Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.05.2008 09:24 - ПОВЕДЕНИЕ ПРЕД ТЕЛЕФОНИТЕ И ПРЕД ХОРАТА
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 5191 Коментари: 5 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Вече няма политик, който да не е обучаван на поведение пред камера. Цяла армия пиари и имиджмейкъри си вадят хляба с уроци какво се прави в  телевизионното студио.

Влиза такъв политик в студиото, първо пита за гримьора и тъй като при нас никога не е имало гримьори се налага сам да си оправи вратовръзката. После сяда под прожекторите, пита “коя камера е моята”, след което застъпва със задник сакото си – както са го учили. Иначе стават гънки.

Няма нищо лошо в това – проблемът е, че някои мислят през цялото време как изглеждат, как да получат шестица  по “телевизионно поведение”, а не какво говорят и какво внушават.

Не съм чул обаче някой да се е учил на поведение пред отворен телефон.

А тази дисциплина – да я окрупним и да я наречем “поведение в режим на открит диалог”, ще става все по-търсена с увлечението по т.н. социални медии.

Как НЕ трябва да се държим, когато ни се задават неудобни въпроси – това е най-лесното да научим. За тази работа съществува школата “СКАТ”.

Има хора, които се изпотяват, когато разберат, че пред тях ще има отворен телефон. Има и такива, които не се изпотяват, но поставят ултиматуми.

Сещам се за апелативния прокурор на Пловдив Росен Димов, който небрежно обяви три минути преди старта, че ако пуснем телефон, той ще си тръгне.

Общинският съветник Димитър Костов много обичаше откритите телефони, докато се къпеше в народната любов, но се отказа от тях, след като в последната предизборна кампания няколко зрители един след друг го призоваха да престане да плюе, а да каже нещо хубаво. Тоест, хората го призоваваха да смени тона на кампанията си и да вкара в нея малко позитивизъм.

Костов поиска да изключим телефоните и не смени тона. Изборните  резултати показаха, че е трябвало да направи обратното.

И все пак повече уважавам тези, които не поемат риска на директния диалог, пред страхливците, които поставят постове от свои хора на входящите линии и пускат в ефир само тези, които говорят удобно. Което си е чиста помиярщина.

Един от хората, които нямаха никакви комплекси пред телефона, беше пловдивският кмет д-р Иван Чомаков. Той идваше в студиото, без да иска предварително никакви въпроси, и беше готов да общува по всякакъв начин. Речта му беше доста нестройно построена, но прямостта компенсираше всичко. Пред харизмата му изгасваха и най-красноречивите му критици. Известно време те се опитваха да го атакуват по телефона, докторът поемаше критиките с усмивка, неглижираше набързо проблема и зрителите оставаха доволни. А критиците лека-полека се отказваха от тази форма на дебат.

Д-р Чомаков не беше от феновете на нашата телевизия /най-меко казано/, но се държеше с всички дружелюбно, някой път след предаване разкарваше с джипа си част от екипа по къщите.

На другия ден след едно гостуване на кмета в телевизията режисьорът Ончо Черчиян започна да се тюхка от сутринта. Вечерта Чомаков го бил закарал вкъщи, по пътя Ончо запалил цигара и кметът, като видял какво пуши казал, че имал у тях два стека от същите цигари. Някой му ги донесъл и не знаел какво да ги прави. Щял да ги донесе на следващия ден.

Та сутринта Ончо не си беше купил цигари, защото чакаше кметския подарък.

Аз се засмях искрено на историята. Имах представа какво е на главата на пловдивския кмет в момента. Изтичаше мандатът и имаше да се финализират големи сделки. Идваха избори, партийните борби в СДС се изостряха. Къде в това бурно време човек ще тръгне да носи цигари на някакъв телевизионен режисьор, от който не зависи абсолютно нищо – от политическа гледна точка.

Не мина обаче и час и по стълбите се зададе самият пловдивски кмет. С двата стека цигари за Ончо.

Разказах тази случка на хора от екипа на д-р Чомаков и те не видяха в нея нищо необичайно. Скоро преди това бил дал пари от джоба си на някакъв изпаднал пловдивчанин да си купи бойлер. И т.н.

Аз обаче се сетих за един друг епизод, на който бях свидетел. И се запитах това един и същ човек ли е?

Може би две години преди тази история се случих на една маса с д-р Чомаков. Срещу нас седеше неговият заместник Атанас Славов.

По едно време двамата започнаха да си говорят за някакви общински проблеми. Славов каза, че при него е дошла делегация от хора, които живеят и работят в района на Пещерско шосе.

Тези хора бяха идвали и при нас и знаех какъв е проблемът. Пещерско шосе се ремонтираше в момента и транспортът в квартала беше затруднен. Единственият автобус, който вървеше, не стигаше до търговската част на района и до училищата. Търговците търпяха огромни загуби, учениците ходеха пеша в дъжд и кал. Трябваше просто да се удължи маршрутът на автобуса само с още една спирка.

Очаквах кметът да махне с ръка и да реши въпроса, но той постанови точно обратното – да не се удължава маршрута.

Тези, които следяхме разговора, се ококорихме от изненада.

И тогава д-р Чомаков обясни кратко и ясно своята управленска философия:

- Подадеш ли на хората пръст, те ще ти захапят ръката.

Заместник- кметът чак се почувства неудобно и започна да обяснява, че все пак тези хора са избиратели. Ако сега не им обърнем внимание, не се знае какво ще направят те на изборите.

И тогава Чомаков каза следващата важна за историята реплика:

- Днес ще ме псуват, но наесен, когато открием новото шосе, ще ми целуват ръката.

В този момент разбрах, че да управляваш хора не е лесна работа. Докторът –анестезиолог за 5-6 години беше открил за себе си някакви закони на управлението, които ние, простосмъртните, нямаше как да знаем.

Есента откриха ремонтираното Пещерско шосе, хората се радваха и бързо забравиха са преживените неудобства…



Тагове:   поведение,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. 100jan - Да добавя още един щрих
03.05.2008 14:04
Срещнах д-р Чомаков в магазин "Била" (до Марица) вече към края на мандата му. Беше по къси панталонки, мъкнеше една количка с покупки и разговаряше с младо семейство. Хората сигурно го бяха попитали за нещо, съдейки по вида и обноските на разговарящите. Имам предвид, че очевидно не се познаваха (кметът и семейството). Приближих се и аз и на свой ред му зададох въпрос за разширението на булевард "Източен". Работата е такава, че до кръстовището на "Била" усилено се строят нови сгради, което би попречило на евентуалното (и логично) продължение на булеварда в тази посока. Чомаков обясни, че по проект булеварда ще завие преди сградата на "Микрон", ще премине през турските гробища (общината получила разрешение от Одринското мюфтийство да премести гробовете) и ще се свърже с моста след "Била". Замислих се тогава, защото всичко ми изглеждаше нелогично. Отдадох го на нежеланието на общинската администрация да си има неприятности с циганите от квалтал "Игрище Кубрат". Всички живеят незаконно (без документи за собственост на имотите) и при евентуално разрушаване на копторите им ще останат на улицата, тъй като няма как да им бъдат дадени жилища в замяна на нищо.

Обаче нещата май ми се изясниха, четейки предишния постинг. Къде е сега майноложката дружинка, виждаща във всичко пъклен софийски заговор?
цитирай
2. анонимен - щрихът
03.05.2008 18:58
как им се изясняват на хората нещата:
1.кмета да е любезен
2.да обяснява любезно относно одринското мюфтийство,(което явно според него и според стоян е собственик на гробовете)
3.да не могат да разберат,като завие(по на кмета приказките по къси панталони),през колко четириетажни коптора ще премине ,разрешеното от одринско мюфтийство стояново искане.
3.важното е,че нещата се изясниха.
4.къде е разрешението на одринското мюфтийство.
цитирай
3. анонимен - Клюкарщини
21.05.2008 17:15
За съжаление повече от дребни клюки за този и онзи в блога нищо смислено не виждам.
цитирай
4. анонимен - ПОВЕДЕНИЕ ПРЕД ТЕЛЕФОНИ, ТЕЛЕВИЗИОННИ КАМЕРИ И СУПЕРМАРКЕТИ
22.05.2008 16:56
От какви неща само се впечатлява българина -
кой, къде, кога и как видял кмета!?

На обществено място, бутал количка с продукти, ходи по къси гащи, раздава стекове цигари,/ досущ като баба ми, която черпи един гостенин с кисело мляко, дето щеше да го дава на прасето. Човека не пожела ни ядене, ни пиене, ни мезе, а мляко...и тя рече:"Онуй мляко, дето щяхме да го даваме на прасето, дайте го на госта "/. Че и Вашият кмет, нямал к,во да прави 2 стека цигари, дето някой му ги харизал, че ги подхвърлил на Дончо, ама си хванал поне 2-ма избиратели...

Тъй де, никой не му видял досието на доктора - кмет и никой не се впечатлил !? Късите му гащи и евтините му чалъми- впечатляват.

А бе, я ми кажете, как така един доктор си идва от Либия и изневиделица става кмет, че не мога да се сетя? Че той по- лесно можеше да стане кмет на Бенгази, защото там го познаваха хората в последните години, преди да се завърне в Пловдив, ама на, България е страната на чудесата, защото се случват.

За Пловдиската общественост останал незабелязан факта, че същият д-р Чомаков още със завръщането си от Либия е избран за кмет и за член на борда на директорите на международният фонд "Бенгази", с единствен член България, основан от дежурните интелектуалци на БКП/БСП, а уж кмета Ви беше син и от квотата на СДС.
Леле, майко!!!

Същите Пловдивски майни пропуснали да забележат, че кмета им беше един от борда на директорите на международният фонд "Бенгази", чиито основател и единствен член е България, в който потъна външният Либийски дълг към България в размер на 56 милиона долара.

Някой от Пловдивските майни пита ли кмета к,во стана с тия пари, бе? Как така държавен дълг се внася по сметката на гражданско сдружение,
фондация?

Не сте? И защо? Ами питайте, бе. Пак баба ми казваше, че "С питане до Истамбул се стига" :)

поздрави Ружа

Че като е толкоз готин доктора що не го избрахте пак да си Ви е кмет? Можеше да го пощипвате по кълките колчем пъти го срещнете по къси гащи :)

Обаче 2 стека цигари к,ви емоции предизвикват не само у получателя, а и у страничните наблюдатели.Баси, туй майните, са големи майни :)

Замисляли ли ли сте върху думите "На българина като му подадеш пръст, ти откъсва ръката"? Това може да го каже всеки друг за българина, но не и българин, защото българина ще го каже по друг начин. "Ние, българите сме такива,че....ако..."

Много истересно, че това го чувам все от българи, в колаборация с ДПС
цитирай
5. анонимен - На БЪЛГАРИНА КАТО МУ ПОДАДЕШ ПРЪСТ ТИ ЗАХАПВА РЪКАТА"
22.05.2008 18:41
Ех, Евгени...засърбя ме крастата...

Не знам какви други школи Доктора- анестезиолог е завършил преди да стане кмет, но със сигурност
знам, че последно е завършил Либийската школа. :)

Научил се е да се смее, когато му се плаче.

Да мълчи, когато му се крещи. Да се усмихва,

когато му се убива. Да ласкае, когато ненавижда..

Да поема отговорност, когато няма никой зад

гърба си...и Ви е подел....харизматично :)

Най- якият номер е да се смееш, когато не знаеш к,во да кажеш. Усмивката е печелившата карта винаги и навсякъде, във всяка игра или работа, особено ако имаш поддържани зъби, висок ръст и престижна професия :)

Доктора е симпатяга щом и в супермаркетите се разхожда по къси гащи. Еба си пича. Леле, майко :)

Е, такава си е поговорката, която кмета хитрец е перефразирал обобщаващо...нели Пловдив си е миниатюрен космополис, а и той модерен човек от СДС... Леле, майко! :)

Нели турците са ни били 5 века сайбии, тъй са ни преценили...

О, я раздуй малко и за Стефан Шарлопов пред телефоните, камерите и хората...в Пловдив, че ми стана интересно :)Няма начин да има начин да е минал само пред хубавелките репортерки на в. "Марица" с хубавата си булка Бояна ...:):):)

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9456413
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031