Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.07.2008 09:50 - ИСТИНСКАТА ЕМБЛЕМА НА БЪЛГАРИЯ
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 5277 Коментари: 6 Гласове:
0

Последна промяна: 27.07.2008 11:49


  

Помня северния несебърски плаж от 1958 година.

Първо трябваше да се преодолеят някакви боклуци, а след това започваше пясъкът.

Един ден баща ми преброи, че на този плаж ходим точно 6 семейства. Да кажем – 25 души.

По-нататък  беше пустош. Още тогава се говореше обаче, че ще започва някакво строителство. То наистина започна и на празното място се издигна „Слънчев бряг”.

Комплексът е планиран да има 17 000 легла, днес са над 230 000.

Та тогава – през 1958 година, така изглеждаше цяла България – с много пусти места, но с големи идеи. Част от които се реализираха – да си признаем.

През 1963 година бях на лагер в Равда. Няколко пъти ни организираха екскурзии до Слънчев бряг.

Вървяхме пеша – през лозя и пущинаци, към 7 километра. Целта се виждаше отдалеч – хотел „Кубан”, символ на модерна България.

До хотела продаваха пуканки – „с краве масло” беше написано отпред, ние се нареждахме на опашка и изхарчвахме всичките си пари, предвидени за екскурзията.

Ръководството на лагера в това време сядаше в ресторант „Палма” и пиеше по бира „Окочим”, внос от братска Полша. След това псуваха скъпотията, бяха им взели по 60 стотинки.

България се развиваше, растеше и Слънчев бряг. Или обратното.

Издигна ръст хотел „Европа” – целият от гол бетон, без мазилка. Обясниха ми, че такава била световната мода.

Развиваше се и българо-съветската дружба, която през нощта направо си прерастваше в любов.

В края на 60-те години „Слънчев бряг” ми изглеждаше раят на земята. Можеха да се намерят капанчета, където пиенето беше по 60-70 стотинки, а бирата беше шуменска.

Най-скъпо било във Вариетето – колата, разправяха, била цели 80 стотинки.

През септември 1974 година спах на хотел в самостоятелна стая за 2 и 50 на вечер.

Чак 79-та  година стаите достигнаха до 6-7 лева, появи се и западногерманска бира, но удоволствието струваше вече фантастичните  2 лева и 9 стотинки.

През онези години обикновено  спяхме и се хранехме  в покрайнините на комплекса, в почивна станция за по 30-40 лева на смяна, но вечер го удряхме на живот.

Пиехме по едно-две, след това се разхождахме по алеите и оглеждахме мадамите.

Беше тихо и спокойно – като при развития социализъм. Чуваше се всякаква реч и всички се обичаха – като при победилия интернационализъм.

И все пак не бяхме доволни – мечтаехме да живеем като в станцията на Министерския съвет. Разправяха, че там бил победил комунизмът.

В края на 90-те имах възможност да огледам отвътре и това мечтано място, прочуто с евтините си кюфтета. Кюфтетата вече бяха изхвърлени от менюто, а условията - сравнени с днешните петзвездни хотели, бяха направо мизерни.

Такава беше и държавата ни в първите години на Прехода – 3 звезди ни стигаха.

През 2001 година пак бях на „Слънчев бряг”, обикалях по познатите места и ми се плачеше.

Любимата ми почивна станция имаше окаян вид – като цялата все още неприватизирана общонародна собственост.

Занемарени бяха и повечето хотели, много от огромните  ресторанти, направени да приютяват огромните руски групи, направо бяха затворени.

Кризата в дружбата беше довела и до криза на туристическия бизнес. И не само в този бизнес.

Големите хотели и ресторанти обаче  бяха вече заобиколени от бараки и сергии. Като варвари пред крепостните стани на градове със западаща държавност.

Окупаторите имаха дебели вратове и изглеждаха търпеливи. Скоро обаче търпението им се изчерпа и след няколко атаки превзеха крепостта. Или по-скоро тя бе предадена отвътре.

Слуховете за бързи печалби привличаха нови и нови варвари, хотелите бяха свършили и започна окупирането на празните места. След това и на градинките.

„Слънчев бряг” стана символ на силата на пазарната стихия.

Преди десетина дена минах отново през комплекса. След 7 годишно отсъствие вече не можах да го позная. Налегнаха ме носталгични чувства, но това е друга тема.

Запознах се с някакъв строител, който беше участвал в издигането на поне половината от новите хотели. Човекът ме качи на колата си през нощта и като Вергилий ме разведе по старите алеи, превърнали се в тесни междухотелски улички.

От разказа му научих чии са хотелите и заведенията – на ченгета, магистрати, политици и техни роднини…На кредитни милионери и на неплащащи данъци в особено големи размери. След това чух имената на Маджо, на Маргините, на Митьо Очите.. Името на Георги Илиев на беше ново...И на хората, които перат техните пари…Видях ферарита, бентлита и макларани.

И в този момент осъзнах, че това е днешна България – събрана на едно място.

Институциите и бандитите – редом.

И че „Слънчев бряг” и тогава, и сега е бил емблемата на нашата родина.

А Мадарският конник да го духа…

 

 

 

 

 



Тагове:   България,   емблема,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Абе тъжно, но факт. Описваш ситу...
27.07.2008 12:04
Абе тъжно, но факт. Описваш ситуацията, такава, каквато всъщност е. Но горе главата, може и всичко да е за добро...
цитирай
2. анонимен - коментар
27.07.2008 16:52
Интересно ми е цените, които са споменати в статията дали са точни. Трудно ми е да повярвам, че някой би помнил цени от преди 60 години.
Иначе много интересно да прочетеш подобни спомени за Сл. бряг:). А самия финал е страхотен и много ми хареса.
Поздрави!
цитирай
3. potv - за цените - от автора
27.07.2008 17:27
Не преди 60, а преди 40-50 години, да не се обиждаме. Иоще - 1958 в Несебър една огромна връзка попчета струваше 8 лева - днешни 80 стотинки.
цитирай
4. krankar - за последното изречение...
27.07.2008 17:39
Аз също помня Слънчев бряг от 1979г. Виждам го и сега.Наистина картината е много тъжна, но това е така, защото след като си разбрал на кого са хотелите, какво очакваш, нещо качествено и стойностно ли, абсурд. Не мисля , че Слънчев бряг е емблемата на България, по скоро си мисля, че Мадарския конник би могъл да бъде. Затова последното изречение от този хубав постинг не трябваше да го пишеш. Разбирам контескта му, съгласен съм с начина ти на мислене, но не може да се прави сравнение между този строителен лайнарник наречен Слънчев бряг и нещо, което съществува от толкова века и ще продължи да съществува във вековете.
цитирай
5. анонимен - Ех, ама коментаторите. . . тъпи п...
28.07.2008 01:39
Ех, ама коментаторите... тъпи парчета сте си. Автора ви го казва на готово, информацията е смляна и готова за консумация. Самата аналогия на Сл.Бряг със символа на България е повече от успешна.

Ама вие си знаете вашето. Отричате, уж не бил символа, ама гордо какзвате какво би трябвало да бъде. Съвземете се. Фактите са си факти, приемете ги.

Отдавна живея извън България, срещам се с хора от различни социални слоеве и различен произход. Когато ме питат от къде съм и чуят за България, отговора е един и същ - ако са млади, казват "Sunny Beach, евтино пийне, купон и хубави жени". Ако пък са улегнали хора, отговора е същия - работна ръка, добри инвестиции и евтино пиене. В общи линии автора има много добри обоснования за мнението си.
цитирай
6. анонимен - на течение
31.07.2008 02:57
институции и бандити-редом.
дали става за символ?
1.щом аз не го харесвам
2.щом всички търговци го харесват
3.щом се продава добре сега?
що да не е и емблема-демек кокарда?
парадът си тече.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9458215
Постинги: 1000
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031