През 2003 година в Пловдив осъдиха една инспекторка от ХЕИ на 3 години затвор. Бяха я хванали със стотина лева белязани пари.
Бакали, кръчмари, баничари и т.н. празнуваха.
Справедливостта най-после беше възтържествувала.
Година-две по-късно решихме да направим заедно с пловдивския окръжен съд възстановка на този безпрецедентен процес.
Мариана написа сценария по реалните стенограми, намери и истински съдия, прокурор, адвокат, които от ентусиазъм се решиха да изиграят себе си. Искаше ми се свидетелите да бъдат също истински и започнахме да търсим онези търговци, които се бяха осмелили да сигнализират и да свидетелствуват срещу алчната инспекторка. Те не пожелаха да изиграят ролята си поради не знам какви си съображения, но разказаха как е станало всичко.
По памет възстановявам най-важното изречение в техния разказ:
“Плащали сме си и ще продължим да си плащаме. Но тази прекали.”
Всъщност корумпирани и корумпиращи в България с години си живеят в братска дружба. По-добре е да си платиш, отколкото да изпълняваш стотиците разпоредби – част от които безсмислени.
Нашата героиня обаче беше прекалила. Посещенията й – макар и кокошкарски, бяха станали прекалено чести. Беше започнала да води в магазина и свои приятелки – кога за луканка, кога за две скумрии, кога за дребни сладки за някакъв празник.
На търговците им започнало да им писва и за лош късмет на инспекторката се оказало, че намерили връзка в полицията. Така стигнахме до един актуален въпрос.
Разрешенията за използване на специални разузнавателни средства /така наречените СРС-та/- в случая разрешение за използване на белязани банкноти, се издават твърде бавно. След последните скандали това сигурно ще става още по-бавно.
Тогава обаче по приятелска линия нещата се развили много бързо и още на другия ден инспекторката била хваната с белязаните пари в ръка.
В стенограмата с показанията имаше още един интересен епизод. Дребен бакалин отишъл в ХЕИ да моли инспекторката да му отмени някакъв акт, който щял да го доведе до фалит. Жената още от прага започнала да го хока и да му говори на “бе”.
Човекът се засегнал и се осмелил да забележи, че не е “бе”.
И тогава инспекторката ревнала с цяло гърло:
- Че кой си ти бе, та да ти викам “господине”!
В този дребен епизод можем да открием цялата драма на България.
Някаква женица, дошла кой знае откъде, по стечение на обстоятелствата бива облечена в някаква власт. Скоро тази власт започва да й носи дивиденти. Жената – инспектор започва да се самозабравя. Тя е готова да мачка всеки, който е в периметъра на властта й.
Само финалът не е типичен. Не след дълго главната героиня попада в затвора. С присъда почти колкото на Митьо Очите.
Малко след тази възстановка се занимавахме с един друг случай. Инспектор от ХЕИ беше хванат с малко повече белязани пари. И беше осъден на два пъти повече години от Очите.
Радвахме се, че правосъдието става безмилостно към корумпираните. Само че колеги на осъдения инспектор ми се заклеха, че човекът е един от най-честните в системата. Взел е парите, за да купи няколко стола за служебното барче. За да има къде колегите му да си почиват.
Осъденият не можа да преживее резила и съвсем скоро след процеса и безмилостните репортажи на медиите за престъпленията му почина.
Тогава разговарях с директорката на ХЕИ, сега РИОКОЗ, Ани Егинлиян. Останах с убеждението, че тя искрено желае да изчисти институцията от корумпираните. “Те са десетина най-много, всички си ги знаем, но няма как да се освободим от тях”.
Д-р Егинлиян ми разказа колко са изобретателни колежките. В предписанията за откриване на заведение има условието височината на помещението да бъде минимум 2,80. За магазините такова условия няма. Проверяващите обаче обикаляли търговските обекти, вадели рулетките, мерили височината и започвали да пишат безмилостен акт. Търговците навреме се сещали какво трябва да направят.
Пак по онова време се занимавахме и с един доктор –изнудвач. Главният лекар на болницата каза почти същото – те са няколко корумпираните при нас, знаем си ги всички, но няма как…
В полицията също си ги знаят кои са. Навсякъде ги знаят. Но в гилдиите не правят нищо. Докато в един момент човек сигурно си казва:”Че аз ли съм най-глупавият, та да се правя на честен…”.
Иначе съдебната възстановка се получи доста убедителна. От този пръв опит установих нещо много интересно – колкото един актьор е по-опитен, толкова повече личи, че нещата не са истински. И обратното.
Скоро след излъчването на бащата на Фани, която игра ролята на инспекторката, се беше обадил приятел от полицията. И му се скарал, че не е потърсил помощ – да спасят дъщеря му от затвора.
Даже опитният полицай не беше разбрал, че става дума за имитация.
Пак в дните след излъчването срещнах една позната, която работеше в ХЕИ. “Какво направихте вие, бе?”- започна да се вайка малко артистично тя.- “Сега, където и да отидем, още от вратата ни викат: Вие, корумпираните, какво ще искате този път? И не дават. Пък и ние не смеем да си искаме.”
Не знам, може би пък дадохме малко кураж на тези, които постоянно са тъпкани и не смеят да си потърсят правата. Защото не вярват в правосъдието.
Може би след нашата работа са били обладани от поне малко вяра.
Дали е останало нещо от нея – един господ знае.
Как да общуваме с Небесния Татко - трета...
Как да си направим интернет радио
Правосъдие, справедливост-вятър и мъгла. Просто нещата в тази държава отдавна са минали всякакъв санитарен минимум.
Причините-бюрократичният подход в институциите , хранени от бюджета
18.04.2008 09:26
Запомни го най-накрая!
18.04.2008 10:09
приятна петък вечер:
18.04.2008 22:11