Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.04.2008 11:24 - ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БАРИКАДАТА
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 5063 Коментари: 4 Гласове:
0



Нямаше ден, в който да не ми трябват пари, но този път ми трябваха особено много.

Няколко дни по-рано се наложи да се разделим с една колежка и за довиждане тя ми обеща, че за отмъщение ще ми прати проверка.

Още на другия ден Проверката  дойде. Започнаха да търсят неплатените осигуровки на фирмата.

Започнаха по-отдалеч и за следващия ден остана да проверят последната година, през която бях забравил да внеса дължимото. По-точно отлагах внасянето за след няколко месеца, когато щеше да има избори, в телевизията щяха да влязат доста пари и щях да си погася всички дългове.

И както често беше ставало през тези години, Господ се намеси отново. Този път той прие облика на известен бизнесмен.

Когато ми се обади по телефона, изтръпнах. Бяхме се заяждали през последните дни с него и очаквах най-малкото неприятен разговор.

Човекът обаче се държеше съвсем приятелски. Помоли да се видим, за да изясним недоразуменията.

Подтекстът беше ясен. Даже започнах да си представям как ще дойде с куфарче или поне с много дебел плик пари, ще ми ги подаде, но аз ще блъсна парите и ще кажа, че не се продавам.

Да, ама до вечерта трябваше да намеря не знам си колко хиляди лева. В противен случай вероятно щях да получа много солена глоба.

Дойде часът на срещата.

Мислех си дали отдалеч ще позная с колко ще бъда корумпиран.

И ето, човекът се зададе – отдалеч се виждаше, че не носи куфарче.

Приближи се и с ужас установих, че е облечен с анцуг – сигурно идваше от фитнес или тенис. Анцугът имаше само две джобчета, които очевидно бяха празни – не се виждаше от тях да стърчи дебел плик.

Бях разочарован…Но същевременно изпитах и облекчение – като девица, която е успяла да победи греховните помисли.

Човекът се приближи, подаде ръка и… В ръката - като появили се от въздуха, имаше някакви банкноти, които при ръкостискането останаха в моята ръка.

Е, не беше куфарче, не беше дебел плик…Явно ми беше определена много ниска цена.

Миг преди да върна възмутен парите хвърлих един поглед върху банкнотите. И установих, че са от 500 евро.

За секунда пресметнах колко банкноти могат да се съберат в една ръка, умножих ги по 500, после по 2 и установих, че сумата е най-малкото толкова, колкото трябваше да внеса до вечерта.

С небрежен жест сложих парите в джоба и казах, че ги  приемам като спонсорство.

След което си говорихме за това как е хубаво хората да си помагат.

Разделихме се като приятели. След минути парите отлетяха за банката, на другия ден сутринта Проверката приключи, без да открие нито едно нарушение на финансовата дисциплина.

МОЛБА КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ – моля не ми питайте за името на човека. Не питайте кога точно е станало всичко това. Може би е най-добре да приемете, че просто съм описал един свой сън…

След 2003-а година се занимавах много сериозно с проблемите на корупцията. От бакалско-кръчмарския си период ми бяха останали някои познания, но те бяха главно от областта на дребното рушветчийство.

В продължение на няколко години участвахме в едни американски програми за борба с корупцията в България, правехме разследвания, дебатирахме със специалисти, направихме даже възстановка по един нашумял пловдивски процес: за 100-200 лева една инспекторка от ХЕИ беше осъдена на три години. За тази история  – по-късно.

Един ден се появи някакъв американски шеф, покани ни на обед и заразпитва откъде имаме информация за корупцията в България.

“Просто и ние сме част от нея.” – отговорих скромно, но искрено.

Американецът се засмя и махна с ръка. Беше приел признанието ми за шега.

В крайна сметка събрах толкова материал, че спокойно можех да направя многосериен учебен филм със заглавие “Уроци по корупция”. В него щяхме да покажем нагледно какво сме видели и какво сме чули. За да знаят хората как да разчитат ключовите реплики, с които ги канят “на танц”. Да знаят кои са заредените корупционни терени и как да ги заобикалят. Но кого да се оплачат, когато ги рекетират. Кои закони и правилници предизвикват корупцията. И така нататък.

Написахме проект и смятахме, че просто няма причина той да не бъде финансиран. Парите бяха пак американски, но комисията, която оценяваше проектите, беше българска. И в крайна сметка тя отхвърли идеята ни като ненужна.

Разгледах списъка на одобрените проекти. Поне половината имаха за цел да съберат на една маса представители на гражданските организации и общинските ръководства. И заедно да обсъдят как да се преодолеят “корупционните практики”. Резултатите щели да бъдат фантастични.

Четях резюметата на проектите и ме напуши смях. Представих си как общинските власти сядат на масата, водят някакъв диалог, обещават нещо, а вътре в себе си просто се присмиват над леваците отсреща. След което тръгват към поредната си далавера.

Та комисията реши, че няма нужда от нашите “уроци по корупция”.

Две години по-късно прочетох,че правителството е отпуснало стотина хиляди евро за покупка на европейски учебни филми. Те представлявали нещо като уроци по корупция.

Повече нищо не се чу за тези филми.

След като стана ясно, че влизаме в Европа, американците решиха, че повече нямат работа тук, и тръгнаха да се сбогуват с всички, с които бяха работили заедно.

Един ден ми се обадиха и казаха, че в Пловдив идва някакъв голям шеф от Америка и иска специална среща.

Срещата трябваше да стане в барчето на хотел “Санкт Петербург”. Имаше нещо конспиративно в поканата. Дали нямаше да ме вербуват за ЦРУ?

Отидох в уречения час в барчето и установих, че има само една заета маса с две девойки на нея. Едната девойка беше с дръпнати очи и тежеше най-много 40 килограма.

Оказа се, че това е големият американски шеф.

Девойката извади един тефтер, погледна ме с дръпнатите си очички и попита много сериозно:

-         Кажете ми какво трябва да се направи, за да се ликвидира корупцията във вашата страна?

И се приготви да записва.

А аз само въздъхнах и отроних:

- Ех, ако знаех какво трябва да се направи…

Така американката си тръгна за Вашингтон с празна страница в тефтера. А българската корупция си остана неликвидирана.

Днес цяла България си задава същия въпрос и въздиша…

 

 



Тагове:   страни,


Гласувай:
0



1. анонимен - До Автора,
11.04.2008 12:42
Г-н Тодоров,

Браво за добрата история. А що се отнася до тия, които ще се опитат да ви опюят, майната им. Едва ли са били някога на ваше място.

И карайте нещата с повече усмивка..
цитирай
2. анонимен - Чудя се...
11.04.2008 16:06
Ех, Евгени, чудя ти се толкова години - що се мъчиш с тая телевизия? Мани ги тия дзверове дето ме плашат като ги видя - млади хора колкото искош.
Иначе - браво за блога. Писна ми да чета разни безродни провинциалисти станали велики столичани.
Да живее Филибето, майна!
цитирай
3. american - Оцапа се, а
20.04.2008 12:07
Това което си направил му казват по филмите "да се кримининализираш", след което живота ти не същия и позицията ти е друга. Или никаква. Загазил си за пари, и си обрал човек, или си убил някого, или си взел подкуп - все едно. Откажи се от тая работа в TW, ако не върви, не е нужно да вършиш престъпления. Омаскряваш и професията, и колегите ти. Евала че си признаваш, ама по-добре да не беше. Ако не можеш да правиш бизнеса почтено - зарежи го, хвани нещо друго. Има много почтени хора в България, а още повече са по света (по-назапад).
цитирай
4. анонимен - Нямам думи
23.05.2008 13:46
Извинете, Евгени, но изглежда у Вас има нещо сбъркано, а може би в по- голямата част от тоя народ да е сбъркана, защото не сте единствен.

Как така ще приемете пари от човек, от когото не сте ги искали, но са Ви били нужни?!
Ей, тъй бед дума, без вопъл, без стон, с едно ръкостискане!?

На Ви ли дойде на ум, че е по- достойно преди да ги вземете да попитате защо Ви се дават тези пари, да пожелаете да ги върнете, когато имате възможност и т.н.

Не Ви упреквам, че сте приели нужните Ви пари и благодарение на тях сте успели да избегнете загубата на още други пари, но не мога да си обясня как така един мъж, достоен човек ще ги приеме дори не като проститутка, защото тя горката я принудена да върши неща, които не й харесват, на поне се старае да даде нещо в замяна на това което получава, а Вие дори не сте си направили труда да попитате, да поискате да ги получите като заем...не, не, не...

Дни и нощи ще събирам хартия по контейнери,
ще пея, ще плача, ще търся странична работа, но
да приема подарък пари, ей така, без дори да попитам защо ми ги дава!? Стига бе, това признание нито те извинява, нито те оправдава...
Срамно е, а в същото време си претендираш, че си правил програми за борба с корупцията.
Е, как ще се пребориш с тая корупция у другине, когато ти сам си носител на такава!?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9455903
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031