Не знам дали познавате чувството, че в момента се минавате жестоко, но въпреки това ви е хубаво?

Винаги съм си мислил, че съм тарикат момче и правилно преценявам ситуациите. Отделен въпрос е, дали съм се възползвал от правилната преценка.

Плащал съм цени, които съм знаел, че могат да се свалят още надолу, или съм се продавал на цена, която може да се вдигне още малко нагоре,  но не ми се е правил пазарлък.

Поговорката за “капка по капка – вир” не ми е от най-любимите.

Като дете един ден се похвалих на майка ми, че съм се возил в автобуса без билет и така съм спечелил 4 стотинки.

Тогава мама – лека й пръст, ми изнесе един урок, който запомних цял живот. Урокът, че покрай дребните печалби човек може да проиграе големите неща в живота. И че за 4 стотинки не си струва да играеш каквато и да е игра.

Връщам се към времето за раждането на нашата телевизия и ако някой си спомня още, бях описал, че годините минаваха, а никой не искаше да ни лицензира. Но беше вече дошло времето, в което някъде вече се дописваха  последните страници на проекта как да се изхвърлят провинциалните играчи като нас от телевизионния ефир и от освободените малки банички да се сформира една голяма баница, която да се раздели най-много на две.

Бях нарекъл това “ефекта Берлускони”, тъй като италианският магнат така беше започнал – след като не му давали да направи национална телевизия,  просто изкупил регионалните честоти. И като ги обединил в едно цяло се получило това, което някои вече достатъчно забогатели хора започнаха да се канят да направят и в България – някъде към 2003- 2004 година.

И съвсем закономерно през Народното събрание мина една поправка на Закона за Радио и Телевизия, която разпореждаше какво трябва да направят тези като нас. До провеждането на конкурса, който чакахме толкова години, можеше да останем на пазара само ако си платим със задна дата някакви такси.

Юристите знаят, че закон с обратно действие се приема само когато става дума за страшни престъпления. А това, че толкова години не бяхме си плащали таксите, си беше вина на регулаторните органи, които по една или друга причина бавеха топката. Те просто не бяха си свършили работата и ни държаха извън закона. Още по-точно – не бяха си свършили работата, защото не бяха получили политическата и икономическата поръчка. Някъде горе дълго още не можеха да решат кои са правилните кандидати за нашите честоти.

Така или иначе до 9 януари следващата година – датата си я спомням добре, трябваше да внесем за кой ли път документи и споменатата такса за 6-7 години назад, . Което не можехме  да направим. А и направих сметка, че ефирът, който губехме, ни намалява аудиторията с не повече от 10% . Но пък икономисваме наема на предавателя.

Обадих се на колегите от Телевизионния ретранслатор на Сахат тепе на 8 в полунощ да ми дръпнат шалтера и се успокоих.

Три –четири дни преди крайния срок ми звънна някакъв човек от ББТ и каза, че иска да се срещнем.

Веднага се сетих за какво става дума – щяха да се опитат да откупят ефира.

Моментът беше такъв - то кога ли е бил различен, че имах страшна нужда от свежи пари.

Казах, че съм на разположение и на другия ден зачаках купувачите от богатата телевизия на Манджуков.

Дойдоха трима души в джип – без да се смята голямата чанта, която носеха със себе си. Предполагам, че в нея имаше пари. Освен някакъв програмен шеф в групата имаше юрист и счетоводител, което подсказваше, че при добра воля нещата можеха да се решат много бързо – след което чантата щеше да се опразни.

Колегите разгледаха набързо студията, пихме по едно кафе, поговорихме, след което ги отпратих.

Купувачите така и не разбраха защо е трябвало да бият толкова път за едно кафе.

Аз пък трябваше дълго да размишлявам защо ги отпратих.

И дали не съм се минал?

Чак след два часа осъзнах каква голяма минавка съм направил.

Но най-напред защо преговорите за минути стигнаха до задънена улица. Случилото се може да бъде принос към теорията за водене на преговори.

Хората дойдоха с пълна информация за финансовите ми задължения. Което означаваше, че от Комисията за регулиране на съобщенията им бяха дали с връзки /или си бяха просто платили/ за информацията. Гостите бяха горди, че знаят толкова много за мен, но това мен пък ме подразни.

Попитах ги как – ако се разберем, за два дни ще подготвят всички документи?. Те отново гордо отговориха, че това е техен проблем. Което доказваше силни връзки и в СЕМ.

За трети път хората от ББТ сбъркаха, като се опитаха от самото начало да бутат цената. Подхвърлиха уж случайно как отдалеч си личало колко бедна е телевизията. И попитаха даже на VHS ли работим? Което е все едно да си на старта на Формула 1 и да попиташ съперника си дали моторът му е от Трабант.

Подобни ситуации – как голямата корпорация иска да купи семейна фирма – бедна, но с име и традиции, сме гледали в не знам колко си американски филми. Аз специално от там съм научил как се действа в подобни случай. Действа се по съвсем различен начин.

Провалът на преговорите дойде, когато попитах какво ще стане с нашата пловдивска програма – ако все пак се разберем за някаква смесена собственост.

Отговориха ми в прав текст, че пловдивската програма изобщо не ги интересува – щели да ми оставят там някакво програмно прозорче. Не ги интересувал и Пловдив. За тях важна била само антената на пловдивското тепе. Тоест честотата, на която излъчваме.

И тогава моят пловдивски патриотизъм се разбуни  и казах, че нямам никакво намерение да продавам. Чао.

А можеше да им взема парите, да им оставя ефира, а ние да си регистрираме нова пловдивска програма, която да се излъчва по кабел.

Което и направихме след няколко месеца.

Ако за нещо ме е най яд обаче, това е, че не можах да разбера  какви пари имаше в чантата.

Загубих, но си направих густото – както казваме в нашия град в такива случай.

След няколко дни се видях с един от заместник кметовете и гордо му разказах как съм устоял и колко пари съм загубил – само и само градът да си има пловдивска телевизия. И как за малко телевизията ни щеше да стане софийска и червена.

Добавих “червена”, защото заместник кметът беше известен син активист и се надявах акцентът върху цвета на ББТ да засили още повече похвалите, които се надявах да получа за патриотичното си поведение.

Само че човекът ме погледна със странен поглед и попита:

-         Че защо не се продаде?

 И тогава нещо ме жегна – усетих, че в пловдивската Общината има хора, които не искат да има пловдивска телевизия.

Предпочитат софийска и червена.

Мина известно време и подозренията ми се оправдаха.

Но за това – малко по-нататък.

 

 

поправям неправилния прочит на богоизбр -според мен,именно тук става дума,че хора са действащите сили.парите в чантата влияят,но решава човекът.

Толкова много проблематика в един само случай.

Като се почне от законотворчеството в Парламента, където явно се "коват" закони за временна консумация и за отделни личности, в послествие се ремонтират, преремонтират и 20г не стигат да се синхоронизират с европейското законодателство.

Разграбването на държавата и народа бе заложено именно в законите, които бяха сътворени в името на демокрацията, ама с намигване. С лявото към наште хора, с дясното към наивните балъци.

Точно тяхният смисъл и приложение са предпоставката за ширналата се корупция в държавата, която в отговор/ пак с намигване/
създава комисии за борба с Корупцията, демек
да се бори със себе си и да се самонадвие :)

Збигнев Бжежински е казал, че "партия, която не е предала тайните си служби не е изгубила управлението" и България е нагледен пример за това.

20г не стигнаха за отварянето на досиетата. Младите вече не се интересуват от това и не могат да проумеят колко е важно именно за тяхното бъдеще.

Как да не се жегне човек от продажността на политиците и да не настоява отчаяно за промяна на избирателният закон на мажоритарен принцип и ще може да избира хора, които познава и ги предпочита заради способностите и достойнствата им, а не заради цвета на партийната листа.

По принцип похвали и благодарности казват, че човек ве бива да очаква. Прави каквото трябва, пък да става каквото ще.

Труда на твореца освен материална има морална цена, но втората не я очаквай от политици и критици, а от аудиторията от зрители и читатели,
за които работиш. Така мисля аз, Ружа

Нали се почувства добре ? И все пак се подготви за нещо друго. Как така ще им разваляш глобалните проекти ? Кой си ти ? Кои сме ние ? Не забравят, когато им се направи "сечено" . " Червеният октопод" отвръща на удара.Пипалата му стигат до размер на клетка.

Евгени, радвам се, че след толкова време чета нещо от теб. Научих за блога ти от студентите-журналисти - четат и разпространяват. Когато все пак дойдеш към БНТ, обади се - ще се радвам да те видя. Павлина Д.

По-внимателно с достъпа до чужди лични данни, Тодоров...
Това, което си направил, е чисто нарушаване на закона.
Да допуснем, че за 24 часа мога да получа всичките ти лични данни...
Какво, да ги пусна в Интернет като теб ли?
Ама че манталитет на интелигентна Пловдивска майна...
Как заблуждават текстовете за пред хора...