Първият западен рекламен клип имахме щастието да видим някъде в края на 70-те години.Беше на “Швепс” и се излъчваше единствено във “Всяка неделя” на Кеворк Кеворкян. Той придаваше истински западняшки вид на предаването, за което ние, младите телевизионни работници, страшно завиждахме.

Добрите български производители отказваха даже безплатна реклама. Те се чудеха не как да влязат в медиите, а как да се скрият от тях. В условията на дефицит постоянно бяха атакувани от началници, приятели, журналисти и колеги – да им уредят по втория начин печка, пералня или телевизор.

На Пловдивския панаир западните изложители се  чудеха на кого да платят, за да се покаже нещо по единствената българска телевизия. Просто нямаше на кого. Чак в четвъртък идваше човек от София, отбиваше се на два-три щанда и вечерта се връщаше обратно.

Щандовете на братята от СИВ снимахме безплатно. Съветската палата пък беше на екрана ежедневно.

Най-трудно беше с кубинците. Безброй пъти бяхме снимали парчето зелен мрамор, компотите от ананас и торбите със захар. Извън кадър оставаше само кубинския ром – все пак щеше да се получи нещо като пропаганда на употребата на алкохол.

Представителят на тяхната експортна фирма ме намери един ден и след обилна почерпка с коктейли започна да ме агитира да направим едно интервю с него. Безплатно, разбира се.

Обясних му, че ни е забранено да показваме алкохол по телевизията. Кубинецът обаче имаше готов отговор:”Ще покажете нашия ром, но аз ще говоря не за алкохола, а за постиженията на Свободна Куба.”.

Малко преди 10 ноември неочаквано по БНТ показаха някакъв документален филм за това как се прави телевизионна реклама. Във Франция, ако не се лъжа.

Даваха примери за скъпа, но неефективна реклама – как нов модел Ситроен или Пежо се превръща в изтребител и излита от истински самолетоносач.

Беше даден пример и за евтина, но успешна реклама. Клипът показваше една калинка, която пълзи по някаква сламка. След нея в кадър влезе и втора калинка, настигна я и й се качи отгоре в недвусмислена поза.

Чу се щракане, картината замръзна в стоп кадър и се появи надпис:

“Любовта изглежда винаги красива, запечатана на лента “Кодак!”.

И от този момент започнах да си мечтая за мига, когато и в България ще имаме нужда от такива реклами. В главата ми се въртяха безброй идеи за евтини, но интересни реклами, но още не им беше дошло времето.

Когато времето дойде, се оказа, че са ми изчезнали идеите.

Клипове днес може да прави всеки гимназист. Мина времето, когато трябваше да имаш поне 5-6 хиляди долара за компютър, платка и суперскъп  9 GB хард.

След като се обзаведохме и ние, евтинки, но безсмислени реклами за по 100-200 лева правехме по две на ден. След което ни се прииска да намерим по-богат рекламодател, за да покажем какво можем.

Един от първите по-сериозни рекламодатели бе производител на барово оборудване. Снимахме производството му и в софийски барове, и в селски дискотеки. Епизодчето в софийски бар озвучихме с някакво джазово парче. Започнахме да се чудим каква музика да подложим на “селския” епизод. След творчески спорове сложихме малко Джипси Кингс- с риск рекламодателят да обяви озвучаването за просташко.

Човекът дойде, гледа клипа, а ние тръпнехме каква ще бъде реакцията му.

Рекламодателят се обърна към нас, очите ме светеха и първите му думи бяха: “Как разбрахте, че Джипси Кингс са ми любими?”

Бяхме открили правило номер 1: Проучи какви са вкусовете на възложителя и му направи кефа!

Следващата по-сериозна поръчка беше от един гръцки производител на боя за коса. Той обаче искаше в клипа да има и красива девойка, и някакво диво животно. Малко лекомислено му предложихме животното да бъде  черна пантера, гъркът се въодушеви и даде 1000 долара аванс.

И като започна едно търсене на черна пантера. Не беше дошло още времето, когато всичко можеше да се изтегли от Интернет. Ходехме по видеотеки, търсехме филми с истински или рисувани пантери, но всичко беше с ужасно качество. Времето течеше, бяхме готови да върнем аванса, когато разбрахме, че в Пловдив има човек с черна пантера и на всичкото отгоре живее на съседната улица.

Намерихме човека, който се оказа, че работил в Канада и оттам си донесъл пантера, но я оставил в Зоологическата градина в София. В момента обаче животинчето било болно и най-добро би било да почакаме малко.

Докато чакахме,  пантерата умря. Помня, че собственикът страдаше много.

И днес -10 години след историята, като се видим, все за пантерата си говорим. Последния път човекът ми разказа как почиствал някакви стари дрехи и открил косъмче от пантерата. И почти се разплака…

Най-накрая откраднахме кадър от някакъв документален филм и решихме, че проблемът е решен. Но се оказа, че големите трудности тепърва предстоят.Девойките, които се превръщаха в пантери, вееха пред камерата коси, както във всички познати реклами за боя за коса. Само че при нас и най-големите красавици изглеждаха на екрана чорлави и с коси на клечки.

Намерихме някакви победителки в конкурси за прически  – същата работа.

И тогава разбрахме, че в познатите ни реклами косите, които преливаха от блясъци, са всъщност нарисувани на компютъра.

Започнахме и ние да рисуваме нещо, в крайна сметка гъркът го хареса, но точно преди да плати и втората част, дойде българската му любовница и каза, че пантерата не й харесва. След което работата се разсъхна.

Открихме Закон втори: Когато рекламодателят плаща поръчка, наблизо да няма съпруга или любовница.

Това правило намери през годините още много потвърждения.

На база на натрупващия се опит формулирахме и важен подзакон: Когато не може да се елиминира съпругата или любовницата, прати на срещата мъж или колежка с вид на леля.

Следва продължение…

 

 

 

 

Браво, Евгени, тези истории са повече от ценни за мен.

този път не си прав приятелю за няколко неща.
Първо - клип може да прави всеки гимназист, но този клип в повечето случаи не е стойностен.
Второ - за съжаление все още при нас важи принципа, че който плаща той поръчва музиката т.е. който плаща рекламата той одобрява проекта за рекламния клип, а не трябва да е така защото този който плаща едва ли със сигурност разбира от реклама. От друга страна рекламните агенции и рекламните консултанти, които си разбират от работата искат много пари, което е непосилно за 80% от рекламодателите, затова е въведена практиката да предложиш на този който плаща това, което на него му харесва, но в повечето случаи тази реклама не е ефективна и ако трябва да съм по-краен е глупава и няма послание.

Поне за момента въпроса с рекламата е още в каменния век:
1. Чуждите които рекламират ни имат за аборигени-пример:на райфайзен рекламите.
2.Така наречените реклами правени в румъния са безмислено еднакви смао се сменя манекенката и то не всякога/лененото масло/.
3. Домораслите ни правячи да правячи те не са създатели правят някакъв сурогат в 90% откраднат от тук от там/ рекламите бестфуудс/
4. това коео е идейно не може да го разбере почитаемия зрител щото много идея на едно
място.
5. Това което става си е добро/рекламата на бойлерите теси/
6.А това което не става то е антиреклама ама нали е еффтино за българите става.

Научи най-напред граматиката бе,лайнар!

Към анонимен 4 от анонимен 3
"мили господине" лайнар е на майка Ви сънът и.

Някой може ли да ми обясни този масов феномен на българския интернет, пример за който е коментар N=4 след коментар N=3 ? Откъде толкова злоба към непознати хора, в чиито коментари често няма нищо лично? Що за вътрешни липси се опитват да запълнят подобни изцепки в анонимна среда?

доста неща се рисуват, но не винаги.
Чат се използват високоскоростни камери, грим, осветление и т.н.
Поздрави.

за умението да породите ентусиазъм у някого - първата и неизменна крачка към успеха. Чак и гъркът аванс дал - нещо нечувано и невиждано.
Поздрави, Евгени.

адски вярно нещо.
Мога да ти препоръчам книгата "22 неизменни закона на брендинга", на Ал и Лаура Рийвс. Лично аз страшно се интересувам от манипулативната роля на рекламата, върху потенциалния потребител. Любимите ми реклами на всички времена са тези на водка "Абсолют".

polezni sa otkritiata ti. palec nagore. :)