Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.07.2008 10:46 - МОИТЕ ТЕЛЕВИЗОРИ
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 4410 Коментари: 3 Гласове:
0



 

                        

Помня времето, когато в България нямаше нито един телевизор.

Помня и първия телевизор – или един от първите.

Една далечна братовчедка, говорителка на „Радио Москва за България”,  беше донесла от Москва чудото на техниката. То дремеше в тъмния хол и чакаше първото експериментално излъчване на някаква манифестация след няколко месеца, за да покаже какво може.

Нямаше телевизия, но имаше кино.

Как чакахме да дойдат новите филми в понеделник и сякаш животът ни започваше отново всяка седмица.

В Пловдив си имахме и панаир. Впрочем на панаира се изсипваше цяла България – имаше един период, когато по това време идваха на гости всичките ни роднини от близко и далеч.

Панаирът беше прозорче към един друг свят. Гледахме лъскавите западни коли, биехме се за рекламни проспекти – даже въздухът на панаира като че ли беше друг.

Чужденците – представители на западни фирми, се изживяваха като главни герои в светски сериал. Зяпахме ги през полуотворените врати на офисите – като на екран, как разговарят - небрежно изтегнати на фотьойли, а на масичките имаше отворени кутии мечтани западни цигари.

От време навреме поглеждаха към нас - зрителите -аборигени, и сигурно още повече се радваха на себе си.

Подобно чувство открих в един от ранните разкази на Иво Андрич – богат европеец се разхожда из някакъв арабски град и беднотията наоколо  и завистта, с която го оглеждат местните хора, го изпълват с такава самовлюбеност, че човекът започва да се смята за достоен за „идеалната жена”.

Впрочем панаирджиите си намираха в Пловдив жени, за които в родните си градчета не можеха и да мечтаят. Но това е друга тема – да се върнем на телевизорите.

За пръв път седнах пред работещ телевизор в Калофер. Бяхме на почивка и хазяинът на къщата, където бяхме отседнали, замина една нощ за София. Каза че още в тъмно ще се нареди в ЦУМ за телевизор.

На другия ден сутринта видяхме телевизора на верандата – лъскав и влажен.

Хазяинът го беше докарал през нощта и пеша беше минал няколкото километра от гарата до града. С някакъв приятел вързали телевизора с една покривка, прекарали през възела кол и метнали мечтаната придобивка на рамо. По пътя обаче завалял дъжд и се наложело да съблекат почти всичките си дрехи и да покрият скъпата вещ. Така – полуголи, но щастливи стигнали призори до къщи.

Денят премина в майсторене на антена от някакви тръби – добре че връх Ботев беше отсреща и сигналът можеше да се улови с всеки плод на българския технически гении.

Между другото някъде около 89-а година за малко да се включа в бизнеса с антени. Един приятел работеше в някакво машиностроително  предприятие и търсеше с какво да захрани нова и скъпа машина за извиване на алуминиеви тръби. По онова време точно пускаха „френската телевизия” – някакъв френски държавен канал, което си беше голямо събитие. Предложих с машината да се правят антени, с които да може да се лови френската телевизия.

Нещата обаче се развиваха твърде бързо и скоро можехме да гледаме от сателита каквото си искахме.

Приятелят си направи частна фирма - става дума за  Вальо Валвекса /”Валвекс” е името на фирмата/ и започна да произвежда сателитни чинии.

Които бяха първи в този бизнес, направиха много пари. Капиталът се обръщаше за броени дни, печалбите бяха фантастични.

Дойде времето на кабелната телевизия и хората вече не искаха да си дават парите за сателитни чинии.

Срещнах по това време Валвекса  и го попитах дали бизнесът му е умрял.

Той ми разказа следното:

„Като цяло бизнесът не е това, което беше. Но от време навреме идва някой баровец и иска чиния за вилата. Аз естествено му продавам най-скъпото, натоварвам му го, пращам му човек за монтаж. След няколко дена обаче се случва едно и също. Идва баровецът и казва, че е доволен, но не можел да намери един канал. И прави онова многозначително движение със средния пръст, от което става веднага ясно, че човекът търси порното. И тогава обяснявам, че за порното трябва и декодер…”

Сега да се върна в зората на телевизионното приемане.

В Калофер изгледах същата вечер балета „Лебедово езеро” – седнах пред телевизора и гледах до дупка. Това беше първата ми и единствена среща с балетното изкуство.

В махалата първи си купиха телевизор Станоеви – съветски „Рубин”. Мъжете се събираха два часа преди да започне програмата, играеха карти и чакаха първите новини.

Ние, децата, ритахме топка и чакахме да дойде „Фюри” – първият детски сериал, главен герой на който беше някакво конче. В уречения час се събувахме пред вратата на  Станоеви и нахлувахме с миризливите си потни крака в хола.

В онези времена всеки, който купуваше телевизор, трябваше в една или друга степен и да пренастрои живота си.

Впрочем в началото имаше програма през ден. Но затова пък се гледаше от начало до край.

Един батко по онова време се ожени и ние, пишлигарите, му зададохме въпроса, който най-много вълнуваше съзнанието ни – дали ебе всеки ден.

Баткото важно поклати глава отрицателно: ”Не всеки ден – само тогава, когато няма телевизия.”

Ако направим проучване откога започна да спада раждаемостта в България, със сигурност ще установим, че кризата започва от деня, в който можехме да гледаме телевизия всяка вечер.

От нашия род първи си купи телевизор – унгарски „Стадион”, вуйчо Иван. Стринка Милка започна да посреща всяка вечер гости, които черпеше с шоколадови бонбони. Първо минаваше с бонбониерата през всеки, след това я оставяше пред телевизора – да си вземат гостите.

В края на програмата кутията беше празна.

След няколко дни стринка Милка започна да поднася по един бонбон, след което прибираше кутията, с което намали разходите наполовина.

Накрая мина на „кръц-кръц”…

Постепенно българинът започна да става капризен и една програма вече не му стигаше.

Но за Втора програма – по-късно.

 



Тагове:   Моите,


Гласувай:
0



1. zemaria - Хехехе
19.07.2008 15:26
Браво, чудесно! И аз ще напиша за моите.
цитирай
2. viki02 - По онова време се чувствах по-добре.
19.07.2008 18:22
Аз помня, че имахме Опера и трябваше да ме дават по телевизията на 5-6 годинки, а Операта се развали. И родителите ми отказаха да отидем у съседите да гледаме.
Е, вече сме имали телевизорчета, че даже и у съседите. А Операта още стои. Баща ми е като Плюшкин. Нали той събираше вехтории...
цитирай
3. анонимен - Моите телевизори
19.05.2009 10:00
Унгарските т-зори бяха Орион ,а Стадион беше производсто на ГДР.Зная това защото го имах.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9454795
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031