Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.07.2008 21:32 - МЕЧТАТА ЗА ВТОРА ПРОГРАМА
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 5061 Коментари: 4 Гласове:
0



                     В магазините вече почти свободно можеше да се купи първият български телевизор  „Опера”. С баща ми обаче  решихме да не бързаме и да чакаме  да излезе последното чудо на българската електроника  „широкоекранния”   „Кристал”. Вече беше изложен на пловдивския панаир и след няма 2-3 години щеше да се появи и в магазините.

Минаха годините, появи се новият модел, но се разчу, че бил нещо афиф и често се развалял.

Продължихме да чакаме - годините минаваха в информационно затъмнение, докато най-накрая си купихме съветски „Електрон”. Някъде по това време БНТ започна да се развива бурно и пуснаха даже втора програма. Оказа се, че на нашия телевизор му трябваше някаква допълнителна приставка за втора програма, но не се решихме да рискуваме да носим машинката на сервиз. Така останахме без право на избор.

Седях пред телевизора в петък вечер, примерно, когато БНТ излъчваше „руска програма”, гледах някакви глупости и си мечтаех за времето, когато човек ще може да натисне копчето и да види нещо друго.

Изобщо не допусках, че на Втора програма може да има същите глупости като на Първа.

Истината е, че Втора програма бързо се превърна в нещо като кошче за отпадъци. Което предаване ръководството на телевизията не харесваше, пращаше го там. Като в концлагер.

Вече работех в системата на БНТ и си спомням каква радост беше да те пуснат на Първа. Но по принцип провинцията трябваше да се задоволява с Втора.

Ожених се и трябваше да мислим за собствен телевизор.

Първо взехме назаем една стара „Опера”, на която почти нищо не се виждаше, но скоро открихме съвсем случайно, че във Велинград продават свободно „Юност”. Това бяха едни малки червени телевизорчета, които имаха и двете програми.

Лятото си взехме телевизора на морето. Сложих го на тераската с изглед към морето, започнах да въртя антената и изведнъж стана чудото – хванах някаква Трета програма. Оказа се, че е турска. И без звук. Въртяха американски филми, които ние гледахме втрещени – макар и нищо да не разбирахме.

Бяхме направили пробив в системата.

Носеха се даже слухове, че някакъв техничар от село Брестник направил такава голяма антена, че хващал шведска телевизия. Според мен това си беше просто мечта.

Пловдивският телевизионен център беше в подножието на Релейната станция на Сахат тепе, откъдето минаваха по международно трасе десетки телевизионни програми от Запад на Изток и обратно.

Някакъв колега успя да прекара кабел от Релейната до една наша апаратна.

Тайно можеха да се гледат какви ли не чудесии, посветените се събираха късно вечер, но това гледане беше като извънбрачна любов  – не трябваше да се хвалиш, ако искаш връзката да продължи по-дълго.

Скоро прелюбодеянието беше разкрито и кабелът отрязан. Но успяхме да запазим запис на някакво шоу на балета на бар „Лидо”. Танцьорките бяха с голи цици. Не помня колко пъти съм гледал този запис…

Дойде времето на цветната телевизия. В Кореком пък се появиха телевизори с дистанционно управление.

Една вечер жена ми се прибра от командировка в София и каза веднага да сляза долу. Служебният бус, който беше спрял пред блока, беше пълен с кашони с цветни телевизори „Велико Търново”. Те бяха върха на техниката по онова време. Колегите намерили връзка в ЦУМ и тогавашният директор дал на който иска при условие, че до два дни ще се внесат парите.

И като започна едно търсене на заеми – трябваха цели 1500 лева. Събрахме ги и се родихме. Оказа се, че съветските киноскопи изобщо не го вдигат пред белгийските.

Съветската телевизия обаче бързо дръпна напред. Ако по-рано се чудеха как да ни карат да гледаме руската програма, сега нашите идеолози бяха в паника от развращаващото влияние на програма „Взгляд”.

До 1989 година имах възможността да погледам и малко полска и западногерманска телевизия.

От поляците изкопирах един номер – да се обявяват в края на предаването телефоните на авторите, на които зрителите можеха да влязат в директна връзка през следващите два часа. И се оказа, че след едни предавания телефоните звънят, та се късат, а след други – и то по-правилните, следва пълно мълчание.

На едно партийно събрание обаче поискаха да спра  с „тези полски номера”. Защо трябваше да знаем какво мислят зрителите за нас, достатъчно беше да знаем какво мисли първият секретар на Окръжния комитет.

От западногерманската телевизия пък разбрах, че няма нищо страшно, ако едно икономическо или политическо предаване се прекъсва с музикални изпълнения. От което се роди по-късно стилът на известната тогава пловдивска рубрика „За един милиард”.

Жадни за различна телевизия бяхме не само ние, хората, които си бяха избрали този занаят, но и всички българи. Информационната мъгла, която ни обгръщаше, ни караше да мечтаем за нови и нови телевизии.

Дойде  демокрацията и нещата бързо започнаха да се променят. Първо се  появи сателитната телевизия, след това кабелната.

Когато ни сложиха в къщи сателитна чиния – от големите, по цели нощи не спяхме. Чинията се въртеше в тъмнината като пощръкляла и търсеше нови и нови канали.

Сега вече е ръждясала.

Пред десетина години в едно финландско градче пуснах техния кабел и открих само 5 програми – 3 финландски и 2 шведски.

Оказа се че на финландците това им стига.

Аз обаче минавам всяка вечер през всичките 60 програми, които имам, прескачам ги по няколко пъти, но все не мога да намеря онази Втора програма, за която си мечтаех едно време. Програмата, която ще бъде по-различна.

Сега програмите от цял свят ми  приличат на Първа.

 

 



Тагове:   мечтата,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. 100jan - Да, жалко, нали?
23.07.2008 08:56
Затова вече не гледам телевизия.
цитирай
2. victoriavselena - Колко носталгия
25.07.2008 15:36
Напомни ми за няколкодневните опашки за цветни телевизори, а още по-назад в години как ходехме при съседите "на телевизия" и си носехме столове. Но наистина е, че основен туристическия канал, понякога исторически, географски или още по-рядко филми без насилие ,няма какво да се гледа по ТV. За съжаление този буклук се изсипва върху и в главата на децата ни, които няма с какво да сравняват и какво да си спомнят. А за книги, кой ли има време сега?
цитирай
3. optimum2 - И все пак имаше романтика
25.07.2008 22:22
Поздрави за постинга.Така беше !А може би всяко нещо със времето си.Сега нещата ги гледаме по-различно.Тогава се радвахме и на най-малкото. А сега децата ни могат ли го????
Весело лято.
цитирай
4. анонимен - Кабелна телевизия- "...секс, терор и насилие..."
17.02.2010 01:30
Да, както казвахме тогава, имахме си "програма и половина":) В началото на 80-те все по-упорито се чуваше, че отвъд океана в "ненавистната Америка" има някакво чудо, което се казва "кабелна телевизия", по 20-те канала на която пускат филми и предавания, "пълни със секс, терор и насилие", както твырдеше соцпропагандата :) 20 канала! Не можех да си го представя.
...Сега на моя скромен малък 27" Samsung с HD тунер хващам 185 от всичките цифровеи пакети, като 2 от тях са вече и в High Definition формат.... гледаш все едно през стъклена витрина- с такова почти нереално качество и със заобикалящ те отвсякъде звук 5.1, който бълват колоните на ресивера....
Секс има, обаче ако си платиш допълнително с SMS за 120 мин. достъп. Терор.... никъде не видях:) Насилие - е, никой не те кара да гледаш такива филми, като има купища други :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 7937152
Постинги: 749
Коментари: 6242
Гласове: 7931
Архив
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031