В 19.20 Валентин Петров трябваше да бъде в студиото. В 18.00 се обадиха от РДВР Пловдив, за да ме предупредят, че очакваният гост има среща в момента с Бойко Борисов, но ще гледа да дойде на време.
Предаването започна наистина в уречения час.
Разказвам за времето, когато днешният скандално известен главен секретар на МВР беше шеф на пловдивското РДВР – отначало с чин полковник, а днешният кмет на София беше главен секретар.
По онова време нямаше и помен от сегашните скандали. Мина някакъв мимолетен слух за фалшиви бандероли и за отстранен офицер, който знаел прекалено много, но даже и хора с информация отвътре вдигаха рамене, когато ги питах знаят ли нещо по този случай.
Тогава повече се вълнувахме от предполагаемите връзки на полицията с наркодилърите. Помня, че някакъв зрител ни се обади и ни разказа как се опитал да се свърже с нас, за да ни разкаже за някакви свои подозрения за такива връзки, било вече късно, никой не вдигнал редакционния телефон и той записал, каквото имал да каже, на телефонния секретар.
Минути след това телефонът му звъннал и анонимен глас го посъветвал заплашително да не се бърка в тези работи.
“Имайте предвид, че ви подслушват телефоните – предупреди ни зрителят, - и ако не вярвате, проверете записите на телефонния секретар.”
Прослушах записите от предишната вечер – зрителят наистина се беше обадил, за да каже, че в търговията с наркотици “всички са навързани”.
Ако наистина тогава някой е подслушвал телефоните на нашата телевизия, това може да бъде само повод за гордост.
А че “всички са навързани”, твърдяха много хора. Един шофьор на такси ми разказваше как всички знаят къде се продават наркотици, но никой не пипа пласьорите.
Питахме Валентин Петров наистина ли е така и защо никой не се опита да разпита поне таксиджиите.
Полковникът се обърна към аудиторията и призова всички, които имат някаква информация за търговията с наркотици, да звънят смело, ако трябва да му звънят лично. Изглеждаше искрен.
Запомнил съм, че по време на разговора, който беше на живо, започна да звъни тревожно телефонът му, който беше оставен в другия ъгъл на студиото.
Валентин Петров едва изчака края на разговора и се хвърли към млъкналия вече телефон. “Пак е станало нещо – предположи той.- Ето, търсил ме е моят заместник”.
Започна да набира последния номер, а ние зачакахме като кебапчийски котета да разберем някаква сензация.
Заместникът се обади и първата му реплика беше:”Шефе, търсих те, за да ти кажа, че те дават по телевизията…”
Без коментар.
Много ми се искаше да разрием доказателства за връзки на полицията с търговците на дрога, но не стигнахме до никъде. Е, някой път регистрирахме по-дребни прегрешения. Например как в циганската махала свободно се продават контрабандни цигари, а патрулката си стои в края на улицата и полицаите разсеяно пушат.
Пак по онова време един от младите ни репортери Благо Бекриев, който сега е кореспондент на “Нова телевизия”, отиде да прави репортаж за проститутките на изхода на Пловдив. Върна се Благо и започна да монтира. Точно си тръгвах, когато той изкочи от монтажната разтревожен и каза, че има някакъв проблем с апаратурата. Монтажът не се получавал точен – магнетофоните режели ту напред, ту назад.
“Пускай по-едри парчета да не се мъчиш” – разпоредих се доста лекомислено, прибрах се и пуснах телевизора, за да гледам емисията.
За първа новина Благо беше пуснал цяло немонтирано интервю с една проститутка – възпроизвеждам го буквално:
“- Каква ти е тарифата? – задава въпрос Благо.
- Ами различно. 5 лева взимам за свирка, 10 лева за ибане и 15-20 за аркадан.
- А какво е “аркадан”? – пита заинтригувано репортерът.
- Ами в гъза – отговаря услужливо проститутката”.
Тук вече се поизпотих, но за добро или лошо интервюто продължаваше – без никаква редакторска намеса, както се казва.
“ – А ченгетата гонят ли ви? – продължи да пита Благо.
Отговорът бе дословно:
- Не ни гонят, но редовно НИ ПРЕДЖОБВАТ!”
Това вече трудно можех да си го представя – как минават ченгетата, които служат на България и на българския народ, хващат проститутките и започват да им бъркат по джобовете – за да оберат смачканите банкноти, изкарани с “аркадан”.
При гостуване в телевизията на други местни полицейски шефове им пуснах това интервю, те пъшкаха-пъшкаха и казаха, че ще вземат мерки. Ако въобще можело да се вярва на проститутки.
Оттогава минаха години, но аз все още не можех да реша решение – на кого да повярвам. На мръсните проститутки или на униформените пазители на реда?
Преди няколко седмици обаче в Пловдив се случи една история, която мина в сянката на големите скандали в МВР. Но за мен тя е по-страшна от измамите за милиони.
Две пловдивски ченгета били на крачка да заловят няколко от т.н. “телефонни измамници” – тези, които звънят на нещастни баби, представят се за адвокати, които трябва да измъкнат от ареста внука им, който току що е убил човек при катастрофа. И за услугата трябва бързо да се намерят няколко хиляди лева.
Ченгетата използвали нашумелите СРС-та, хванали разговора с поредната баба и разбрали, че тя вече е намерила парите и пътува за срещата с “адвоката”.
Ченгетата тръгнали да арестуват измамниците ,но по пътя решили друго.
Решили те да приберат парите на нещастницата.
Изпреварили бандитите и си делнали хилядарките.
Някой ги издаде обаче и последва страшно наказание – уволнение.
Та след тази случка вярвам твърдо не на родната полиция, а на курвите.
05.04.2008 10:58
поздрави:
12.04.2008 00:19