало да се появи репортажът…
Не знам каква е истината, но бизнесът на “Джуна” беше съсипан.
Гостите ни имаха различен потенциал, но едно нещо всички владееха в съвършенство - изкуството на психотерапията.
Веднага след края на гостуването на поредната лечителка звънна телефонът и аз го вдигнах. Някаква жена ридаеше безутешно и през сълзи се опитваше да ми обясни за някакъв медицински проблем, на който лекарите не обръщали внимание.
Подадох слушалката на “врачката” и станах свидетел на един перфектен урок по психотерапия – болната жена най-после чу това, което търсеше: ласкав глас, внимание и надежда.
Трябва да призная, че при всичкото си съмнение, че могат да се разгадаят всички тайни на един човешки живот само от един телефонен разговор, съм бил свидетел на удивителни попадения.
Една от най-интересните врачки е Рени Анастасова. С нея е интересно да се контактува, пък и умее да прави шоу на екрана. Когато се ядоса, като че ли се превъплъщава в баба Ванга и започва да се кара досущ с нейния глас.
Веднъж сложи на една зрителка диагноза “високо кръвно”, но срещна съпротива. Жената категорично не приемаше поставената диагноза. Тогава Рени повиши глас и се проведе следният диалог, който съм запомнил:
РЕНИ: А ставаш ли през нощта?
ЖЕНАТА: Ставам.
РЕНИ: А като ставаш, шумят ли ти ушите и вие ли ти се свят?
ЖЕНАТА: Шумят…
И тогава Рени завърши победоносно:
- И като ти шумят ушите какво ми отговаряш, че си нямала високо кръвно? И ако продължаваш да ми противоречиш, пред цяла България ще ти кажа името и ще разкажа за онова старо гинекологично заболяване, което криеш!
Последва кратко мълчание, след което жената отсреща затвори телефона – уплашена, че ще бъде разкрита тайната й, която очевидно не е за пред хората.
От години слушам Маг Мариела и попадам на такива разгадани тайни в човешките съдби, че просто не мога да повярвам…
Преди едни местни избори се появи врачка, която каза, че знае кой ще бъде следващият кмет. Каза името пред всички, но прогнозата й се оказа грешна. След това се разбра, че просто била братовчедка на кандидата…
Някой път гостенките ни се разприказват преди или след предаването и споменават за някои от своите тайни клиенти. Сред тях има живи и умрели босове от престъпния свят – от Георги Илиев до Куйович. И даже представители на институции, които водят многогодишна борба за забрана на “врачките”.
Жените обаче се държат като изповедници – не споделят тайните. Или пък ако някой път ми казват нещо, искат да се закълна, че ще запазя тайна. Изкушавам се да разкажа още нещо, но няма как – дал съм дума.
Искане за отстраняване на iw69 от blog.b...
История на князете на Тракия и на Кимери...
14.03.2008 00:55
14.03.2008 06:48
15.03.2008 20:07
16.03.2008 02:01
17.03.2008 09:22
За мен врачките са най-точното описание на разликата между Америка, между света изграден на инициативата и здравия разум и България. Каква е разликата - в САЩ или западното общество хората ходят на психолог за да споделят проблемите си. Психолога търси вътре в тях проблема и се опитва смислено да обясни произхода му и съответно да даде смислен, осъзнат, градивен отговор, с помощта на който пациента да излезе "от дупката" и да се справи с проблемите си. В България хората ходят на врачка. Тя сяда, затваря очи и почва да "напипва" проблема. Накрая вади от нищото, от ръкава отговор за проблема, не обяснява как и защо, а ти дава готовото решение. Това е - в БГ хората не искат сами да се спряват, не искат да имат смислен отговор - предпочитат нещо свръхестесвено да им помогне някак без самите те да разберат как.
Ники
22.01.2009 18:30
22.01.2009 18:30
22.01.2009 18:30
