Прочетен: 9142 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 06.07.2008 12:39
Да кажем, че свърших с размислите около Прехода.
Продължавам с нещо като „Втори сезон” – разни епизоди от разни времена. Картинки, думи, звуци, които съм запомнил.
Всъщност историческите събития, на които сме съвременници, стигат до нас обикновено с помощта на медиите, пречупват се през коментарите на нашите близки, омешват се с някакви битови спомени…
Сега почти всичко, което става по света и у нас, можем да видим на телевизионния екран.В моето детство обаче големите събития не се виждаха, а се чуваха.
Може би затова до първите ми исторически спомени неизменно присъства по един радиоапарат.
Не си спомням първите гласове – така, както в руската история остана гласът на Левитан, съобщаващ за нападението на немците през юни 1941.
Започваше с „Гаварит Масква” и свършваше с „Победа будет за нами”.
Спомням си как през 1975 в Радио Пловдив се правеха някакви документални предавания по случай 30 години от края на войната. Намерихме в архивите на Радио София прочутото съобщение на Левитан, оказа се обаче, че този запис е правен доста по-късно. Нещо като копие от оригинала.
Първото ми радио беше довоенен „Телефункен”. Всъщност то беше на лелите ми Надка и Маргарита. Говорителите на апарата бяха покрити с плат, платът беше просмукан с прах и гласът идваше някак си прашен.
Един единствен път видях цялото семейство да се скупчва около радиоапарата, не можах да чуя какво казват в момента, но си спомням, че в този момент камбаните забиха.
Беше умрял Сталин.
Някъде по това време или малко по-рано беше станала прочутата случка с архитект Чинков – ще я разкажа още веднъж, защото се вписва в темата.
Архитект Чинков, известен с острия си език пловдивчанин, лежал по-късно в затвора заради вицове, отива една привечер в църквата при отец Ангел. Носи огромния си радиоапарат на ръце, а на четирите му краища е запалил по една свещ.
- Защо ми носиш радиото, архитект Чинков? – пита отецът, който се кани да се прибира.
- Да му четеш, отче. Много лъже…
В същото време ние растяхме и постоянно ни учеха, че лъжат не радиоапаратите, а само вражеските радиостанции, които предаваха на къси вълни. Нашите служби ги заглушаваха упорито, но все нещо стигаше да крехките ни детски души и нанасяше непоправими поражения.
Следващото радио, което си спомням, беше българско, на него пишеше „Христо Ботев”. Беше на комшиите и когато те си ходеха на село, със сина им Гълъб дебнехме предаванията с упадъчна музика по Бейрут, Лаксемберг и Истанбул. При късмет хващахме Джилда по „Свободна Европа”.
Една вечер след музикалното предаване съобщиха с глас, звучащ почти като Левитан: ”Опит за преврат в България”.
„То бива, бива, ама чак толкова да се лъже не бива” –рекохме си с Гълъб и се разделихме.
След малко се прибра баща ми, казах му какви лъжи се разпространяват по вражеските радиостанции, но той ми каза, че този път май са познали. Става дума за заговора на Горуня, за който дълго време официалните медии и дума не обелваха.
Първото ни семейно радио беше от ново поколение – пластмасово, малко и зелено. Марка „Тесла”.
То стоеше нависоко, за да стигна до копчетата трябваше да стъпвам на стол.
През 1967 и 68 престоях прав на стола с дни.
Беше времето на „Пражката пролет”.
Тогава вражеските радиостанции промиха окончателно мозъка ми и сложиха край на младежката ми вяра, че живея при най-справедливия и демократичен строй.
Когато на 21 август съветските танкове влязоха в Прага, превключвах ту на Радио София, ту на късите вълни.
Едни и същи събития се разказваха по два съвършено различни начина.
Къде беше отец Ангел със своите молитви за прогонване на лъжите?
Не познавам човек от моето поколение, който да не е израснал край радиото. И то не толкова заради новините, колкото заради музиката.
Не знам колко трябва да са били глупави идеолозите на тогавашния режим, че да забранят музиката, която младите искат да слушат. Въртяхме по цял ден копчетата, за да чуем Бийтълс, а попадахме на Велко Верин, на Георги Марков, на Владимир Костов, на Семерджиев, на Джилас.
Зорлен ни мъчеха да заобичаме толкова Мая Кристалинская и Муслим Магомаев, че друга музика да не ни трябва.
Малко по-късно в Радио Пловдив вече ме запознаха с правилата на играта.
Седмичният лимит беше 14 италиански песни, 14 френски и 1 англоезична.
Цяла седмица чакахме съботата, когато в някакъв концерт по желание се промъкваше онази една компромисна песен. В каталозите на радиото попадах на куриози – примерно запис на някакъв английски хор, който изпълнява „Ей, ухнем”. На картончето някой беше сложил резолюция:”Руска народна песен, но се изпълнява на английски – да не се пуска!”
Като станах студент, си взех малката „Тесла” в квартирата. От нея чух и репортажът за първите човешки стъпки на Луната. БНТ не намери кураж да предаде събитието директно.
В казармата пък вкарах един транзистор „Щерн 111”. Чутото по него неутрализираше силата на политзаниманията.
Като се ожених, първата работа с жена ми беше от младоженския заем да си купим „Селена”. Струваше 110 лева. Някои си купуваха „ВЕФ-ове” за 95 лева, но не всичките модели имаха 13 и 16 метровия сектор на късите вълни. Там по-трудно се заглушаваха черните станции.
Падането на Тодор Живков чух по радиото на стария ми Москвич. Преваляхме връх Шипка, валеше сняг, гласът се губеше, но все нещо чухме. Но още не можехме да повярваме на ушите си…
Сега слушам радио точно по 12 минути на ден – толкова трае пътуването ми сутрин да работното място. Пускам някаква музика и появи ли се глас, превключвам.
Още ми е рано за натоварване…
08.07.2008 01:01
Къде отида предавания "12 + пляс" с прекрасния водещ от 12 часа по обяд по 3 часа всяка неделя (или събота беше) на Асен Сираков (човек подхождащ професионално, сам подготвящ даже нотите си...). Следващото му предаване беше в 12 през нощта - разбирай в 00.00 часа - седял съм с часове през нощта да го слушам ...беше прекрасно.. И много други подобни "стари" кадри. Какво направихме с тях, къде ги изгонихме ... направо им разказахме играта на всеки сектор в икономиката ни. Един да се появеше на хоризонта добър изпълнител, го засипваха с "леш" и го удавяха...
И аз си спомням на касетофона на баща ми "International Panasonic" на къси вълни Beatles да се вихрят и много други подобни..
Касетофончето още си работи, макар и само като радио:).
Замислен
08.07.2008 14:02
Днес не познавам човек на възраст под 65г, който да вярва на казаното в медиите у нас (каквито и да са те). Който има нерви да им изтрае рекламите, обикновено чете, слуша и гледа "между редовете", за да разбере от какво всъщност искат да му отклонят вниманието. Истински важните събития и неща , които се случват (ако изобщо бъдат споменати) никога не са в първата четворка в новините.
Каквото и да си говорим, пропагандната машина на социализма беше доста наивна. Като детска играчка в сравнение с добре поддържаната и пресметната от социолози и психолози медиина кампания за промиване на мозъци, с която ни заливат днес.
Но това е друга тема.
Че кое му е различното? Може би само дребния детайл, че не е идеология (а дали пък наистина не е?).
11.07.2008 11:58
Излизайки от къщата, където живееха се насочил по “Отец Паисий” към Джумаята.Някъде около куриерското бюро го срещнал стар приятел и го заговорил:
- Здрасти Бояне, много време не съм те виждал.Как живееш..?
- Живот си живея – отговорил архитекта- и навел глава над левия си ревер.
Приятелят му ококорил очи и се заоглеждал.(параноята за преследване по това време беше на върха си.)
- Спокойно, като ни забраняват да го ядем, не могат да ни забранят да го миришем.- повдигнал ревера на ризата и показал зашитото парче луканка.
Не изминал и няколко метра и около него се събрали цивилни ченгета.
Не знам под какво обвинение го прибраха...(пък тогава и логично обвинение не беше нужно), но синът му Коко (беше съученик на баща ми) се чудеше с какво може да му помогне. Не-случайно винаги сръвняваше капитализма с мушмолите.
Весело лято и да не ги забравяме.
Поздрави:)
06.01.2009 14:01
19.05.2009 14:47