Преди няколко месеца някой от читателите ме беше подканил да коментирам онова страшно нещо, наречено “политически натиск”.

Трябва да ви кажа, че  тази работа не е чак толкова страшна.

Политиците наистина имат няколко начина за натиск, но ако човек има здраво дупе, ще устои.

Мисля, че съм преживял горе - долу всичко, което може да  се случи на една медия във времето на Прехода: двусмислени намеци, предупреждения, заплахи за затваряне на телевизията, че даже и затваряне – макар и да не съм стигнал още дотам.

Та на всичко може да се издържи.

Който се е хванал на това хоро, трябва да намери сили да го играе.

Ако има нещо страшно, то не е в натиска. Страшното е в приятелството с политиците. Те имат лостове не само да ти вгорчат живота, но и да ти го усладят.

Вгорчаването обикновено те нахъсва. Подслаждането те кара да губиш посоката. И почнеш ли да вършиш услуги вместо да бъдеш коректив – добре е да си смениш професията. Което се  случва на практика – колко журналисти станаха  депутати, евродепутати, сателитни на партиите и олигарсите бизнесмени и т.н.

Има още една интересна и малко коментирана тема – обратна на горната: за противоположния натиск –натиска на медиите. Става дума за натиск, който много прилича на рекет. В повечето случай този натиск се плаща добре. Да се плаща на медията е по-разбираемо. В България обаче има журналисти /и журналистки/, които не вземат пари, а си уреждат имоти. Лично. Но това е друга тема.

Вече разказах как съм получавал пари, за да си затворя устата. Или за да похваля някой, който не заслужава това.

За черен пиар обаче пари не съм вземал. Макар да са ми предлагали. И то доста пари.

В областта на дребния рекет обаче съм се пробвал. И то не толкова заради парите, а заради засегната чест.

Обикновено в отделите “Маркетинг и реклама” на големите фирми работят млади и атрактивни девойки с голямо самочувствие. Нерядко това самочувствие идва от особените връзки на девойките с ръководството. Поне за една известна фирма знам със сигурност, че споменатият отдел изпълнява ролята на нещо като харем на собственика. И е близко до акъла, че най-доброто място  за една любовница е специалист в рекламния отдел – а не главен счетоводител, примерно. Или шофьор. Само че и в рекламния отдел могат да се направят поразии. Като тази да кажеш на представителите на една медия, че е твърде незначителна, за да представлява някакъв интерес за рекламиране. Имал съм няколко такива случая. Един от тях беше свързан с  “Ален мак” – завехнала емблема на пловдивската икономика.

Когато “Ален мак” беше държавна фирма, бяхме в списъка на медиите, които получаваха пари за реклама. Интересът към нас може би беше повече патриотичен, отколкото търговски.

По-късно “Ален мак” започна да затъва, смениха ръководството, отрязаха ни парите, но скоро след това пак се разбрахме и продължихме да работим – вече на бартер. И без това в складовете на парфюмерийния гигант имаше достатъчно стока.

Веднъж в месеца докарвахме един камион с шампоан “Па-па” и паста “Ахромин”, които препродавахме с отстъпка на един от големите дистрибутори в тази област. И почти същите пари влизаха в касата.

Предприятието обаче се приватизира един ден – как и за какви пари е друга история, и дойдоха някакви софиянци, които нямаха никакви чувства към местната телевизия. Започнаха съкращения, преназначения, а рекламният отдел се премести в София.Започнахме да търсим връзки и попаднахме на новите специалистки, които отговаряха за контактите с медиите. Нямам и представа какви им бяха отношенията с новите собственици, така че жълтата част на коментара по-горе не твърдя, че важи в случая, но обидата си беше факт. В пряк текст ни беше заявено, че такива провинциални телевизии като нашата не ги интересували. Отсега нататък щели да рекламират само в БТВ и Нова телевизия. Отделен въпрос е, че те и там не рекламираха – може би защото в този момент имаха сериозни икономически проблеми. Но вместо да си признаят, че са в режим на икономии, решиха да ни уязвят.

Рекох си – все някога ще ни паднат в ръцете.

Скоро след това се зададе някаква синдикална стачка. Два дни преди стачката ми се обади областният представител на КНСБ д-р Татяна Миран и ме помоли за десетина минути време, за да обясни на хората целите на стачката.И да ги призове да излязат на улиците, разбира се. А в края на евентуалното участие искала да каже няколко думи за съкращенията в “Ален мак”. И за това как лошо се управлява наскоро приватизираното предприятие.

Потрих ръце и веднага се обадих на колегата Димитър Русков, който точно търсеше събеседници за предаването си следващата вечер Обясних му какъв е ангажиментът, какви ще бъдат въпросите – наблягайки на темата за “Ален мак”, и накрая дадох ясно указание: “И да ги цакаш здраво!”.

На следващия ден се прибрах по-рано и седнах пред телевизора да гледам интервюто с д-р Миран.

Дойде нейният ред, всичко вървеше по сценарий, неочаквано обаче Митко попита откога КНСБ се грижи за интересите на работниците. След като всички знаем, че ръководителите на синдиката се грижат преди всичко за личните си интереси. Колко имота има Желязко Христов и т.н.

Д-р Миран просто не вярваше на ушите си. Опитваше се да се измъкне – обещаваше, че в специално предаване ще обясни каква собственост притежава  всеки от ръководството на КНСБ, че темата днес е друга,  но Митко продължаваше да я напада безмилостно.

Стоях пред телевизора и не можех да си обясня поведението на колегата. Дали някой не го беше купил по някакъв начин зад гърба ми?

На следващата сутрин отидох по-рано на работа, знаейки какво следва. Още към 8 се обади д-р Миран, за да каже, че е обидена от неочакваното отношение. Аз само мънках и обещавах, че ще разследвам случая.

След малко дойде и Митко – лицето му изразяваше всичко, но не и разкаяние.

- Какви бяха тези изпълнения снощи? – попитах възможно най-строго.

А Митко се усмихна доволно – като човек изпълнил дълга си, и каза:

- Че нали ми каза да ги цакам, бе шефе?

Просто не се бяхме  разбрали кого да цакаме.

Оттогава поръчките за цакане ги повтарям по три пъти – да не стане пак грешка.

В постинга ти има няколно основни тези, всички са интересни, казваш по малко по всички тези , но не ги развиваш до края. Пропусна да кажеш нещо за икономическия натиск, който всички стопански субекти изпитваме. Всъщност бартера е продиктуван от този натиск. За дребния рекет в който си се пробвал - лошо, не очаквах да го афишираш, но както и да е. А за цакането - това е типична черта на поведение на всички нас, дано скоро да се откажем от това, защото е деструктивно, то не води до развитие. Ще бъдем по-добре, когато спрем да се прецакваме.Но за цакането ще напиша нещо по-нататък.

ясно,цакате митко тук.
странно късно, недообяснено,непоискано.

Евгени, щом имате гражданска позиция нямате право да убивате ентусиазма на непорочните млади. Няма избирателна правда. Има личен избор, в който сам приемате на чия страна да застанете, но ако сте избрали правдата, трябва да я отстоявате.Или най- малкото да не пречите на ония, които го правят.

Истината може да е многолика, но винаги е една и изисква честно и почтено отношение.

Достатъчно сте живял и знаете, че няма успешна стачка "спусната" отгоре.Такава стачка не е предназначена да защитава интересите на стачкуващите, а на ония, които я "спускат".

Стачка, която не е породена от недоволството и нетърпимостта и не тръгва от долу, винаги е неуспешна, защото това е просто игра, в която се въвличат наивници за отвличане на общественото внимание в друга посока от актуални проблеми.

Типичен пример е учителската стачка, която беше закрита с една "седянка".

Браво на Митко! Искрени поздравления на момчето от мен, а Вие се замислете върху двойният стандарт на "Двойната Лодхен".:)

Знам,че нямам право да давам акъл, но смятам, че Вашите съвети трябва да се свеждат до професионализма на водещите, а не да влияете на мнението им, ако имате претенция за обективна медия, от каквато обществото ни изпитва вопиеща нужда. Поздрави Ружа

НБ. И да не забравиш да потупаш Митко по рамото от мен, че си го е заслужил :)