Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.04.2008 17:08 - СЪДЕБНИ ВЪЗСТАНОВКИ И КАФЕ С МНОГО ЗАХАР
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 5033 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 06.07.2008 12:44


През 2003-а поне  по три телевизионни канала вървяха съдебни възстановки – американски, руски и даже арменски – ако не се лъжа. Филмите – съдебни драми не ги броя.

Целокупният български народ беше наясно със силните и слабите страни на американското правораздаване: знаеше как се избират съдебни заседатели и как могат да се корумпират, знаеше какво е “гилти” и какво е “нот гилти”

В същото време хел хабер си нямаше от български закони и от това какво става в българските съдилища.

Сигурно поне сто колеги в София се канеха да направят българска съдебна възстановка, но в крайна сметка нашият скромен провинциален екип изпревари всички. Ако някой може да ме опровергае – да пише.

image

Та точно във времето, когато размишлявах над въпроса как и в България може да се изиграе съдебен процес, или по-точно откъде да се намерят пари за една такава работа, се появи съобщение, че американците са решили да отпуснат пари за реформа на българската съдебна система. Включително за нейното популяризиране.

Седнахме с колегата Петко Шойлеков от Сдружението “Медии с човешко лице” и заумувахме как да спечелим благоразположението на Пловдивския окръжен съд за щурата идея. Казвам “щура”, защото решихме за разлика от съдебното театро, което вървеше по чуждите телевизии, ние да направим нещо съвсем истинско – с истински магистрати в главните роли.

Отидох на среща с пресаташето на съда – съвсем младата юристка Мариана Кирезиева, и започнах да я подготвям отдалеч за идеята. И още не бях стигнал до същинската част, когато Мариана каза:

-А защо да не направим съдебна възстановка при нас?

В началото Мариана вършеше много неща – пишеше сценарии, убеждаваше съдии, прокурори и адвокати да се правят на актьори, уреждаше съдебни зали, охрана, коли и какво ли още не.

За нас оставаше творчеството. В един момент Мариана обаче реши да се намеси и в творчеството.И да нарежда какво трябва да се отреже и какво да остане. Предполагам, че изпълняваше поръчка на някой над себе си и в старанието си да изпълни поръчката, започна да се престарава.

Описвам тази незначителна случка не да изяснявам със стара дата кой крив и кой прав, а заради интересната ситуация. Разликата между двамата беше към 30 години. Освен това Мариана беше внучка на един от моите директори от 80-те години Кирил Кирезиев – светла му памет.

Изкушавам се да се отплесна в спомени…

През 1985-а – ако не се лъжа, Партията възложи на Кирил Кирезиев, който вече беше пред пенсия,  да обедини за кой ли път Радиото и Телевизията в Пловдив. Този път обединението трябваше да има не само обща шапка, редакциите също станаха общи. Колегите от радиото се готвеха да стават водещи в кадър, а на нас, телевизионните “аристократи”, се готвеха командировки с магнетофончета в ръка. Ние се дърпахме, но новият директор беше непреклонен.

Дойде и моят ред да си спомня миналото си на млад радиорепортер. Беше ми възложено да направя вълнуващ репортаж за успехите на естетическото възпитание в Родопите. Да разкажа с факти за това как непросветени помачета влизат в новоизградените /благодарение на Партията/ храмове на изкуството в Смолян и излизат от там преродени.

И в телевизията по онова време трябваше да вършим глупости, но чак с такава глупост не предполагах, че ще се наложи да се занимавам.

Стигнах до новата смолянска художествена галерия, която беше на върха на един висок хълм, и заразпитвах с микрофон в ръка директора как просвещават непросветените.

Човекът ме слушаше тъжно и ми отговори на въпроса с въпрос:

-         Смяташ ли, че някой ще изкачи този баир, за да гледа картините ни? Най-много да дойде някой автобус със съветски туристи…

После го накарах да излъже нещо, и аз излъгах още нещо и така излъгахме и слушателите, които тръпнеха от нетърпение да научат нови факти за успехите на естетическото възпитание.

Скоро Киро Кирезиев разбра, че реформите в телевизията са безсмислени и нареди всеки да си гледа работа. Лека полека той спечели симпатиите и на тези, които в началото му играехме контра. Как стана това – доста време съм размишлявал над тайните на управлението, ще споделя някои свои наблюдения.

Бил съм свидетел как разни малки  началници разговарят с онези “горе”. Някои мънкаха, други се потяха, Киро Кирезиев обаче слушаше с каменно лице. След което намираше начин да  покаже пренебрежението си към инструкциите, които му бяха свели току що от Окръжния комитет –примерно.

И ние се кефехме, че имаме толкова смел ръководител.

Веднъж бяха дошли някакви партийни началници да приемат един мой филм и след като не го харесаха, трябваше да изслушам нетърпящи възражение мнения.

Киро наблюдаваше сцената отстрани, накрая ме извика и вместо да ме довърши каза твърде смелите за времето си думи:

-         Няма да ги слушаш тия глупаци от Партията. Ако има нещо за казване, аз ще ти го кажа.

С което инцидентът приключи.

Киро Кирезиев беше цар в още една дисциплина – да я наречем “скъсяване на дистанцията”.

По разни поводи идваха разни шефове от София, гледаха отвисоко и разговорите трудно вървяха. А целта беше да си станем достатъчно близки, за да изкрънкаме я допълнително финансиране, я нова техника.

Когато шефовете бяха също в предпенсионна възраст, Киро задължително изиграваше номера със захарчето.

Секретарката поднасяше кафе на гостите и в момента, когато всички си слагаха захар, нашият директор изтърсваше някоя мъжка шега за ролята на сладкото за поддържане на мъжката потентност на тази възраст. Гостите се хващаха за уловката, някой от тях продължаваше темата с някой от много стари вицове на тази тема. Киро веднага поемаше с друг виц и ледът бързо се стапяше.

Веднъж беше дошъл един заместник на министър Караманев във връзка с нашумялото тогава предаване “За един милиард”. Секретарката поднесе кафето, Киро каза дежурните два-три лафа по познатата ни тема, но гостът не си отвори устата.Бъркаше си захарта и не вдигаше поглед.

Тогава домакинът се наведе доверително към него и каза в прав текст нещо от рода “Абе, наборе, ти чукаш ли още?”

Заместник- министърът чак сега вдигна очи, в погледа му се четеше направо ужас. Всички разбрахме, че този път е станал гаф. Чак след това научихме, че човекът е френски възпитаник и е известен с парижките си маниери. Които изглежда са доста по-различни от нашите.

Та почти 20 години след това сега работех с внучката на Киро Кирезиев, която за последен път бях виждал от годините й в детската градина. И  трябваше да слушам разпорежданията й, които тя поднасяше ултимативно и тропайки с краче. А аз си мислих, че нейният дядо – с цялата си власт и авторитет, не беше се държал по този начин никога и с никого.

Мислех си, че ако имахме проблем, той щеше да  ме покани на кафе и в момента на сипването на захарчето щеше да попита дали още чукам. Аз не съм учил в Париж и щях веднага да му разкажа един почти нов виц по темата.

И в крайна сметка щяхме да се разберем.

А за възстановките –очаквайте продължението.



Тагове:   Много,


Гласувай:
0



1. анонимен - Абе, самозабравилият се от първия коментар,
15.04.2008 21:00
Стига се държа като някакъв педерунгел, виж Бай ти Евгени какви интересни истории разказва. Какво общо има добрият хумор с твоите фобии?
цитирай
2. анонимен - - Кореняк
15.04.2008 23:39
Абе, не знам, но съм чувал от мои приятели лекари, че тези с "френски маниери" много често боледуват от гъбички на устната кухина - тъй, че bogoizbrania да внимава.

В тоя постинг, обаче друго прави впечатление - репродуцирането на децата на бившите властимащи отново на властови позиции. Вместо да си отвори кантора като всички млади току що завършили юристи или да потърси работа в някоя урвърдила се кантора Марианчето става "пресаташе на съда". По заповед на щуката!

Аз знам добре колко трудно е днес да се добереш до такава работа, която не само от първия ден на трудовия ти стаж ти осигурява не само редовни и прилични доходи, но и възможност за развитие и растеж.
цитирай
3. анонимен - ех,възстановки
16.04.2008 23:11
Бе,господа,човекът тръгнал да се изповяда,що му пречите.
Тодоров има какво да ни каже.
Тодоров чувства задължение да ни го каже.
Тодоров беше длъжен да ни го каже.
Тодоров го казва,както умее.
Тодоров е грешник,Грешник съм и аз.

цитирай
4. анонимен - оптимист
14.05.2009 18:08
Ами в този ред на мисли нека бай ти Тодоров да припомни, че майката на потропващата с краче до вчера беше шеф на съда, а любовникът й - зам. Като бъде паметлив, нека бъде докрай...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9456448
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031