Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.08.2008 17:03 - С АРОМАТ НА КИНО
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 16248 Коментари: 25 Гласове:
0

Последна промяна: 02.08.2008 17:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

                                        

На кино не съм ходил от 15 години – от „Форест Гъмп” насам. А и не чувствам необходимост да харча пари и време, за да гледам някакъв филм, който веднага ще забравя. Същото мога да направя и лежейки пред телевизора.

И най-важното – вече няма такива филми, които имаше едно време.

Същото го казваше и баща ми, спомняйки си за киното от 30-те години, и веднага изреждаше имена на актьори и заглавия, които не бях и чувал.

Преди няколко години се запознах с един чудак, който се занимаваше с много неща едновременно, и от дума на дума стигнахме до някакъв чешки филм от 68-а година. И като се отнесохме в спомени – беше страшно приятно. Помнехме го епизод по епизод, че даже и някои реплики ни бяха останали в главата.

Все се канех след тази среща да потърся Васил Проданов, така се казваше човекът, и да си продължим мохабета, но все не намирах време. Един ден разбрах, че Васко си е отишъл от този свят.

А толкова имахме да си кажем – за онова кино от 60-те и 70-те години.

Впрочем, защо има радиостанции за музика от  тези години, а да няма място, където да можем да си говорим за онова кино?

Какъв е проблемът – важното е да се даде началото.

Започвам. Надявам се да намеря хора, които си спомнят същите филми. А може би и повече.

Най-напред за аромата.

Киносалоните, ако си спомняте, имаха някаква своя миризма. От време навреме мажеха пода им с нещо черно за импрегнация и през следващите дни миризмата беше доста остра. След това се измирисваше – до следващото мазане. Но не беше неприятно – то си беше част от цялостното усещане за един друг свят.

Някой път въздухът си беше направо спарен – особено, когато при предишната прожекция салонът е бил препълнен. Но пък бяхме щастливи, че сме успели да влезем – след дългото чакане за билети.
През май отваряха летните кина.Представяте ли си: юни е, ухае на липи, и гледате в лятното кино на Сахат тепе "Съдебна грешка" - с Брасьор, Бурвил и Марина Влади
Да го духат мултиплексите.

Зимно време или когато валеше, фоайетата на кината се изпълваха с хора – буквално като сардели. Не достигаше въздух, но усещането за предстоящия празник ни караше да забравяме неудобството.

Някой път в салона беше възстудено. В първите дни на 61-а или 62 –а, бях ученик, нямахме търпение да гледаме новия филм с Мистър Питкин. Киното не беше работило един или два дни – заради празниците, а ние си взехме билети за първата прожекция от 10 часа сутринта.

Вътре беше сигурно около нулата. Краката ни измръзнаха. Събухме се, свихме си краката на стола и ги завихме с разтегнатите докрай пуловери. Скоро обаче Мистър Питкин ни накара да се превиваме от смях и забравихме за студа.

Помните ли го – Нормън Уиздъм май се казваше актьорът, как отиде на зъболекар и му извадиха цялата челюст. А преди това или след това го замразиха в един калъп лед.

Мистър Бийн днес пасти да яде – в сравнение с Мистър Питкин.

Билетите, с които започнах, бяха от 16, 20, 24 и 32 стотинки. Някъде можеше да се намерят и ученически по 12 стотинки.

Можеше да си купиш билет от 16 стотинки, да седнеш най-отпред, и като загасят лампите да се изсулиш най-накрая. И си 16 стотинки аванта.

Аз обаче предпочитах да се оставам най-отпред. Прочетох в списание „ЛИК” някаква статия за френските киномани, в която се казваше, че истинският познавач на киното сяда на четвъртия ред в средата.

И така – от четвъртия ред съм гледал поне 4 хиляди филма.

В едно от пловдивските кина – мисля, че беше „Балкан”, имаше светещо табло – с квадратчета, които информираха за коя прожекция какви билети има.

Представяте ли си каква трагедия бе да чакаш на дългата опашка и да гледаш как квадратчетата изгасват едно след друго. И да останат само от скъпите билети, а ти да стискаш в потната си шепа само 20 стотинки.

Или когато имаш достатъчно пари, но билетите свършват докрай, и след последната светлинка опашката изведнъж се разпадне, ругаейки късмета си.

Но каква радост пък беше, когато си от последните щастливци и получаваш билетче – макар и на първия ред с номер 2 или 4.

Имахме една семейна позната, Арнаудова, лека й пръст – почина миналата година. Тя беше от прочут партизански род, но не се възползва от никакви привилегии и до пенсионирането си работеше като обикновен касиер – първо в кино „Септември”, известно като „Капитол”, след това в „Балкан”. Говорим за Пловдив. Та леля Арнаудова срещу подадените 16 стотинки ми даваше място на първия ред на балкона – там, където средните места бяха винаги задраскани – не бяха продадени, но се пазеха за свои хора и началници.

Аз обаче смятах, че това е нечестно и гледах така да застане пред касата, когато ми дойдеше реда, че леля Арнаудова да не ме види. Много често обаче тя ме познаваше – не знам дали по ръката или по преправения глас и пак ме пращаше между началниците.

Баща ми я беше лекувал дълги години и жената смяташе, че така изразява някаква благодарност.

image
Кино "Капитол" преди да стане "Септември"

Впрочем да имаш позната касиерка си беше голяма благодат. Имаше филми, да които по цяла седмица не можеха да се намерят билети.

Сега и не знам дали има такива търсени филми и такива опашки. Знам само, че билетите струват  десетки пъти повече. И киното вече не е за всеки, както беше навремето.

Пред всяко кино имаше две табла – за филма, който се прожектира в момента, и за филма „следваща програма”. Така винаги знаехме какво трябва да се гледа от понеделник.

Почти цялата информация за филмите идваше от снимките и от някакви слухове. Па-нататък научихме поне имената на някои актьори.

Ако филмът беше френски или италиански, посещението беше задължително. Американските филми бяха цяло събитие.

В края на 60-те години станах нещо като филмов наблюдател на пловдивския вестник „Глас”. Бях студент в София, гледах новите филми седмица-две предварително и пращах кратки коментарчета. Правех се на интелектуалец, презирах така нареченото „масово изкуство” и се мъчех да накарам хората да не ходят на пошли филми. Някои читатели обаче разбрах, че бързо са се ориентирали в обстановката и правеха точно обратното  -  щом видят, че пиша срещу някои филм, значи той ще е интересен и трябва да се види.

По онова време всеки вестник поместваше кинокритика – нещо, което днес вече не се търси. Умни мъже пишеха кой филм е хубав и кой не, но написанато обикновено  беше много сложно и тези рецензии не играеха никаква роля при избора, който правеха зрителите. Е,и имаше и  хора – колкото и да бяха малко, които четяха и след това коментираха

В казармата имах неблагоразумието да кажа на един полковник, че в цивилизацията съм писал за филми, още малко и щях да се изфукам, че се мисля за кинокритик, когато човекът ме огледа отгоре до долу и каза с погнуса:

- Ако имам власт, всички тия кинокритици – с брадите и очилцата, ще ги наредя край стената и ще ги разстрелям с Калашника. Те ще провалят България.

Не знам какво имаше предвид полковника, но предпочетох повече да не споделям с него плановете си в живота.

Ученичките по онова  време си купуваха списание „Филмови новини”, ние с очилцата, предпочитахме „Киноизкуство”. Можеха да се намерят и полските „Филм” и „Екран”, заради тях започнах да уча и полски. Някъде из студентските ми квартири останаха кашони с филмови списания.

Знам, че има хора, които знаят много повече от мен, помнят и филми от много по-отдавна. Но нали задачата ми е като на онази радиостанция – да припомня някои от шлагерите от 60-те и 70-те години. И малко от 50-те.

Опитвам се да си спомня кои са първите филми, които съм гледал – през 50-те.

Дайте ми време за размисъл – утре продължаваме.

 

 

 

 



Тагове:   аромат,


Гласувай:
0



1. анонимен - "цензура"
02.08.2008 17:45
как ще е същото в кино и на телевизора...
"цензура" провинциален
цитирай
2. krotalka - По онова време
02.08.2008 18:08
много рядко се появяваха западни филми. Даваха се преди всичко съветски и филми от соцлагера.
Мое любимо кино беше "Култура"(сега там е РТЦ-Пловдив), за 12 ст. можехме по няколко часа да седим в киносалона, когато избягаме от час. Спомням си 1962г. в първите дни на новата година се появи за първи път американски филм - "Лили". Спомням си, че го даваха само в кино "Гео Милев", далеч от тогавашния център. Няколко часа седяхме на опашка за билети.
цитирай
3. thomas - @zaprehoda
02.08.2008 18:55
Извинявай, ама аз креслата в средата на четвърти ред във ВИП залата на Арените или около 8-9 ред в големите им зали с 25-метровите екрани не си ги давам и за най-големия телевизор и изобщо не ме интересува колко плащам (впрочем интересува ме, но истинско домашно кино, в което наистина да се чувствам като на кино, определено не мога да си позволя) - но кино на телевизор вече никой не може да ме накара да гледам, ако имам възможност да видя същия филм на истински голям екран. Въпреки че не мога да отрека, че в днешните кина дори и само пуканките ми идват малко прекалено, а за GSM-ите - да не говорим. Добре, че напоследък Хичкок и Сони-Ериксон се включиха заедно в борбата за изключването на телефоните по време на филма. Разбираемо е - само произвеждат телефони, но не печелят пряко от тяхл. Докато пуканките сигурно удрят едно рамо с поне 10% върху приходите от самите прожекции.

Да, за киното едно време може да се говори много, въпреки че моето "едно време" почва доста по-късно - съзнателният ми период за него стартира някъде около началото на 80-те години. С реденето на ежемесечните опашки в кино Дружба, при което купувахме билети за цял месец напред и за поне 2-3 филма всяка седмица. Или с опашката за втората серия на Междузвездни войни, която се виеше около кино Сердика цяла седмица преди филма, да не говорим за нощните опашки-бдения за първите Кинопанорами в НДК и непознатата ни дотогава магия на огромния киноекран, която ни разкри Зала 1. Имаше страхотни филми - по това спор няма. Можем обаче да поспорим за това защо сме мислели така: дали защото епохата, която ги е раждала, е била по-интересна, или защото за нас те са показвали нещо непознато, много по-сложно, динамично и интересно от живота около нас. Малко е трудно да се каже. Едно е сигурно - че много от американските или френските филми, които тогава са ме залепвали за екрана и които са ми показвали толкова интересния и непознат за нас свят, ако днес ги видя, изпитвам само скука и чувство за снизхождение. Разбира се, имаше и много филми, които за запазили своя блясък и днес, и ще са също толкова ценни и утре. Точно както е имало такива филми и през 30-те, и през 60-те години. Със сигурност и някои от днешните филми имат шанс да останат като класика, само че като че ли днес наистина са по-малко, въпреки огромния технически напредък, който дава възможности да се направи всичко, което може да роди фантазията. Само че дали точно това не е спирачка за самата фантазия? Дали тя не се чувства по-добре, когато върху реализацията на нейните идеи тегнат различни ограничения? Струва ми се, че е точно така - точно както и над нашето усещане за харесване влияеше наличието на ограничения, които тогавашният режим налагаше за това какво можем и какво не можем да гледаме.

@bogoizbraniq
Властелинът няма нищо общо с киноманията - филмът си е типичен представител на масовата култура. Искрено съжалявам, че някога си помислих, че този филм (само първата му част видях, но и нея едва я издържах) може и да е забележимо явление в киното. За такова той просто няма нито един от симптомите. И въпреки това не пречи филмът да се хареса на много хора - всичко е въпрос на вкус и увлечения.

@seloveselo
Точно с този ник не е хубаво да обиждаш хората на селяни... :-) Пък и ако почетеш малко повече г-н Тодоров, ще видиш, че изобщо не си прав в оценката си.
цитирай
4. анонимен - Добре,
02.08.2008 19:24
заради културен човек като Томас, ще се изтрия.
Много ми стана като прочетох за кино и телевизора...
Ето, аз му плащам на този старчок, един път на месец да ходи на кино
цитирай
5. potv - от автора
02.08.2008 19:36
Започва да става интересно. Ясно, че всеки си харесва "своето кино". Много добре знам колко бързо старите филми губят магията си, по същия начин реагирах, когато пък на мен ми обясняваха, че "Броненосецът Потьомкин" е най-великият филм на всички времена.
Опитвам се да разказвам за онези време не от гледната точка на настоящето. И в никакъв случай не искам да деля онези салони, сегашните салони и телевизията. В крайна сметка става дума за едно и също изкуство - с различни технически параметри. В основата е умението да се да се разказват истории в картинки... А "Селовесело" като изгледа толкова филми, колкото аз съм гледал, тогава да дава акъл...Утре още...
цитирай
6. анонимен - Четящ - "на посоки"...
02.08.2008 19:41
Който търси общо между фил в киносалон и филм по телевизията - да прощава - не истински КИНАДЖИЯ!!!!
Иначе - в моя град ходехме на кино с родителите ми - песента от "Лили" винаги мога да запея!!! Сядахме на балкона, но не в средата - на крайните места!!!
Не, не съм страрчок!
На кино ходя много често - повярвай те - има много хубави филми!
Вместо да си купя едно парцалче за 10-20 лв - отивам на кино!
Ако пък това се случи със детето ми и негови приятели - помня"Отвъд облаците"...
А пък смоя приятелка сме ходили по на 3 филма!
Така че - който си е кинаджия си е кинаджия ...Тази вечер ще гледаме ли "Реката на тайните"!?
цитирай
7. thomas - @анонимен 7
02.08.2008 19:48
В кое кино ще го дават?! ;-)

Повярвайте, не повярвай те, и с моя, а не смоя :-)
цитирай
8. minavam - Хъм...
02.08.2008 19:53
И все пак атмосферата на киното е по-особена заради съпричастност на публиката към това, което става на екрана. Не говоря за хрупащи пуканки младежи, дето устата им не спира да мели. Но "12" на Никита Михалков е достатъчно удачен адаптиран римейк на "12 разгневени мъже" с Хенри Фонда от 1957 година. Или "Говори с нея" от Алмодовар - залата се зарежда с емоциите на всеки зрител, интересно е. Съжалявам че не мога да гледам някъде в залата нищо от Бергман, би ми било любопитно да хвърлям по някой скришен поглед за да видя реакцията на зрителите... На времето "Обикновен фашизъм" на Михаил Ром го гледах в университетската кинозала няколко пъти точно заради реакцията на колегите.

Киното в този вид който има сега ми е досадно - пренаситена съм откъм визуалните ефекти, а истинско творчество няма нужда от толкова визия (ако не говорим за "Властелина" или "Междузвездни войни" - то там няма как да се мине без ефекти).

Внимателно подбирам какво гледам, за да не съжалявам за изгубеното време.
:-)
цитирай
9. анонимен - Хаде сега Thomas
02.08.2008 20:00
Не се прави на много отворен, щото може да отнесеш някоя псувня написана перфектно
;-))

anonimen 2
цитирай
10. анонимен - Пак - от четящата "на посоки"
02.08.2008 20:20
Ий, Томас!
От самолет" се вижда, че това са технически грешки!
Не, не съм неграмотна...
Между другото - пропуснала съм едно "е" пред КИНАДЖИЯ!!! :):):):)
ИНАЧЕ "РЕКАТА НА ТАЙНИТЕ" - ТАЗИ ВЕЧЕР, ПО нОВА тв - ОТ 21.00 - СЛЕД ГЛУПОСТИТЕ....
цитирай
11. thomas - :-)
02.08.2008 20:32
Знам, знам... За "смоя" (и за няколко други грешки, очевидно причинени от гледането в клавиатурата, вместо в монитора), бях напълно убеден, че са технически, въпреки че страшно много хора пишат "незнам" със 100% увереност, че са прави, пък аз не виждам голяма разлика между двете "нарушения". Обаче за "повярвай те" никак не бях толкова сигурен, още повече че вече няколко пъти ми писаха, и то в официална кореспонденция "извинявай те"... Не се сърди - може би не виждам неграмотността на правилното място, но изобщо не греша, че е масово разпространена...

А за филма - знам, че е по Нова и даже след малко отивам да го гледам. Само се учудих, че запален киноман, докато се опитва да каже колко по-хубаво е в киносалон, ни кани да гледаме филм по телевизията ;-)
цитирай
12. анонимен - Ей, Томас...
02.08.2008 20:43
Вече ще стигнем до предположението на "анонимен" № 10:):):)
Ей, момче!
Ти питаше за филма - аз ти казах!
Грамотността е нещо, което или го имаш, или го нямаш - твоята грамотност е ... заядлива!!!
Не съм "запален киноман", а КИНАДЖИЯ!!!!
ОХ, НЯМА ДА ПРОВЕРЯВАМ ЗА ГРЕШКИ - ОТИВАМ НА БЕЗПЛАТНО КИНО!
И е хубаво да си говорим за кино, а не за неграмотната ти кореспонденция!
Справка - препрочети коментар № 9...
цитирай
13. minavam - 13. анонимен
02.08.2008 20:46
Взимам си пуканките и колата и се нареждам на първия ред за да ви гледам киното на вас двамката:-)))
цитирай
14. potv - старчок
02.08.2008 20:47
От момента, в който се появиха пуканките, свърши истинското кино...
цитирай
15. sparhawk - всяко поколение си има
02.08.2008 20:51
своите филми, които да обича. За мен атмосферата на кино е незаменима, когато гледам филм като "Черния Рицар" например. Отделен е въпроса, че зрителите се държат като на първия човек деда му.
цитирай
16. анонимен - Пак от "случайната"...
02.08.2008 20:56
Към "минавам"!
В кино "Одеон" /"Дружба" - ако сте над 35 г./ имаше Панорама на филмите на Бергман! Всичките филми бяха "жестоки" - ако сте под 25 г.:):)
Мили боже, дано нямам правописни грешки, че наистина отвам да гледам филма...
цитирай
17. minavam - 17. анонимен
02.08.2008 21:01
Тва с грешките не към мен.
Имаше - това е точната дума, но нали знаете колко души точно сме там в Одеон и то заради някакъв си световноизнестния Ингмар?:-)
А дните на Куросава? Шепа народ сме.
Или някакъв си там Хичкок. Вижте ги днешните "деца" които са над 40 - Батман, Призрачният ездач, Черният рицар... Дъвка за мозъка демек. На мен не ми се занимава с комикси за възрастни.
цитирай
18. анонимен - Е,гледахте ли КИНО?!
03.08.2008 02:42
"Реката на тайните"? ДА!!! Добре!
А "Момичето от "Добровка"...НЕ - лошо, много лошо, много сте изпуснали - разбира се само ако сте КИНАДЖИИ!
ЛЕКА НОЩ!
цитирай
19. анонимен - ДА СЕ ЧЕТЕ "МОМИЧЕТО ОТ ПЕТРОВКА"
03.08.2008 02:51
:):):)
цитирай
20. vmir - Верни спомени, наистина.
03.08.2008 08:18
Вярна е и констатацията, че днес наистина много хора вярват, че е все едно дали ще гледаш филма на кино или пред телевизора. Каква примитивна заблуда! Сърцето ми се къса, когато не мога да убедя сина си да отидем на кино, защото предпочита да си гледа филма на компютъра. И май никога няма да види разликата. Може би, защото не е стоял като мен 5 часа на улицата в най-лютата февруарска виелица за билети. И не му се е налагало да избира между комсомола и киното, както аз навремето пропуснах да стана комсомолец, защото аха-да ме приемат, но в същото време даваха страхотен американски филм, който нямаше как да пропусна. Или, защото не е правил простотията да гледа от начало до край пет филма за един ден като баща си.

На времето обаче имаше филмотечно кино в София, което днес май уж е същото, само дето липсва богатата предварителна информация за филмите, което обезсмисля и съществуването му. Не е реално да се очаква, че всеки ще знае необходимото за филмите отпреди десетилетия, за да отиде да ги гледа.
В Русе пък имаше студийно кино, което се радваше на немалка популярност, но и за него важи същото, което и за филмотечното в София. Именно на филмотечното в София поставих рекорда си по киноманска самоотверженост в началото на февруари 1985г - 5 часа на тротояра в най-лютата виелица, но успях да се сдобия с билети за "Отнесени от вихъра" Е, как след това да не го запомня този филм?
цитирай
21. анонимен - 222
03.08.2008 22:26
и все пак:
филмите са изчислен начин за приобщаване на самотните хора към тяхното време,точно изчислен.
изкуство ,основано на изчисления,изчисления-основани на бюджет,бюджет-основан на кредити,кредити,основани на конюнктура,основана на .......,
уважаеми,защо да говорим за киното тук ?
сантименти?
има пейки сред дървета и цветя.фонтани бликат и разказват чудесни спомени .
дали да не приседнем там?

цитирай
22. krankar - ходенето на кино си беше тръпка....
04.08.2008 16:42
Израстнал съм в малко градче, където имаше и лятно и зимно кино, както му казвахме. Тогава, около 1973г. са ми първите спомени от ходенето но кино. Мисля, че тогава още не беше въведена практиката на обявяване на следващите филми, това стана години по-късно. Научавахме за филма от един голям афиш на стената на киното. Този афиш на всеки 3-4 дни се сменяше, през такъв период се сменяха и филмите. Афиша се рисуваше от художник, още нямаше печатани плакати. Освен името на филма, се изписваха часовете в които ще бъдат прожекциите, и понякога отдолу имаше един надпис, който беше следния "Забранен за ученици" или пък "Забранен под 16години". В такъв случай ние, които по това време бяхме на 12 - 14г. казвахме, че във филма ще има голи жени. И тогава филма ставаше много интересен. Интересен беше контрола по спазването на тази забрана. Ако успееш да си намериш билет, при влизането в салона имаше един човек, който преценяваше дали имаш 16г. или нямаш. Понякога респектиращо питаше "ти на колко години си?", при което ако си по-едричък на ръст минаваш. Аз, понеже бях по-нисък , почти никога не можех да вляза, и това много ме тормозеше. На другия ден, тези, които бяха гледале филма ни разказваха на нас, които не сме успели да влезем.Разказваха ни за "голите жени". В последствие, след като гледах някои от така желаните филми, се оказа, че голотата е далеч по-малко от представите ми за "голи жени". С други думи за такива филми днес въобще няма "препоръчителен родителски контрол". Но такива бяха времената. Иначе съм чакал много на опашки за билети, за да видим поредния индиански филм с бате Гойко/Гойко Митич/. Беше страшна тръпка. А тук в Пловдив си спомням, че филма, който гледах със горе долу същата тръпка беше "Покаяние". От там нататък филмите станаха повече и по телевизията. Но големия екран си е нещо друго.
цитирай
23. анонимен - Всеки си има своето кино
06.08.2008 12:43
Важна е тръпката от това велико изкуство на илюзията, още по-добре, че и днес има хора, които я усещат. Жалко, че на мен вече ми липсва. Помня усещането след края на филма, поне час, в който не можеш и една дума да кажеш и като насън се качваш в някакъв автобус. Май последно го изпитах след "Амадеус". Като ученичка лъжех в пансиона, че отивам в градската библиотека и отивах на кино без билет по средата на филма в залата в същата сграда. После го доглеждах докъдето съм го започнала и така, нямаше как да се насмогне с три филма на седмица в двете градски кина. Сп. Киноизкуство още ми пълни секциите, много неща изхвърлих, него сърце не ми дава. Киното е вечно.
цитирай
24. анонимен - Четецът (Der Vorleser)
31.03.2009 03:02
Невероятен филм, два дни само той ми е в главата. Колко е относително всичко!
цитирай
25. анонимен - Лили
31.03.2009 03:04
Може ли да се намери този филм от 60-те??
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9443167
Постинги: 990
Коментари: 6456
Гласове: 8609
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031